Решение № 7552 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4777/2016 г.

Решение № 7552 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4777/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби против решение № 42/02.03.2016 г., постановено по адм. д. № 897/2014 г. по описа на Административен съд Велико Търново. Директорът на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - Велико Търново е подал касационна жалба против решението в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 121400642/05.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в частите, в които за данъчни периоди м. 09 и м. 11.2012 г. е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 37 962,90 лв. по фактури № 133/10.09.2012 г. и № 134/28.11.2012 г., издадени от "ИИД Консулт" ЕООД и фактури № 10007/28.11.2012 г., № 10008/30.11.2012 г. и № 10009/30.11.2012 г., издадени от "Влаян" ЕООД, ведно с начислените лихви за забава. Касационният жалбоподател твърди, че в тази част решението на административния съд е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено съдебното решение в обжалваната от него част по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. С касационната жалба на "Дикистрой" ЕООД с ЕИК 111560974, седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Миле Попйорданов" № 4-6, вх. "Б", ет. 4 се обжалва съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 121400642/05.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново. Твърди, че намира решението на ВТАдмС в тази му част за недопустимо, тъй като в тази част дружеството никога не е депозирало жалба нито по административен ред, нито по съдебен. Иска да бъде постановено решение, с което да се обезсили решението на ВТАдмС, постановено по АХД 897/2014г, в частта му в която е постановен диспозитив, с който е отхвърлена жалбата на "Дикистрой" ЕООД с ЕИК 111560974 и практически е потвърден РА, в частта му в която е отказано право на данъчен кредит по фактури - № 4000010555/24.05.2013 г., № 60/31.07.2013 г., № 4429/01.08.2013 г., N0 65/30.08.2013 г., № 66/09.09.2013 г" № 39/30.11.2013 г, № 564/31.07.2013 г. и № 568/03.09.2013 г общо в размер на от 36 316, 45 лв. съответните и лихви. Иска да бъде изменено решението и в частта за разноските. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и предявените отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Двете касационни жалби са допустими, тъй като са подадени от страни по делото и в срок. Разгледани по същество са неоснователни. Предмет на разглеждане пред първоинстанционният съд е бил Ревизионен акт № 121400642/05.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново. С решението си първоинстанционният съд е отменил РА, в частите, в които за данъчни периоди м. 09 и м. 11.2012 г. е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 37 962,90 лв. по фактури № 133/10.09.2012 г. и № 134/28.11.2012 г., издадени от "ИИД Консулт" ЕООД и фактури № 10007/28.11.2012 г., № 10008/30.11.2012 г. и № 10009/30.11.2012 г., издадени от "Влаян" ЕООД, ведно с начислените лихви за забава. За да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Съдът е приел, че незаконосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от "Влаян" ЕООД и "ИИД Консулт" ЕООД. Въз основа на събрания доказателствен материал е прието от съда, че са налице материалноправните предпоставки за признаване право на приспадане на данъчен кредит. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката, е необходимо да са налице реално осъществени облагаеми доставки. По касационната жалба на дружеството: Неоснователни са доводите в касационната жалба, че в частта в която е отхвърлена жалбата на дружеството решението е недопустимо, тъй като съда е излязъл извън предмета на спора. В касационната жалба се твърди, че дружеството не е обжалвало нито по административен, нито по съдебен ред в частта в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 05, м. 07, м. 09, м. 10 и м. 11.2013г, общо в размер на 33 420,85 лв. по 6 бр. фактури, издадени от "Кипра Лес" ЕООД и в тази част решението е недопустимо. Безспорно е, че с жалбата срещу РА дружеството жалбоподател е поискало отмяна на РА като неправилен, без да са конкретизирани периодите по ЗДДС, доставчиците, както и сумите на установените в акта задължения. Жалбоподателят не е посочил подробни мотиви по отношение на доставките, които твърди, че не е обжалвал, но като крайно искане към съда е изразил волята си РА да бъде отменен. В случая не е налице произнасяне от страна на съда по въпрос, с който не е бил сезиран с жалбата. Съдът обосновано е приел, че дружеството-жалбоподател не е изложило конкретни съображения за незаконосъбразност на акта в тази част и правилно е отхвърлил жалбата. По касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" Велико Търново: Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за незаконосъобразността на РА в частите, в които за данъчни периоди м. 09 и м. 11.2012 г. е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 37 962,90 лв. по фактури № 133/10.09.2012 г. и № 134/28.11.2012 г., издадени от "ИИД Консулт" ЕООД и фактури № 10007/28.11.2012 г., № 10008/30.11.2012 г. и № 10009/30.11.2012 г., издадени от "Влаян" ЕООД, ведно с начислените лихви за забава. В тази част решението е законосъобразно и обосновано. Правилен е изводът на съда, че на дружеството - жалбоподател незаконосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от "Влаян" ЕООД и "ИИД Консулт" ЕООД. Въз основа на събрания доказателствен материал е прието от съда, че са налице материалноправните предпоставки за признаване право на приспадане на данъчен кредит. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката, е необходимо да са налице реално осъществени облагаеми доставки. Относно отказаното на дружеството-жалбоподател право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 09 и м. 11.2012 г., по 2 броя фактури, издадени от издадени от "ИИД Консулт" ЕООД. Предмет на въпросните фактури са доставки на услуги /СМР по договор от 22.06.2012 г./ с данъчна основа общо 85 406,17 лв. и ДДС в размер на 17 081,23 лева. Правилно е посочил първоинстанционният съд, че още в ревизионното производство от "Дикистрой" ЕООД са представени процесните две фактури, хронологичен регистър за периода 01.11.2012 г. - 30.11.2012 г. и 01.09.2012 г. - 30.09.2012 г., платежно нареждане към фактура № 133/10.09.2012 г., Договор за възлагане на строително-монтажни работи от 22.06.2012 г. на стойност 102 487,40 лв. с включен ДДС, сключен между "Дикистрой" ЕООД - възложител, и "ИИД Консулт" ЕООД - изпълнител, за обект "Реконструкция на уличната водопроводна мрежа и възстановяване на пътната инфраструктура след разкопаване за полагане на водопровод в с. Ковачица, община Лом", количествено-стойностна сметка към договора от 22.06.2012 г., Протокол/Акт (образец 19) за приемане извършените СМР от 10.09.2012 г. и 28.11.2012 г. между страните по договора, с който е констатирано, че са изпълнени следните дейности: изкоп с багер, ръчен изкоп, засипване на тесен изкоп и т. н. С възражението към РД са представени още Акт Обр. 19 от 20.07.2012 г. и 29.11.2012 г. между "Вертикал" ООД - възложител, и "Дикистрой" ЕООД - изпълнител, количествени сметки от 10.09.2012 г. и от 28.11.2012 г. "за приемане на изпълнение на СМР - неразделна част от актовете обр. 19 за извършени СМРТ между "Дикистрой" ЕООД и "ИИД Консулт" ЕООД. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че дружеството "Вертикал" ООД е възложило на жалбоподателя "Дикистрой" ЕООД извършването на СМР за обект "Реконструкция на уличната водопроводна мрежа и възстановяване на пътната инфраструктура след разкопаване за полагане на водопровод в с. Ковачица, община Лом" като в последствие с договор от 22.06.2012 г. със същия предмет "Дикистрой" ЕООД е възложило вече на "ИИД Консулт" ООД извършването на част от договорените с "Вертикал" ООД дейности, т. е в случая издателят на процесните две фактури ИИД Консулт" ООД е подизпълнител. Правилно е посочил първоинстанционният съд, че назначената комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза, при която е извършена проверка на съдържащите се в делото документи, дава заключение за отразяване в счетоводството на жалбоподателя на спорните фактури за услуги, начисляване на дължимия ДДС и за извършено плащане по тях по банков път на 10.09.2012 г. и 10.12.2012 г. от страна на жалбоподателя. Отбелязано е, че отчетените разходи за външни услуги се явяват част от себестойността на извършените услуги по СМР от "Дикистрой" ЕООД към "Вертикал" ООД, като отчетените разходи за периода месец септември - месец декември 2012 г. са 165 735,49 лв., а приходите общо в размер на 172,625,39 лв., съгласно фактури № 20010/10.09.2012 г., № 20013/28.09.2012 г. и № 20022/29.11.2012 г., издадени към "Вертикал" ООД. Вещото лице -строителен инженер е констатирало, че могат да бъдат обвързани актуваните СМР от "Дикистрой" ЕООД към "Вертикал" ООД по Акт обр. 19 от 20.07.2012 г., с тези по Акт обр. 19, съставен от "ИИД Консулт" ЕООД от 10.09.2012 г. и издадената от това дружество към жалбоподателя фактура № 133/10.09.2012 г. Аналогични са изводите на експерта и относно другата издадена от "ИИД Консулт" ЕООД фактура № 134/28.11.2012 г. и Акт обр. 19 от 28.11.2012 г., които могат да бъде отнесени към актуваните от "Дикистрой" ЕООД СМР към "Вертикал" ООД по актове обр. 19 от 20.07.2012 г. и 29.11.2012 г. С оглед гореизложеното правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 09 и м. 11.2012 г., по 2 броя фактури, издадени от издадени от "ИИД Консулт" ЕООД. Относно отказано право на данъчен кредит в размер общо на 23 081,68 лева за данъчни периоди м. 11 и м. 12.2012 г. по фактури № 10007/28.11.2012 г., № 10008/30.11.2012 г., № 10009/30.11.2012 г. и № 10015/28.12.2012 г., издадени от "Влаян" ЕООД, с предмет различни видове СМР. По отношение на издадената от "Влаян" ЕООД фактура № 10008/30.11.2012 г. на стойност 59 554,10 лв. с ДДС, с предмет "плащане по договор съгласно Акт обр. 19", за доказване реалността на фактурираната доставка от страна на ревизираното дружество са представени освен спорната фактура още договор от 22.06.2012 г., с който "Дикистрой" ЕООД възлага на "Влаян" ЕООД извършването на различни видове СМР на обекта в с. Ковачица, приложената към него количествено-стойностна сметка със същата дата /Приложение 1/, в която са описани видове, количества и цена на СМР с ДДС, Протокол/Акт обр. 19 от 30.11.2012 г. и количествена сметка от 30.11.2012 г. за приемане на изпълнението на СМР - неразделна част от акта обр. 19. Правилно е приел първоинстанционният съд, че наличието на документи /актове обр. 19 от 20.07.2012 г. и 29.11.2012 г./, с които е констатирано окончателното завършване на процесните СМР и плащане на възнаграждение от страна на прекия възложител "Вертикал" ООД на "Дикистрой" ЕООД, както и обстоятелството, че за отделните СМР са издадени протоколи обр. 19 с дати от 10.09.2012 г., 28 и 30.11.2012 г. от подизпълнителите, в които са посочени вида, количеството и стойността на процесните СМР за обекта в с. Ковачица, съответстващи на приложената към договора количествено-стойностна сметка за вида на СМР, които е следвало да бъдат извършени, води до краен извод за реалност на процесните доставки на СМР от "ИИД Консулт" ЕООД и "Влаян" ЕООД. След съвкупната преценка на посочените по-горе доказателства, правилно е приел първоинстанционният съд, че по делото безспорно се установява, че предмета на процесните фактури № 10007/28.11.2012 г. и № 10009/30.11.2012 г., издадени от "Влаян" ЕООД са реално извършени СМР, т. е. получени от ревизираното лице услуги. Не се оспорва, че фактурите отговарят на всички изисквания от формална страна за тяхната валидност. Установено е, че първичните счетоводни документи са отразени в дневника за продажби в счетоводството на ревизираното лице, както и че по същите има плащане по банков път. Посочените обстоятелства се установяват и от неоспореното заключение по назначената комплексна експертиза. Услугите са в резултат на договорни отношения между жалбоподателя "Дикистрой" ЕООД и "Влаян" ЕООД по повод сключени договори от 06.06.2012 г. и 05.11.2012 г. за възлагане на СМР. Към всеки един от цитираните договори е приложена количествено-стойностна сметка като описаните в Приложение № 1 към договора СМР, съответстват на отразените в протоколите обр. 19. С посочените документи подробно са индивидуализирани вида, количеството и стойностите на извършените строително-ремонтни дейности. По този начин се установява, че предметът на доставките по процесните фактури е предаден от "Дикистрой" ЕООД на неговите възложители "Каро Трейдинг" ООД и "Кристал Корпорейтинг" ООД, видно от приложените към делото КСС и протоколи обр. 19, съставени във връзка със сключените между тях договори съответно от 06.06.2012 г. и 05.11.2012 г. Описаните като вид и количество ремонтни дейности в двустранно подписания актове обр. 19 от 30.11.2012 г. и 28.12.2012 г. и в двете количествени сметки от същите дати между подизпълнителя "Влаян" ЕООД и "Дикистрой" ЕООД изцяло съответстват на описаните СМР в КСС за вида и обема СМР, които следва да бъдат извършени, и в съставения акт обр. 19 между "Каро Трейдинг" ООД и "Дикистрой" ЕООД. Отделно от това, вещото лице е установило, че в счетоводството на жалбоподателя са отразени фактури, издадени от двамата възложители "Каро Трейдинг" ООД и "Кристал Корпорейтинг" ООД, във връзка с възложените дейности като по тях са отчетени приходи. С оглед гореизложеното правилно първоинстанционният съд е признал правото на данъчен кредит кредит в размер общо на 23 081,68 лева за данъчни периоди м. 11 и м. 12.2012 г. по фактури № 10007/28.11.2012 г., № 10008/30.11.2012 г., № 10009/30.11.2012 г. и № 10015/28.12.2012 г., издадени от "Влаян" ЕООД, с предмет различни видове СМР. В подкрепа на изложеното дотук касационният съд съобразява и се позовава на даденото задължително тълкуване на относимите текстове от Директива 2006/12/ЕО, направено от СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според което не се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че ДЗЛ не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. Също така според решение на СЕС по дело С-18/13 по преюдициално запитване на АССГ, при сходна с настоящия спор фактическа обстановка /макар и за услуги/ е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай няма данни и твърдения за данъчна измама, нито установеност от страна на приходните органи, че ДЗЛ е знаело за такава измама. Обратното, установено надлежно и своевременно отчитане между страните и към бюджета, документално и фактически. Необходимостта от установяването именно на тези релевантни обстоятелства от ревизираното лице, в качеството му на страна, претендираща принадлежността на правото на приспадане на данъчен кредит, се подчертава и от Съда на ЕС, който в своята практика многократно уточнява, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Посоченото до тук налага извод, че законът свързва правото на данъчен кредит с изискването да са налице реално получени облагаеми доставки на стоки и услуги, което налага въпросното получаване да бъде установено по несъмнен начин в ревизионното производство. В тази връзка проверката за възникването и надлежното упражняване на право на данъчен кредит по конкретна доставка на услуга Предвид гореизложеното, настоящият състав на ВАС намира, че в случая реалността на спорните доставки е установена и доказана. Разноски: На Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - Велико Търново се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение като ответник по касация, в размер на 1063,15 лв., определен съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 и чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При този изход на спора на "Дикистрой" ЕООД като ответник по касация се дължат разноски в размер на 904,25 лв. След извършена компенсация, следва да се присъдят 158,90 лв. в полза на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - Велико Търново. Предвид гореизложеното, касационният съд намира, че не са налице сочените от касаторите нарушения, обжалваното съдебно решение е правилно и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предложение 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, Осмо отделение,