Решение № 3761 от 9.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8331/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. П. И., с адрес в гр. София, срещу решение 10853/04.07.2024 г. по адм.дело 7341/2023 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед РД14 -1051/23.08.2022 г. на министъра на културата. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска отмяната му, отмяна на обжалваната заповед. Ответникът по касационна жалба - министър на културата, в писмен отговор и писмено становище чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е основателна по оплакването за допуснати съществени съдопроизводствени нарушения. АССГ е бил сезиран със жалба на И. срещу заповед РД14 -1051/23.08.2022 г. на министъра на културата, издадена на основание чл.99, т.1 и т.6, чл.100 и чл.102, ал.1 и във връзка с чл.26 АПК, чл.5, ал.2 от Устройствения правилник на Министерство на културата, и във връзка със заповед РД10 -57/29.07.2022 г. за утвърждаване на общите принципи за определяне на нов размер на индивидуалните основни месечни заплати на служителите от администрацията на Министерството на културата, отменена със заповед РД 10 -64/16.08.2022 г. на министъра на културата и докладна записка рег. 24-00-160/05.08.2022 г. на ръководителя на Инспектората по чл.46 от Закона за администрацията. С оспорената заповед е възобновено производството и отменена заповед РД 14 -888/01.08.2022 г. на министъра на културата, с която е определена основна месечна заплата на И. П. И. на длъжност: директор на дирекция "Правнонормативна дейност и обществени поръчки" в размер на 4600 лева, считано от датата на обнародване в Държавен вестник на ПМС 207/29.07.2022г. С последваща оспорената заповед заповед РД 14 -272/31.08.2022 г. е определена основна месечна заплата на И. П. И. на длъжност: директор на дирекция "Правнонормативна дейност и обществени поръчки" в размер на 4040 лева. АССГ е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма, в нея са посочени фактическите и правните основания за издаването й. След анализ на приложимото материално право съдът е направил извод, че министърът на културата, като орган по назначаването по ЗДСл е могъл да издава заповеди за определяне на индивидуални месечни заплати в Министерството, в границите на възложената му оперативна самостоятелност - увеличение с не повече от 25 на сто от досегашния размер, за всеки конкретен служител. Министърът на културата е разполагал с оперативна самостоятелност да отмени заповед РД 14 -888/01.08.2022 г. Решението е неправилно. Основателни са оплакванията на касатора за липса на мотиви по наведените от него доводи, както и по наличието или липсата на всички основания за оспорване по чл.146 АПК, които е следвало да бъдат проверени предвид разпоредбата на чл.104 АПК относно оспорването на издадения в производството по възобновяване акт. АССГ не е изложил каквито и да е било мотиви относно процесуалните правила, приложими в производството по възобновяване на производство по издаване на административен акт. Не е отговорил на доводите, че цитираната в оспорената заповед докладна записка не отговаря на изискванията по чл.101 АПК към искането за възобновяване на административното производство, тъй като не е от субект, който може да поиска възобновяване. Не е обсъдено и дали е спазена процедурата по издаване на акта по глава пета АПК, към която препраща чл.103, ал.4 АПК и в частност дали са спазени разпоредбите на чл.26, 35 и 36 АПК, каквито възражения е формулирал И.. Липсват мотиви в съдебното решение дали е налице или не основанието за възобновяване по чл.99, т.6 АПК - а именно нарушение на правото на страната /И./ за участие в административното производство по издаване на отменената заповед. АССГ е декларирал, че в заповедта са посочени фактически основания за издаването й, без да извърши констатации, че в заповедта липсват каквито и да е било фактически твърдения за нарушено право на участие на И. в производството по издаване на заповед РД 14 -888/01.08.2022 г. По отношение на другото правно основание - чл.99, т.1 АПК, АССГ не е обсъдил възраженията на И., че издаването на заповедта от 01.08.2022 г. не е в нарушение на материалното право, тъй като действието й е обвързано с обнародването на ПМС 207/29.07.2022г. Вместо да провери дали отменената заповед от 01.08.2022 г. е издадена при съществено нарушение за изискванията за законосъобразността й и съответно дали е налице посоченото в оспорената заповед основание за отмяна на стабилен административен акт, породил правни последици, АССГ е разсъждавал за параметрите на оперативната самостоятелност при определяне на индивидуалната работна заплата, което би било относимо в случай на обжалване на първоначалния акт за определянето й, а не за акта по чл.99 АПК. Не на последно място изводът на АССГ, че министърът на културата е в правомощието си по преценка да отменя стабилен административен акт, с който е определена основна заплата на държавен служител и да му определя нова по - ниска основна заплата за същата длъжност, без наложено дисциплинарно наказание, не кореспондира както с принципите на института на възобновяването на административното производство по чл.99 АПК, така и на основните принципи на Закона за държавния служител. С оглед изложеното решението като неправилно като постановено при съществено съдопроизводствено нарушение на чл.172а, ал.2 АПК, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд, при което да се изложат мотиви относно всички основания за оспорване на административния акт и по оплакванията на жалбоподателя. По направените искания за присъждане на разноски за касационната производство следва да се произнесе АССГ при новото разглеждане на делото на основание чл.226, ал.3 АПК, като вземе предвид и изхода на делото по същество на спора. Воден от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение