Решение № 7056 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3403/2020 г.

Решение № 7056 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3403/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2353 от 05.12.2019 г., постановено по адм. д. № 294/2019 г. Административен съд – В., второ отделение, 32-ри състав, е отхвърлил жалбата на А. Толоконников, чрез пълномощника му адв. Л. П. от АК – В., срещу акт за установяване на задължение № МД – АУ – 008/09.02.2012 г., издаден от орган по приходите в Община В., потвърден от директора на дирекция "Местни данъци" на Община В. с решение № МД – РШ – 089/20.12.2018 г, с който са му установени задължения за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2011 г. по ЗМДТ – данък върху превозните средства в размер на 2 757,75 лв. главница и лихви 751,78 лв., като е осъдил жалбоподателя да заплати на Община В. разноски по делото в размер на 100 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от А. Толоконников от [населено място], чрез процесуалния представител адв. Л. П. от АК - В. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – В. е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения акт за установяване на задължения. Претендира заплащане на разноски. Ответникът по касационната жалба директор на дирекция "Местни данъци" при Община В. не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С решението си Административен съд – В. е отхвърлил е жалбата на А. Толоконников, чрез пълномощника му адв. Л. П. от АК – В., срещу акт за установяване на задължение № МД – АУ – 008/09.02.2012 г., издаден от орган по приходите в Община В., потвърден от директора на дирекция "Местни данъци" на Община В. с решение № МД – РШ – 089/20.12.2018 г, с който са й установени задължения за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2011 г. по ЗМДТ – данък върху превозните средства в размер на 2 757,75 лв. главница и лихви 751,78 лв. Решаващият съд е приел, че издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. По отношение на възражението за нарушена процедура по чл. 32 ДОПК са изложени мотиви, че такава действително не е била проведена, но тъй като в крайна сметка актът макар с голямо закъснение е връчен на жалбоподателя, той е имал възможност да се запознае със същия и да го оспори по административен ред, като по този начин са защитени правата му. Първоинстанционният съд е обсъдил и направените възражения за допуснато нарушение на чл. 109, ал. 1 ДОПК, като е посочил, че към момента на издаването на АУЗПДВ не е изтекла погасителната давност за нито едно от задълженията, определени с него. Изложени са и мотиви, че назначената по делото съдебно-икономическа експертиза е установила същия размер на задълженията, каквито са определени с акта. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд В. е правилно като краен резултат. По същество основните оплаквания в касационната жалба против първоинстанционното решение се изразяват в това, че административният съд не е разгледал направеното възражение на жалбоподателя, че установените с оспорения акт понастоящем са погасени по давност. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: В първоинстанционното решение въпросът за изтеклата давност е разгледан само на плоскостта на чл. 109, ал. 1 ДОПК, като изводите на решаващия съд, че такава давност не е била изтекла към момента на издаване на оспорения акт по същество са правилни. Административният съд действително не се е произнесъл по възражението на страната за изтекла погасителна давност след издаване на акта. Доколкото възражението за давност е основно средство за защита и няма пречка да бъде упражнено във всяка една съдебна инстанция, допуснатото нарушение от първоинстанционния съд не следва да бъде разглеждано като съществено, обосноваващо необходимостта от отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, а възражението следва да бъде разгледано от настоящата съдебна инстанция. Същото е основателно. С оспорения акт на касационния жалбоподател са установени задължения за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2011 г. по ЗМДТ – данък върху превозните средства в размер на 2 757, 75 лв. главница и лихви 751, 78 лв. Общинските вземания за данъци и такси съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК са публични вземания, а според чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.