Решение № 6176 от 21.5.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12711/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Марица олио АД срещу решение 824 от 21.10.2020 г. по адм. д. 310 по описа за 2020 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение РТД 3000-629 от 17.02.2020 г. на Директора на Териториална дирекция Тракийска при Агенция Митници. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и необоснованост, което съставлява отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че административният съд не се е произнесъл по въпросите повдигнати пред него. Твърди, че не се е произнесъл и по въпроса за настъпила реабилитация. Искането е за постановяване на решение, с което да се отмени обжалваното решение на Административен съд Пазарджик и по същество на спора да се отмени решение РТД 3000-629 от 17.02.2020 г. на Директора на Териториална дирекция Тракийска при Агенция Митници. Ответната страна - Директора на Териториална дирекция Тракийска при Агенция Митници представя становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е било решение РТД 3000-629 от 17.02.2020 г. на Директора на Териториална дирекция Тракийска при Агенция Митници, с което е прекратено действието на удостоверението за освободен от акциз краен потребител /УОАКП/ BG003000Е0119/09.02.2012г., издадено на Марица олио АД гр. Пазарджик. За да отхвърли оспорването, административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, в установената форма, при спазване на процесуалните изисквания на специалния закон по чл. 24а, ал. 3, т. 5 от ЗАДС, поради което е приел, че в хипотезата на чл. 24 е, ал. 1, т. 4, б. "а" от ЗАДС действието на издаденото на жалбоподателя удостоверение за освободен от акциз краен потребител правилно е било прекратено поради наличието на наказателно постановление (НП) 656/13.09.2016 г. с наложена имуществена санкция в размер на 443 329,48 лв. Така постановеното решение е правилно. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по делото, по която няма спор. Спорът по делото е относно приложението на материалния закон, а именно разпоредбата на 24е, ал. 1, т. 4, б. "а" от ЗАДС. Съгласно разпоредбата на чл. 24е, ал. 1, т. 4, б. "а" от ЗАДС директорът на териториалната дирекция прекратява действието на удостоверението на освободен от акциз краен потребител по своя инициатива, когато освободеният от акциз краен потребител престане да отговаря на изискванията на чл. 24 а, ал. 3 и 7. В разпоредбата на чл. 24 а, ал. 3, т. 5 от ЗАДС е регламентирано изискването удостоверението за освободен от акциз краен потребител да се издава на лице, което не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение. Наличието на административно нарушение се установява с влязло в сила наказателно постановление. По делото от фактическа страна не е спорно, че има влязло в сила на 15.06.2017 г. наказателно постановление НП 656/13.09.2016 г., с което е наложена санкция в размер на 443 329,48 лв, същото е издадено във връзка с извършено нарушение на чл. 24 в, ал. 1 от ЗАДС, а именно дружеството не е уведомило Митница Пловдив по надлежния ред за извършена промяна на разходната норма на използвания Н-хексан, служещ за извличане на сурово масло от слънчоглед и получаването на шпрот. Съгласно чл. 4, т. 18 от ЗАДС тежко е нарушението, за което има влязло в сила наказателно постановление с наложена имуществена санкция над 15 000 лева. Предвид факта че, към момента на издаването на оспорвания акт дружеството жалбоподател има влязло в сила наказателно постановление, с което му е наложена имуществена санкция над 15 000 лева, правилно административният орган е преценил, че са налице предпоставките за процедиране по реда на чл. 24е, ал. 1, т. 4 от ЗАДС, също така следва да се отбележи, че по делото липсват данни, а и не се твърди производството да е приключило със споразумение. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за настъпила реабилитация по право. Реабилитацията по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК е неприложима за юридическите лица, за които по реда на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е наложена имуществена санкция. Правилен е изводът на съда, че административният орган действа в условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали следва да приложи конкретната нормативна разпоредба. Освобождаването от облагане с акциз е вид данъчно облекчение, създадено със закон, при което спазването на законовите изисквания за ползването му следва да се съблюдават стриктно във всички случаи. Не е допуснато и нарушение на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК, както обосновано е приел съдът. Поставените от законодателя императивни изисквания за издаване на УОАКП, включително по чл. 24а, ал. 3, ЗАДС, не могат да бъдат преодолени чрез преценката по чл. 6, ал. 2 АПК за твърдените вреди и затруднения на дейността на касатора. Целесъобразността на императивните изисквания и съпоставянето на баланса на интересите на фиска и частноправния субект с оглед начина на формулиране на правната норма не могат да бъдат разглеждани като основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че оспореното съдебно решение като правилно, обосновано и законосъобразно, постановено без допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответникът по касационната жалба има право на сторените в производството разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде присъдено в размер на 200 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, първо отделение