Решение № 150 от 16.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3906/2017 г.

Решение № 150 от 16.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3906/2017 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гергана Никова Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.

С постановеното по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК Определение № 307 от 14.06.2018 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1055 от 09.05.2017 г., постановено по в. гр. д. № 6053/2016 г. по описа на АС – София, ГК, ІІ състав, в частта му, с която е отменено решение № 5247 от 23.06.2016 г. по гр. д. № 18001/2014 г. на СГС, І-6 състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от К. Щ. С. и Ж. К. С. против Р. И. П. положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и вместо това е постановено ново, с което е признато за установено по отношение на ответницата по иска Р. И. П., че на основание чл. 79, ал. 1 ЗС – поради изтекла в тяхна полза десетгодишна придобивна давност с начало 20.04.2000 г., ищците К. Щ. С. и Ж. К. С. са собственици на 1/2 идеална част от следния недвижим имот - апартамент, находящ се на първи етаж в източната половина на триетажна жилищна сграда-близнак на [улица] [населено място], [жк], застроен на площ около 96 кв. м., подробно описан с принадлежности (включително северното мазе с площ около 10 кв. м.) и граници, без дворното място, съставляващо парцел ** от кв. 195 по плана на [населено място], местност "Л. ", цялото с площ от 450 кв. м.

Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса Прекъсва ли се срокът на придобивната давност с уважаването на предявен от собственика срещу владелеца на имота установителен иск за собственост й, за който в определението по чл. 288 ГПК е прието, че е произнесен в противоречие с Решение № 401 от 12.01.2012 г. по гр. д. № 895/2010 г. на ВКС, І г. о.

Касаторката Р. И. П. поддържа, че въззивното решение е неправилно при наличие на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК и моли то да бъде отменено, като предявеният срещу нея иск да бъде отхвърлен.

Ответниците по касация К. Щ. С. и Ж. К. С. са подали отговор, в който поддържат, че въззивното решение е правилно. Претендират разноски.

Съставът на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 и чл. 293 ГПК, намира следното:

С частта от въззивното решение, която е предмет на касационна проверка, е уважен предявения от К. Щ. С. и Ж. К. С. против Р. И. П. положителен установителен иск за собственост по отношение на 1/2 идеална част от описания по-горе недвижим имот, като е прието за осъществено заявеното от ищците придобивно основание - изтекла в тяхна полза придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС, считано от 20.04.2000 г. На тази дата С. са установили фактическа власт върху имота, който закупили от В. К. Д. (представлявана от пълномощник - К. И. К.), като от своя страна продавачката черпела правата си от договор за продажба, сключен на 06.09.1991 г., продавачи по който са родителите на Р. И. П. и К. И. К..

В мотивите си въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че между страните по настоящото дело е водено гр. д. № 1020/2005 г. по описа на СГС, І-4 състав, което е образувано въз основа на искова молба, подадена от Р. И. П. на 19.04.2005 г. Делото е приключило с влязло в сила на 30.10.2008 г. решение, с което са уважени предявените от Р. И. П. срещу В. К. Д., К. Щ. С. и Ж. К. С. искове, а именно: (1) за нищожност на договора за продажба от 06.09.1991 г., както и (2) на основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.); е признато за установено по отношение на В. К. Д., К. Щ. С. и Ж. К. С., че Р. И. П. е собственик по наследство от родителите си на 1/2 идеална част от процесния по настоящото дело апартамент. В защита срещу предявения в настоящото производство иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, основан на твърдение, че К. Щ. С. и Ж. К. С. са придобили собствеността на същия апартамент в резултат на давностно владение, упражнявано в периода от 20.04.2000 г. до 20.04.2010 г., Р. И. П. възразила, че давността е прекъсната с предявената на 19.04.2005 г. искова молба. Д. й бил споделен от първоинстанционния СГС, който се позовал на разрешението, дадено с Решение № 401 от 12.01.2012 г. по гр. д. № 895/2010 г. на ВКС, І г. о., за да приеме, че правното основание за прекъсване на давността е чл. 116, б. "б" ЗЗД – поради уважаването на предявения установителен иск за собственост. От своя страна въззивният съд приел, че изводите на СГС са направени при неправилен прочит на Р № 401 от 12.01.2012 г. Извода си, че придобивната давност не е прекъсната, обосновал с мотива, че предявяването на иск за нищожност на договор за прехвърляне на вещни права рефлектира само върху вида на владението, което се явява недобросъвестно, но не смущава самото владение, което в случая е упражнявано в срока, изискуем съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС и изтекъл на 20.04.2010 г. както по отношение на К. И. К. (решението за уважаване на иска срещу която е влязло в сила на 04.07.2017 г.), така и по отношение на Р. И. П..

По основанието за допускане на касационното обжалване:

В практиката на ВКС последователно се приема, че в случай на предявен установителен или ревандикационен иск от собственика срещу владелеца настъпва прекъсване на срока на придобивната давност по смисъла на чл. 84 ЗС във връзка с чл. 116, б. "б" ЗЗД. Ако искът бъде уважен, след влизане в сила на решението може да започне да тече нова придобивна давност, а изтеклата до този момент губи своето значение. В този смисъл са: Решение № 631 от 26.09.2009 г. по гр. д. № 1525/2008 г. на ВКС, III г. о., Решение № 705 от 29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, I г. о.; Решение № 401 от 12.01.2012 г. по гр. д. № 895/2010 г. на ВКС, I г. о.; Решение № 170 от 11.04.2012 г. по гр. д. № 961/2011 г. на ВКС, I г. о.; Решение № 99 от 10.05.2013 г. по гр. д. № 681/2012 г. на ВКС, I г. о.; Решение № 70 от 16.08.2017 г. по гр. д. № 3991/2016 г. на ВКС, II г. о. Настоящият състав на съда споделя това тълкуване на Закона.

По основателността на касационната жалба:

Заявеното от касаторката оплакване, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, е основателно. При правилно установени факти, в противоречие с чл. 84 ЗС във връзка с чл. 116, б. "б" ЗЗД неправилно е прието, че упражняваното от ищците К. Щ. С. и Ж. К. С. в периода от 20.04.2000 г. до 20.04.2010 г. владение върху процесния имот има за последица придобиване на собствеността върху притежаваната от ответницата по иска Р. И. П. 1/2 ид. част от имота, следваща й се по силата на наследственото правоприемство от нейните родители. На основание чл. 84 ЗС във връзка с чл. 116, б. "б" ЗЗД срокът на придобивната давност относно процесната 1/2 ид. ч. от апартамента е прекъснат на 19.04.2005 г. На посочената дата Р. П. е предявила не само установителен иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за обявяване нищожността на договора за продажба от 06.09.1991 г., но и установителен иск срещу В. К. Д., К. Щ. С. и Ж. К. С. по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.); относно собствената й 1/2 ид. част от имота, който е уважен с влязлото в сила на 30.10.2008 г. решение № 294 от 21.01.2008 г. по в. гр. д. № 1499/2007 г. на АС – София, ГК, IV състав. На основание чл. 115, б. "ж" ЗЗД давност не е текла в периода от 19.04.2005 г. до 30.10.2008 г., като по силата на чл. 117, ал. 1 ЗЗД е заличено значението на изтеклия период от време до 30.10.2008 г. от гледна точка приложението на чл. 79, ал. 1 ЗС. Изтеклия след 30.10.2008 г. срок е недостатъчен, за да се признае, че К. Щ. С. и Ж. К. С. са придобили собствената на Р. П. 1/2 ид. част от процесния апартамент, поради което предявения положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК подлежи на отхвърляне в разглежданата част.

С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната част като неправилно и доколкото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен от ВКС с отхвърляне на иска, предявен от К. Щ. С. и Ж. К. С. против Р. И. П..

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторката Р. И. П. има право на разноски, каквито не е претендирала, а ответниците по касация К. Щ. С. и Ж. К. С. нямат право на претендираните от тях разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, съставът на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия

Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 1055 от 09.05.2017 г., постановено по в. гр. д. № 6053/2016 г. по описа на АС – София, ГК, ІІ състав, в частта, с която е отменено решение № 5247 от 23.06.2016 г. по гр. д. № 18001/2014 г. на СГС, І-6 състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от К. Щ. С. и Ж. К. С. против Р. И. П. положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и вместо това е постановено ново, с което е признато за установено по отношение на Р. И. П., че К. Щ. С. и Ж. К. С. са собственици на основание изтекла в тяхна полза десетгодишна придобивна давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС с начало 20.04.2000 г. на 1/2 идеална част от следния недвижим имот - апартамент, находящ се на първи етаж в източната половина на триетажна жилищна сграда-близнак на [улица] [населено място], [жк], застроен на площ около 96 кв. м., подробно описан с принадлежности (включително северното мазе с площ около 10 кв. м.) и граници, без дворното място, съставляващо парцел ** от кв. 195 по плана на [населено място], местност "Л. ", цялото с площ от 450 кв. м.,

като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Щ. С. и Ж. К. С. срещу Р. И. П. положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на Р. И. П., че на основание чл. 79, ал. 1 ЗС – поради изтекла в тяхна полза десетгодишна придобивна давност с начало 20.04.2000 г., К. Щ. С. и Ж. К. С. са собственици на 1/2 идеална част от следния недвижим имот - апартамент, находящ се на първи етаж в източната половина на триетажна жилищна сграда-близнак на [улица] [населено място], [жк], застроен на площ около 96 кв. м., състоящ се от три стаи, кухня, баня, клозет, заедно със северното мазе с площ около 10 кв. м., при съседи коридор, стълбище, двори К. И., заедно с 1/3 ид. част от общите части на сградата, без дворното място, съставляващо парцел от кв. 195 по плана на [населено място], местност "Л. ", цялото с площ от 450 кв. м., при съседи [улица], парцел , парцел и парцел .

Решението не подлежи на обжалване.