Решение № 6266 от 26.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2097/2015 г.

Решение № 6266 от 26.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2097/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Р. Р. А. от гр. В. чрез адв. Зв. С. срещу решение № 2524 от 5.11.2014 г., постановено по адм. д. № 2891/2014 г. по описа на АС-Варна. Касаторката твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като, вместо него, касационният съд да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени обжалваната от Асенова заповед на областния управител на област София. По същото административно дело е предявена и частна жалба от областния управител на област- Варна чрез юриск. Д. Т. срещу постановеното от административния съд Определение № 4696/26.11.2014 г. по адм. д. № 2891/2014 г. по описа на АС-Варна, с което на основание чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК е отхвърлено изцяло искането на областния управител на област - Варна за допълване на постановеното по делото решение № 2524 от 5.11.2014 г. в частта му за разноските. Редовно призована за съдебно заседание, касаторката Р. А., не се явява и не се представлява. От същата по делото е постъпил отговор на частната жалба с доводи за неоснователност на същата. Редовно призован за съдебно заседание, ответникът областният управител на област Варна, не се явява и не се представлява. От същия чрез процесуалния му представител юриск. Д. Т. по делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно - за правилност на атакуваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, съответно - за допустимост и основателност на частната жалба, предявена от областния управител на област Варна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, спрямо която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното решение АС-Варна е отхвърлил жалбата на Р. Р. А. срещу заповед № РД-14-7706-328/30.07.2014 г. на областния управител на област Варна, с която същият на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ е разпоредил изземване от държането на Асенова на ведомствено жилище -частна държавна собственост, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2558.1.4.6 със застроена площ 67.94 кв. м., ведно с прилежащо избено помещение с площ 2,86 кв. м., както и 1,1733 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, находящ се в гр. В., ул. "Ц.", бл. 11, вх. "Б", ет. 2, ап. 66 поради това, че същата го държи без правно основание. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Варна, след подробно обсъждане доводите на жалбоподателката и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната цялост, е приел, че обжалваната заповед е постановена от компетентен административен орган, съдържа всички реквизити по чл. 59 от АПК и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е стигнал до извода, че заповедта е издадена и в съответствие с материалноправните изисквания на чл. 80 от ЗДС - процесният имот безспорно съставлява частна държавна собственост, същият се държи и обитава от жалбоподателката и това държане се явява без правно основание, доколкото споразумението за ползване на същия от 26.02.2007 г. е било прекратено едностранно от собственика на имота с писмо изх. № № РД-12-9400/183-2/26.08.2013 г. Съгласно писмото от 26.08.2013 г. споразумението за ползване на процесния имот от 26.02.2007 г. се прекратява поради неплащане на две последователни наемни вноски за два месеца, както и поради обстоятелството, че ползувателката не отговаря на изискванията за настаняване във ведомствено жилище по чл. 22 от ППЗДС. Административният съд е приел, че с цитираното по-горе писмо, получено от Асенова на 30.09.2013 г. по пощата с обратна разписка, валидно са прекратени налични наемни правоотношения, тъй като още от момента на възникване на договорките по ползване на процесния имот същата не е отговаряла на изискванията по чл. 19 и чл. 22 от ППЗДС. Асенова не е настанена с нарочна настанителна заповед на областния управител, същата не заема жилището и след провеждане на изискуемия по закон търг или конкурс. Съдът е приел, че жалбоподателката не е и ползувател на имота на основание чл. 56, ал. 1 от ЗДС във вр. с чл. 60, ал. 1 от ППЗДС, тъй като няма учредено право на ползване въз основа на проведен търг. Самото плащане на обезщетения за ползване във времето според административния съд не са на основание право на ползване, а съставляват обезщетения във връзка с неоснователно обогатяване на основание чл. 55 от ЗЗД. Съдебното решение е неправилно. Необоснован и несъобразен с представените по делото доказателства е изводът на АС-Варна за постановяване на административния акт в съответствие с изискванията на чл. 59 от АПК и при липса на съществени нарушения на процесуалните изисквания. Заповедта за изземване е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото съдържа посочване на фактически основания за прекратяване на възникналите с Асенова договорни отношения, които са в противоречие с доказателствата, съдържащи се в административната преписка по издаване на заповедта. Нарушена е разпоредбата на чл. 59, т. 4 от АПК. От една страна в акта е посочено, че споразумението за наем от 26.02.2007 г. е прекратено едностранно от областния управител с негово писмо изх. № РД-12-9400-183-2/26.08.2013 г., тъй като Р. А. не отговаря на условията за настаняване във ведомствено държавно жилище по чл. 22 от ППЗДС и не е заплатила две последователни наемни вноски. От друга страна административният орган се базира в заповедта си и на свое писмо изх. № РД-14-9400-693 от 30.05.2014 г., цитирайки го единствено и само като уведомление по чл. 26 от АПК за започване на процедурата по издаване на заповедта, без да отчете обстоятелството, че със същото писмо, 9 месеца след издаване на писмото от 26.08.2013 г., отново се отправя изявление до А. за едностранно прекратяване на наемните правоотношения за същия имот, считано от 30.05.2014 г., но на друго правно основание - поради откриване на процедура по отдаване под наем чрез търг с тайно наддаване на процесния имот, в който държателката му също може да участва. При това положение не става ясно кога и на какво основание административният орган твърди, че наемните правоотношения с Асенова са прекратени с едномесечно предизвестие. Самият административен орган с второто си писмо от 30.05.2014 г. сам признава, че правоотношенията му с Асенова не са прекратени поради обстоятелството, че не отговаря на изискванията на чл. 22 от ППЗДС и поради неплащане на две последователни наемни вноски, тъй като иначе не би било необходимо да отправя второ предизвестие за прекратяване на вече валидно прекратени правоотношения, при това на съвсем друго основание. Отделно от гореизложеното, видно от представените по делото фактури за плащане на наем, А. е плащала наем за жилището както за процесните месеци 11 и 12.2012 г., така и за месеците след датата на издаване на първото писмо - съотв. м. 9,10,11 и 12.2013 г. и за месеците 01. до 06.2014 г. включително . Неправилен е изводът на АС-Варна за кумулативното наличие на трите материалноправни предпоставки, обуславящи осъществяването на фактическия състав на чл. 80 от ЗДС. Въпреки, че имотът, предмет на изземване от жалбоподателката безспорно съставлява частна държавна собственост и същият се държи към момента на издаване на административния акт от Росица Асенова, то неправилно съдът е приел, че към датата на издаване на заповедта имотът се държи без правно основание. По развитите по-горе съображения настоящият касационен състав приема, че с оглед доказателствата по делото и последващото писмо от 30.05.2014, наемното правоотношение между областната администрация на област Варна и Росица Асенова, възникнало въз основа на споразумение от 26.12.2007 г., не е прекратено с едностранното изявление на наемодателя, съдържащо се в негово писмо изх. № РД-12-9400-183-2/26.08.2013 г. Неправилни са развитите от административния съд в мотивите на съдебното решение, както и от касаторката в касационната жалба доводи за това, че възникналите правоотношения между страните по споразумението са различни от наемните. Независимо от обстоятелството, дали същите правоотношения са възникнали по разписания в закона ред или не, по същината си те са наемни, както ги квалифицира и самият наемодател в издаваните от него фактури за плащане на договорената цена за временно възмездно ползване на имота - " жилищен наем" за конкретен месец и година. Освен, че по делото не се доказва неплащане на месечни наемни вноски, още към датата на сключване на наемното споразумение на административния орган е било известно /а и жалбоподателката не спори/, че никога не е отговаряла на изискванията на чл. 22 от ППЗДС. Въпреки това споразумението е факт. Позоваването на чл. 22 от ППЗДС за първи път като основание за прекратяване на наемния договор в конкретния случай съставлява злоупотреба с права и противоречи на принципа на справедливост, последователност и предвидимост в административния процес. Основният довод за непрекратяване на споразумението с писмото от 26.08.2013 г. всъщност е продължилото фактуриране, съответно плащане на наем за имота до м. юни 2014 г. включително, както и издаването на второто писмо от 30.05.2014 г., с което се отправя повторно предизвестие за прекратяване на друго основание - откриване на тръжна процедура по отдаване на имота под наем. Настоящият касационен състав намира, че и с писмото от 30.05.2014 г. не се постига прекратяване на наемното правоотношение. Макар в споразумението от 26.12.2007 г. да е вписано, че същото се сключва за неопределен срок, всъщност то е сключено за определяем срок - до приключване на процедурата за провеждане на търг за отдаване под наем или разпореждане с имота. Доколкото с цитираната в писмото от 30.05.2014 г. Заповед № РД-14-7706-208/28.05.2014 г. на областния управител само се започва такава процедура за отдаване под наем чрез търг на имота, и няма данни вкл. и към датата на издаване на заповедта по чл. 80 от ЗДС същата да е завършена, то и срокът на споразумението не е изтекъл и едностранното предизвестие от 30.05.2014 г. не води до валидно прекратяване на наемното правоотношение. По горните съображения обжалваната заповед е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби - не е налице основно материално изискване по чл. 80 от ЗДС- имотът да се държи от Асенова без правно основание. Като е приел обратното, АС - Варна е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено, а делото- решено по същество, като заповед № РД-14-7706-328/30.07.2014 г. на областния управител на област Варна бъде отменена като незаконосъобразна с произтичащите от това правни последици. На жалбоподателката на основание чл. 143 от АПК следва да бъдат присъдени разноски за първата и касационната инстанции, които са претендирани своевременно и реално заплатени в общ размер от 505 лв. Предвид изхода от спора и постановяването на съдебен акт по чл. 222, ал. 1 от АПК с обратен резултат след отмяна на първоинстанционното съдебно решение, то частната жалба срещу Определение № 4696/26.11.2014 г. по делото предвид разпоредбата на чл. 143 от АПК се явява недопустима поради отпаднал предмет и отпаднал правен интерес от обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение