Решение № 8431 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1823/2014 г.

Решение № 8431 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1823/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" /ПАМДТ/ при Столична община /СО/ против решение № 7596/04.12.2013 г., постановено по административно дело № 3299/2013 г. на Административен съд - София град/АССГ/, в частта, с която е отменен АУЗД № 80 от 03.10.2012 г., издаден от началник отдел "МДТ"- район Красна поляна и мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ПАМДТ" при СО, по отношение на определения ДНИ за 2011 г. в размер на 525 лева и лихва в размер на 58,96 лв. с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В жалбата се твърди, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, тъй като процесния имот попада в строителните граници на район "Красна поляна". По делото е постъпила и втора касационна жалба от "Крокос 2000" ООД гр. София, подадена чрез проц. представители на дружеството адв. Свилена Димитрова и адв. Диана Димитрова, срещу цитираното по-горе решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против АУЗД № 80 от 03.10.2012 г., издаден от началник отдел "МДТ" - район Красна поляна и мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ПАМДТ" при СО, по отношение на определените задължения за ТБО за периода 2009 - 2011 г. Навеждат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По касационната жалба на Директора на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" /ПАМДТ/ при Столична община: С решението си, в обжалваната от страна на Директора на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община част, АССГ е отменил АУЗД № 80 от 03.10.2012 г., издаден от началник отдел "МДТ"- район Красна поляна и мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ПАМДТ" при СО, по отношение на определения ДНИ за 2011 г. в размер на 525 лева и лихва в размер на 58,96 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в цитираната по-горе част, АУЗД е издаден в нарушение на материалния закон, тъй като процесният имот е земеделска земя. Предвид обстоятелството, че е не променяно предназначението на имота и съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3, същият е изключен от облагане с ДНИ. Така мотивиран съдът е отменил АУЗД в тази част. Така постановеното решение, в частта, с която е отменен АУЗД № 80 от 03.10.2012 г., издаден от началник отдел "МДТ"- район Красна поляна и мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ПАМДТ" при СО, по отношение на определения ДНИ за 2011 г. в размер на 525 лева и лихва в размер на 58,96 лв., е правилно. По силата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат алтернативно 1/ поземлените имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания и 2/ поземлените имоти извън строителните граници на населените места, които според ПУП имат предназначение по чл. 8, т. 1 ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУТ конкретното предназначение се определя с ПУП. Налице е изключение за облагаемостта по чл. 10, ал. 3 ЗМДТ относно незастроените земеделски земи. Съгласно легалното определение по чл. 2, т. 1 ЗСПЗЗ земеделски земи са тези, за които кумулативно са налице условията 1/ да са предназначени за земеделско производство и 2/ не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон, т. нар строителни граници на населеното място. По делото е установено, че имотът не попада в територия, определена с ПУП /видно от заключението на вещото лице/. Следователно същият е земеделска земя по смисъла на чл. 2, т. 1 ЗСПЗЗ и за него следва да се прилага изключението по чл. 10, ал. 3 ЗМДТ. От приложената по делото експертиза се установява, че имотът е извън регулация, не попада в територия, обхваната от действащ ПУП, а се намира непосредствено до околовръстен път, както и че по ОУП на гр. София същият попада в зона за застрояване. Действително имотът попада в територия, определена с ОУП, но за да бъде земеделска земя е достатъчно да не попада в територия, обхваната от ПУП, какъвто е настоящият случай. Следователно правилно съдът е приел, че за процесния имот следва да намери приложение изключението по чл. 10, ал. 3 ЗМДТ. Като е отменил АУАН по отношение на определения ДНИ за 2011 г. съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила в тази част. По касационната жалба на "Крокос 2000" ООД: За да отхвърли жалбата на дружеството срещу АУАН по отношение на определените задължения за ТБО за периода 2009 - 2011 г., съдът е приел, че предвид разпоредбата на чл. 63 ЗМДТ жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 от ЗМДТ се разпорежда, че такса не се събира за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива. По силата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. От тълкуването на тези разпоредби от ЗМДТ следва извода относно разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тежест на ответника, като издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е било да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци. Затова и негово е задължението да установи, че имотите на задълженото лице се намират на негова територия и че той реално е предоставил определените видове услуги. Настоящата инстанция счита, че в тази част решението на съда е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е немотивирано. Липсват изложени съображения относно липсата или наличието на обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. Съдът не е отговорил на възраженията и доводите на страните, отнасящи се до липса на доказателства за реално предоставяне на услугите "обезвреждане в депа и или други съоръжения" и "поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. АССГ не е изпълнил и задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК да укаже на административния орган, че за определени обстоятелства от значение за делото следва да представи доказателства. По делото е останало неизяснено и недоказано дали услугата "поддържане на чистота на териториите за обществено ползване" е реално предоставяна на общината, както и дали не е налице някое от изключенията, визирани в чл. 71, т. 2 и т. 3 ЗМДТ. Предвид изложените съображения решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу АУЗД по отношение на ТБО е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане в тази част на друг състав на съда. Като при новото разглеждане на делото съдът следва да укаже да административния орган, да представи доказателства за реално предоставяне на услугата "поддържане на чистота на териториите за обществено ползване", да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните, както и да изложи съображения за липсата или наличието на предпоставките по чл. 71, т. 2 и т. 3 ЗМДТ. В останалата част, с която е отменен АУЗД № 80 от 03.10.2012 г., издаден от началник отдел "МДТ" - район Красна поляна и мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ПАМДТ" при СО, по отношение на определения ДНИ за 2011 г. в размер на 525 лева и лихва в размер на 58,96 лв, решението е правилно и следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, седмо отделение