Решение № 5304 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8123/2017 г.

Решение № 5304 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8123/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на С. К., в качеството му на директор на Главна дирекция "Гранична полиция", чрез юрисконсулт Т. Цветкова, срещу решение № 449 от 26.05.2017 г. по адм. дело № 257 по описа за 2017 г. на Административен съд - С. област. С него по жалба на Б. Борисов е отменена негова заповед рег. № 3282 з-608 от 7.03.2017 г., с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1 от ЗМВР за извършено дисциплинарно нарушение е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на това лице. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на оспорването и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Б. Борисов оспорва същата чрез процесуалния представител адв. Е. Йорданов и чрез становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - С. област е била заповед рег. № 3282 з-608 от 7.03.2017 г. С нея, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1 от ЗМВР за извършено дисциплинарно нарушение на Б. Борисов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. По делото е установено, че Б. Борисов е заемал длъжността "младши експерт", командир на отделение в 01 група "Охрана на държавната граница" от ГПУ - Калотина при Регионална дирекция "Гранична полиция" - Д.. От фактическа страна се констатира, че на 30.11.2016 г., около 17. 02 ч. в гр. К. по време на изпълнение на служебните си задължения (смяна от 08. 00 ч. до 20. 00 ч.) той е извадил дамско палто от личния багаж на задържано лице А. Мурати, [гражданство], поставил го е в найлонов плик (шарен на цвят, с нарисувано сърце и надпис "От любов към България" на верига магазини "Кауфланд"), изнесъл го е от сградата на ГПУ и го е оставил в личния си автомобил "Ауди 80", с ДК [рег. номер на МПС], находящ се на паркинг пред сградата на ГПУ. По повод на жалба на А. Мурати е образувана проверка със заповед от 05.12.2016 г., като на 04.12.2016 г. при идването си на работа на дневна смяна Б. Борисов е донесъл взетото палто и го е подхвърлил в помещение към тоалетните на ІІ етаж на сградата на ГПУ - Калотина. Дисциплинарнонаказващият орган е приел в заповедта, че с действията си Б. Борисов виновно е нарушил т. 15, т. 19, т. 20, т. 24 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители на Министерство на вътрешните работи, което представлява нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което съгласно чл. 204, ал. 1, т. 13 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание уволнение. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдено административното производство по издаване на акта, като административният съд е приел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон, което съгласно чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК е основание за формиране на извод, че издадената заповед е незаконосъобразна. При обосноваване на преценка за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила съдът се е позовал на т. 4 от Справка рег. № УРИ 4379 р-31678/23.12.2016 г. за първоначално извършена проверка по силата на заповедта от 05.12.2016 г., приобщена към Обобщена справка рег. № 4379 р-1364/23.01.2017 г. В т. 4 от тази Справка от 23.12.2016 г. е посочено, че в хода на извършената проверка е установено наличие за данни за извършено престъпление по чл. 207 от НК. В т. 5 от същата Справка от 23.12.2016 г. е посочено, че лицето е нарушило т. 13, т. 15, т. 17, т. 19, т. 20, т. 24 и т. 25 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители на Министерство на вътрешните работи, което е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, съставомерно, и такова по чл. 203, ал. 1, т. 8 и т. 13 от ЗМВР. Предложението на тази Комисия, изготвила тази Справка от 23.12.2016 г., е за налагане на наказание поради извършване нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 13 от ЗМВР. С оглед съдържанието на тази справка и направения извод в нея, че жалбата на А. Мурати е основателна и са налице данни за извършено престъпление по чл. 207 от НК от младши експерт Б. Борисов, административният съд е приел, че възражението на жалбоподателя, а именно Б. Борисов, че не са спазени сроковете по чл. 195, ал. 4 от ЗМВР е основателно. Съдът е направил извод, че дисциплинарнонаказващият оран освен, че не е спазил изискванията на тази норма, неправилно е приел, че е налице виновно извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1 от ЗМВР, след като безспорно по делото се установява, че по отношение на адресата на заповедта няма влязла в сила присъда. Според него посочените нарушения на Етичния кодекс осъществяват състава на чл. 207 от НК, но след като няма влязла в сила присъда, не може да се обоснове извод за доказаност на тези данни. Административният съд е направил извод, че дисциплинарното нарушение, за което на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" не е доказано, като не са налице и материалноправните предпоставки за издаването на заповедта, поради което тя е незаконосъобразна. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. Направените от административния съд изводи са неправилни, като съдебният акт е постановен при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Направеното възражение в първоинстанционната жалба относно нарушаване на изискванията за форма на издадения административен акт, както и липсата на фактически и правни основания за издаването му е неоснователно. Спазени са изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР относно съдържанието на заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание на държавния служител от системата на МВР. Процесната заповед съдържа както фактическите, така и правните основания за издаването й. Освен това в нея конкретно е посочена разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, като по делото се доказват обстоятелствата, обосноваващи реализиране състава на тази норма, което от своя страна предпоставя търсенето на дисциплинарна отговорност. Не може да бъде споделен извода на съда за допуснато нарушение на материалния закон. Приетото от него, че следва с влязла в сила присъда да се установят обстоятелствата, които обосновават носенето на наказателна отговорност и именно това рефлектира непосредствено върху носенето и на дисциплинарна отговорност от адресата на акта, противоречи на духа и целта на Закона за министерство на вътрешните работи. За законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" е достатъчно от обективна страна да бъде установено несъвместимо с етичните правила, залегнали в одобрения с МЗ № 8121 з-348/25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която е утвърден Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, поведение на наказания служител, с което се уронва престижа на службата. В случая, както бе посочено по-горе, тази обективна предпоставка за възникване на дисциплинарната отговорност е била налице. Поведението на лицето, адресат на акта, безспорно уронва престижа на службата, в която работи. По силата на тази императивна норма дисциплинарното наказание задължително трябва да бъде уволнение. Налице е съответствие между тежестта на наложеното наказание и извършеното нарушение по смисъла на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, предвид на изложените фактически обстоятелства в заповедта. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, на касационния жалбоподател следва да се присъди сумата 300. 00 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение