Решение № 3863 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8654/2018 г.

Решение № 3863 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8654/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Пловдив против решение № 1065/14.05.2018 г. по адм. дело № 592/2018 г. на Административен съд – гр. Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 8д от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД), чл. 24б, ал. 4 и ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца (ППЗСПД) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната по касационната жалба страна – Б. К., от гр. [населено място] не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 1065/14.05.2018 г. по адм. дело № 592/2018 г. Административен съд – гр. Пловдив е отменил заповед № ЗСПД/Д-РВ/23436/17.11.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Пловдив в частта ? относно началната дата на отпускане на месечната помощ по чл. 8д, ал. 1 ЗСПД. Приел е, че оспореният индивидуален административен акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона – основание за отмяната му по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че с експертно решение № 0534/24.07.2017 г. Националната експертна лекарска комисия – специализиран състав по вътрешни и белодробни болести е отменил ЕР на ТЕЛК по оценка степен на увреждане и срок на инвалидност, като в рамките на процедура по преосвидетелстване е определил на детето Я. К. 56 % степен на увреждане без чужда помощ за срок от две години. Обосновано административният съд е приел, че заявлението – декларация за отпускане на помощта не е подадено след тримесечния срок по чл. 24 б, ал. 4 ППЗСПД, тъй като макар и изготвено на 24.07.2017 г. експертното решение е съобщено на страната на адрес, който последната не е посочила в административното производство с повече от месец закъснение. Съгласно чл. 24 б ППЗСПД в случаите на преосвидетелстване на дете с трайно увреждане месечните помощи се отпускат от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението декларация, при условие че няма промяна във вида и степента на трайното увреждане или в степента на трайно намалената работоспособност, които да водят до отпадане на правото, когато заявлението декларация е подадено в тримесечен срок от датата на издаване на новото експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. Размерът на помощта за периода преди подаването на заявлението декларация се определя по реда на чл. 8д, ал. 3 от Закона за семейни помощи за деца. Правилно административният съд е приел, че независимо, че заявлението – декларация е подадено след изтичане на срока на първоначалното решение на ТЕЛК изброените основания в хипотезата на чл. 24б, ал. 4 ППЗСПД са налични и не е налице хипотезата по чл. 24б, ал. 6 ППЗСПД за виновно закъснение на родителите при преосвидетелстването на детето. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение