Решение № 9172 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5791/2019 г.

Решение № 9172 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5791/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация "Вита" ЕООД срещу Решение № 437/12.03.2019 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 3029/2018 г., с което е отхвърлено оспорването на Заповед № РД-16-941/11.10.2018 г. на кмета на община Поморие, нареждаща премахването от дружеството на строеж "Навес", находящ се в поземлен имот с идентификатор 57491.501.15 по КККР на гр. Поморие, като незаконен – изграден без одобрени строителни книжа. Ответникът – кметът на община Поморие, не взема участие в касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Неоснователно е възражението на касатора, черпено от отричането на качеството му на извършител на строежа. Действително, съдът не е обсъдил изрично този въпрос, но нарушението не е съществено. Точка 3 от ДР на Наредба № 13 за реда и условията за поправяне, заздравяване или премахване на строежи, които създават непосредствена опасност за живота или здравето на гражданите и за реда и начина за премахване на незаконните строежи на територията на община Поморие посочва като адресат/адресати на заповедта за премахване на незаконни строежи физически или юридически лица по чл. 225а, ал. 5 ЗУТ. Дори и без категорични източници на данни за осъществяването на строежа от дружеството, възлагането върху него на задължението за премахване произтича от правното му положение на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ – по аргумент от т. 5 на Решение № 996/17.11.2016 г. на Министерския съвет /л. 25 от първоинстанционното дело/, и като такъв попада в обектния обхват на чл. 225а, ал. 5, т. 5 ЗУТ. Не може да бъде споделен доводът в касационната жалба за ненадлежно връчване на Констативен акт № 10/07.08.2018 г. Същият е връчен лично на управителя на клона на Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация "Вита" ЕООД в Поморие, с което на дружеството е осигурена възможността да участва в производството по издаване на заповедта. От друга страна, евентуално административнопроизводствено нарушение при връчването на акта по правилото на специалната спрямо уредбата на АПК разпоредба на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ не е съществено, доколкото страната е упражнила правото си на защита в пълен обем в съдебната фаза на процеса. Съответно на материалния закон е изчерпващото основния предмет на спора разрешение на съда относно квалификацията на разпоредения за премахване обект като строеж по смисъла на т. 38, § 5 ДРЗУТ. Съдебно-техническата експертиза е установила, че обектът е с размери 15, 40 м/ 2, 80 м/ 2, 50 м и представлява изградена върху тухлен зид дървена конструкция от колони, насадени в тухлена зидария, и греди, с едноскатен покрив от дървена конструкция, таван с дъсчена обшивка и покривно покритие от керемиди. Навесът е пристроен към сграда с идентификатор 57491.501.15. 2. Допълващо застрояване не е предвидено по предходния и действащия план. Правилно съдът е ценил заключението относно техническите характеристики на обекта. Разграничителен критерий между строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ и преместваем обект по § 5, т. 80 ДРЗУТ (ред. ДВ, бр. 82/2012 г.) е, освен конструкцията, и предназначението на обекта – за увеселителни, търговски и други обслужващи дейности. Въпросният навес не отговаря на никоя от тези дейности, поради което не може да се квалифицира като преместваем обект, а съставлява допълващо застрояване, в който смисъл е заключението на вещото лице. Обстоятелството, че бетоновият зид, върху който е изграден навесът, е предмет на отделна заповед за премахване, не се отразява нито на квалификацията на обекта като строеж от допълващо застрояване, нито затруднява индивидуализацията му. Противно на твърдяното в касационната жалба, не съществува противоречие в доказателствата по делото и местоположението му е категорично установено - навесът е пристроен към сграда 57491.501.15. 2 в ПИ 57491.501.15 по КККР на гр. Поморие. При принадлежността на навеса към кръга на обектите по § 5, т. 38 ДРЗУТ вр. чл. 137, ал. 1, т. 6 вр. чл. 147, ал. 1, т. 1 от закона и след като той не попада в изключенията по чл. 151, ал. 1 ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж, на общо основание за изграждането му е бил необходим изричен разрешителен акт от главния архитект на общината – чл. 148, ал. 1 и 2 от закона. Липсата му окачествява строежа като незаконен в хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение