Решение № 16866 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3602/2019 г.

Решение № 16866 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3602/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Планета Инвестмънт Груп" АД против решение № 2440 от 21.12.2018 г., постановено по адм. д. № 1784/2018 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му. Ответникът – кметът на Община Несебър не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас отхвърля жалбата на "Планета Инвестмънт Груп" АД против заповед № 956/7.06.2018 г. на кмета Община Несебър, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и 6 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – "ограда", изграден пред южната граница на ПИ с идентификатор 51500.505.165 по КККР на гр. Несебър. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а именно кмета на общината, предвид факта, че процесния строеж е шеста категория. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с които е установено извършено незаконно строителство. Констативният акт е съобщен на жалбоподателя по надлежния ред. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е правилен. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Със съставения констативен акт и приложената скица е установено съществуването на незаконния строеж, неговото местоположение, параметри и извършителя. Констатациите в акта не са оборени, като по делото не са ангажирани доказателства, които да ги опровергават. От събраните по делото доказателства се установява, че имотът, за който е изградена оградата е собственост на жалбоподателя. Строежът в южната и североизточната част на имота излиза извън границите му, като навлиза от юг, изток и североизток в други имоти. Това обстоятелство е установено и от заключението на приетата по делото съдебна експертиза, неоспорена от страните. Правилно съдът се позовава на Специфичните правила и нормативи за устройство и застрояване на курортен комплекс "Слънчев бряг- изток", одобрени със заповед от 4.05.2001 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с които се определят специфичните изисквания към устройството и застрояването на курортния комплекс правила. Съгласно чл. 21, ал. 1 от същите парцелите за хотели, хотелски комплекси, ресторанти и други обслужващи обекти не се ограждат с огради, а УПИ, който е ограден с процесната ограда е с предназначение за курортен хотел, почивен дом. Правилото на чл. 225, ал. 2, т. 6 ЗУТ регламентира, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3. Освен това строежът навлиза в имот, предназначен за улица, и е в нарушение на действащия ПУП, което е основание за премахването му съобразно чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Следователно заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Доводът на касатора за неприложимост на правилата, е неоснователен. В случая дори да се приеме, че същите са неотносими, то чл. 151, т. 11 ЗУТ е неприложим, тъй като оградата е разположена в чужди имоти, а изискването на чл. 151, т. 11 ЗУТ е същата да е в рамките на поземления имот. Правилно, предвид местонахождението му, съдът приема и че строежът не е търпим. Същият не е допустим по действащия план и по правилата и нормите за извършването му, тъй като навлиза в имот, отреден по действащия план за улица. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,