Решение № 13501 от 11.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6960/2010 г.

Решение № 13501 от 11.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6960/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Кмета на община - Плевен, против решение № 262/23.04.2010 г., постановено по адм. дело № 1035/2009 г. на Административен съд гр. Плевен, с което е обявена нищожността на заповед № РД-12-2708/9.11.2009 г. на Зам. кмета на община-Плевен, издадена на основание чл. 57а ЗУТ, с нареждане към Тошко Колев Тодоров от гр. Плевен, да премахне поставения от него "навес", в УПИ ХV-4467, кв. 71 по плана на града, ул. "Хр. Ботев" № 63. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от юрк. Начовски, по съображенията, изложени в нея и в писмени бележки, с претенция за юрисконсултско възнаграждение. Счита, че неправилно съдът е приел, че случаят касае строеж - налице е преместваемо съоръжение по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, част от увеселителен обект по легалната дефиниция в § 5, т. 71 ЗУТ. Ответните страни - Кирил Тодоров Ботев, Пена Мичева Ботева и Тошко Колев Тодоров, редовно призовани, не се явяват и не се представляват, като от последния е депозирано писмено възражение по касационната жалба, с доводи за нейната неоснователност и искане за присъждане на разноски, съгласно приложен договор за правна помощ. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е депозирана в предвидения срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна, решението е правилно, твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице. При постановяването му не е нарушен материалният закон, нито съдопроизводствените правила, съдебният акт е обоснован, а изложените изводи почиват на подробно обсъдените доказателства по делото, преценени поотделно и в съвкупност, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Правилен е крайният извод в съдебния акт, че издателят на заповедта е излязъл извън предоставената му компетентност, след като, включително и чрез заключението на вещото лице по делото, дало в съдебно заседание допълнителни разяснения по поставената му задача, е изследван и обективно разрешен основният по спора въпрос - досежно характера на обекта, предмет на заповедта. Необорените по надлежен ред и пред съда по съществото доказателства са, че административният акт визира премахването именно на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ (дървена конструкция, покрита с керемиди, над лятна градина към заведение - "кафе-клуб", с изпълнени бар-плот, фонтан и барбекю), а не преместваемо съоръжение, което може да бъде демонтирано, без да бъде разрушено, а още по-малко същото покрива предпоставките за "увеселителен обект"... С подаването на касационната жалба и съображенията в нея с поддържаното тълкуване на фактите по делото, основания за различни от изложените в решението изводи не са налице. Решаващият съд е съобразил обективните по делото относими данни, отчел е оборените констатации по изготвения констативен акт, правилно е приложил закона, затова и касационни основания за отмяната на решението не са налице. При този изход на процеса, в полза на ответника Тошко Колев Тодоров се следват и направените по делото разноски за тази инстанция, своевременно претендирани и доказани до размера от 300 лв. по приложеното пълномощно, реално заплатени и без възражение за прекомерност. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,