Решение № 4174 от 15.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7088/2014 г.

Решение № 4174 от 15.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7088/2014 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителният процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Хасковска търговско-промишлена палата", юридическо лице с нестопанска цел, чрез пълномощника си адв. И. Райчинова, срещу решение № 873 от 27.03.2014 г., постановено по адм. д. № 2604/13 г., по описа на Административен съд гр. Пловдив /АС/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и по същество постановено ново, с което отмени обжалвания РА. Претендира разноски. Ответникът - Директор Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в писмена защита излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъде разгледана по същество. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 261205886 от 21.05.2013 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП, гр. Пловдив, потвърден с Решение № 763 от 31.07.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Сдружение "Хасковска търговско-промишлена палата" е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 34 223,72 лв., ведно със законната лихва в общ размер от 2 096,60 лв. За да постановени обжалваното решение, съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. От фактическа страна за установено съдът е приел, че жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от "ЦИЕС" ЕООД, от Сдружение "Търговско-промишлена камара- Пловдив", свързани с проект "Market Control", съфинансиран от Европейския съюз (ЕФРР) и Националните фондове на Гърция и България в рамките на Програмата за Европейско Териториална сътрудничество Гърция-България 2007-2013 Според обяснения от председателя на Управителния съвет на сдружението жалбоподател, не са налице основания за ползване на режима по чл. 173, ал. 1 от ЗДДС по отношение на дейности, финансирани по Оперативна програма "Market Control" по Програма "Европейско териториално сътрудничество Гърция - България 2007 - 2013". Жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "ДМД" ООД, с предмет на доставките "публикуване на прессъобщения", по фактури, издадени от "Агенция Дейта- социални и пазарни проучвания" ООД, с предмет на доставките са "печатни материали" по Договори сключени по Програма за трансгранично сътрудничество по програма ИПА България - Турция. Упражнено е право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Поли-М" ООД, с предмет на доставките "разходи по организиране на семинар", като са отчетени резултати по проекта На следващо място за установено съдът е приел, че жалбоподателят е приспаднал данъчен кредит по фактура издадени от Сдружение "Бизнес център- Марица", с предмет на доставките "организиране на информационни събития", по фактури, издадени от "Бизнес център- България" ООД, с предмет на доставките "организиране и провеждане на изложение", по фактури, издадени от "Прима Принт" ЕООД, с предмет на доставките "отпечатване и доставка на печатни материали" по Договори във връзка с проект "Регионален българо-турски бизнес съвет "Тракия""- мярка за повишаване на конкурентноспособността на икономиката на трансграничния регион Хасково - Одрин". По проекта са отчетени резултати. Обсъдено е заключението на приетата по делото ССЕ. При така установеното съдът е възприели извода на органа по приходите, че в процеса на реализация на проектите липсват доставки, по които жалбоподателят е доставчик. Получените парични средства по проектите не са насрещна престация за извършените доставки. Средствата, получени по реализацията им, са предназначени за финансиране на разходите, а не са пряко свързани с доставката. Тези разходи се документират с първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 7 от ЗСч. Предвид разпоредбата на чл. 69 от ЗДДС, за начисления данък не е налице право на приспадане на данъчен кредит, доколкото получените стоки и услуги няма да бъдат използвани за облагаеми доставки. Позовал се е на Постановление № 62 на МС от 21.03.2007 г. за приемане на национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, за финансовата рамка 2007 - 2013 г. /Постановлението/ и приетите с него правила за допустимост на разходите по оперативни програми и легалното определение на "възстановим данък добавена стойност" дадено в § 1, т. 1 от ДР на Постановлението и издаденото на основание § 6 от ПЗР на ПМС № 62/2007 г., писмо № 91-00-502 от 27.08.2007 г. на Министерство на финансите с дадени указания относно третирането на ДДС като допустим разход при изпълнение на проекти по Оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз. Въз основа на точка 11 от писмо 91-00-502, досежно възстановимия ДДС за стоки и услуги, който представляващ недопустим разход по проекта, съдът е приел, че спорният момент е дали стоките и услугите по процесните фактури са използвани за цели на извършени облагаеми доставки от жалбоподателя, за които същият има право на приспадане на данъчен кредит съгласно чл. 69 от закона, доколкото не е спорно между страните, че е изпълнено изискването свързано с регистрацията по ЗДДС на жалбоподателя /бенефициент/ и доставчиците му. В тази насока съдът се е позовал на заключението на приетата по делото ССЕ, съгласно което процесните доставки са надлежно осчетоводени и отразени в регистрите на жалбоподателя като такива за целите на независимата икономическа дейност на сдружението; като предмет на последващите доставките са посочени основно- "заверка на сертификат за произход", "изготвяне и предвижване на документи за заверка покана-декларация за бизнес пътувания", "заверка на подпис". Според представените към процесните фактури описи, спорните доставки имат за предмет консумативи и печатни материали за нуждите на организирани от сдружението семинари, наем на оборудване, провеждане на семинари, срещи и обучение, изготвяне на анализи, проучвания други подобни, поради което съдът е приел, че не може да се направи несъмнен извод, че получените по процесните фактури стоки и услуги са предназначени за стопанската дейност на сдружението жалбоподател. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопризводствените правила фактическа обстановка по делото съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Касаторът е получател на безвъзмездна финансова помощ по проекти съфинансирани от Структурните и кохезионния фонд на ЕС. По делото не са представени формулярите за кандидатстване по проектите и определените по тях допустими и недопустими разходи предвид ПМС 62/2007 за приемане на национални правила за допустимост на разходите по оперативни програми, съфинансирани от Структурните фондове и кохезионния фонд на ЕС за финансовата рамка 2007 - 2013. Не се спори и за това, че касационният жалбоподател е извършил покупки на стоки и услуги, които е предоставил безвъзмездно на крайните получатели - на участници в информационни дни, семинари, организирани пътувания, срещи и др. и за това, че не се явява приложим чл. 173 ЗДДС, тъй като касационният жалбопадател не е извършвал доставки с получател ЕС, както и че касационният жалбоподател не е издал фактури на крайните получатели на услугите и не е начислил ДДС за извършени облагаеми доставки за тези услуги. С оглед на събраните доказателства /вкл. договори за безвъзмездна помощ /субсидия/ в съответствие с инструмента за предприсъединителна помощ /чл. 256 и сл./, както и обясненията на председателя на УС на ХТПП - /л. 95, 96/, полученото финансиране от касационния жалбоподател не е обвързано с цени на стоки и услуги, предоставени от трети лица, а като финансиране на разходите му и следва да се документират с първичен счетоводен документ по чл. 7 ЗСч и по арг. от чл. 69 ЗДДС за начислен ДДС, във връзка с получени стоки и услуги не възниква право на данъчен кредит, тъй като същите няма да се използват за облагаеми доставки. При изпълнението на проекти по оперативни програми /ОП/, съфинансирани от структурните и кохезионни фондове на ЕС, върху разходите за стоките и услугите, свързани с осъществяването на проектите, се начислява ДДС по общия ред на ЗДДС. Размерът на сумите, разходвани за заплащане на данъка, които ще се признават като допустим разход при съфинансирането, се определя по реда на ПМС № 62 от 21.03.2007 г. За тази цел постановлението въвежда понятието "възстановим данък добавена стойност" и го квалифицира като "недопустим разход за съфинансиране". Това означава, че при отчитането на разходите за изпълнение на проекти по ОП получателите на безвъзмездна финансова помощ ("бенефициенти"), следва да разделят начисления им ДДС по получени стоки и услуги или извършени плащания по проектите в категориите "възстановим" и "невъзстановим". За да може да изпълнят коректно тези свои задължения, те следва да водят подробна счетоводна отчетност за ДДС, начислен върху разходите за доставки на стоките и услугите, използвани за изпълнението на всеки конкретен договор за безвъзмездна финансова помощ по ОП. Данните от тази отчетност трябва да са достатъчни за установяване и проследяване на ДДС, свързан с проекта, и за неговата категоризация като "възстановим" или "невъзстановим". Условията, редът, документирането и администрирането на процеса за отчитане и признаване на допустимите разходи за ДДС за целите на безвъзмездното финансиране са определени в писмо № 91-00-502/27. 08I. 2007 г. на МФ /Писмото/, издадено на основание § 6 от ПЗР на ПМС № 62/2007 г. Бенефициентът определя начисления му ДДС по получени стоки и услуги или извършени плащания в изпълнение на всеки конкретен проект, финансиран по ОП, като "възстановим", т. е. като недопустим разход за финансиране от програмата, при едновременното наличие на посочени в т. 11 от Писмото условия. Правилно съдът е приел, че в конкретния случай спорният момент е дали стоките и услугите по процесните фактури са използвани за цели на извършени облагаеми доставки от жалбоподателя, за които същият има право на приспадане на данъчен кредит съгласно чл. 69 от закона, доколкото останалите изисквания са изпълнени. По смисъла на ПМС № 62/2007 г. недопустими са разходите, посочени в нормите на чл. 4, ал. 13, чл. 5, ал. 1, чл. 7, чл. 8, ал. 2 и чл. 9, ал. 1 от постановлението, т. е. това са разходи, които, макар и формално да са направени в изпълнение на проекта, не се "покриват" от средствата, представляващи безвъзмездно финансиране. Така според чл. 7. т. 2 не са допустими за съфинансиране от Кохезионния фонд разходи, свързани с възстановим данък добавена стойност. Бенефициентът - регистрирано лице по ЗДДС, включва в Искането за средства към Управляващия орган стойността на невъзстановимия данък върху добавена стойност за стоките и услугите, финансирани по съответната оперативна програма /т. 17 от Писмо № 91-00-502 от 27.08.2007 г./. За включения в искането невъзстановим данък върху добавена стойност, бенефициентът представя на Управляващия орган заверено копие "вярно с оригинала" от дневника за покупки за съответните данъчни периоди, от които е видно, че не е ползвал данъчен кредит. Налага се извода, че се финансира само този данък, който не подлежи на възстановяване по националното законодателство. В цитираното Писмо № 91-00-502 от 27.08.2007 г. са дадени примери за различни случаи на възстановим и невъзстановим ДДС в зависимост от спецификата на дейността на бенефициента и връзката и с проекта. От така цитираните норми следва, че в случая, когато бенефициента има право да приспадне начисления му ДДС свързан с изпълнение на финансирания от ЕС проект, разходът не подлежи на възстановяване по реда на цитираното постановление. По реда на същото се възстановяват разходи свързани с платен ДДС, когато бенефициента няма право да приспадне платения данък, т. е. целта е бенефициентът да не бъде реалния платец на данъка. При обсъждане на събраните доказателства и ССЕ, обосновано Административният съд е приел, че същите не водят до несъмнен извод, че получените по процесните фактури стоки и услуги са предназначени за независимата икономическа дейност на касационния жалбоподател. Видно от заключението на вещото лице предмет на последващите доставките са основно- "заверка на сертификат за произход", "изготвяне и предвижване на документи за заверка покана-декларация за бизнес пътувания", "заверка на подпис". Видно от представените към процесните фактури описи, спорните доставки имат за предмет консумативи и печатни материали за нуждите на организирани от сдружението семинари, наем на оборудване, провеждане на семинари, срещи и обучение, изготвяне на анализи, проучвания други подобни, поради което правилно съдът е приел, че не може да се направи несъмнен извод, че получените по процесните фактури стоки и услуги са предназначени за стопанската дейност на сдружението жалбоподател. Доколкото видно от заключението на вещото лице е налице обвързаност на последващите доставки с процесните - чрез разпространение на каталог, брошури, интернет сайт, книжки и др. материали, свързани с материали и публичност, то би могло да се обсъжда наличие на право на частичен данъчен кредит, какъвто не е деклариран и не се поддържа в жалбата. Основните цели на касаторът, видно от обясненията /л. 93/ са свързани с основна дейност да съдейства на своите членове за оптимизиране на условията за стопанска дейност, да защитава интересите на членовете си пред местните органи на самоуправление и посредством БТПП пред централните органи на държавна власт и управление, да ги представлява пред местни и чуждестранни организации, както и да подпомага своите членове за увеличаване възможностите за участие на международните пазари, поради което и процесните доставки не може да се приеме, че са свързани с дейността на бенефициента. Предвид на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника по жалбата следва да бъде оставена без уважение, тъй като юрисконсултско възнаграждение в минималния размер за един адвокат, съгласно чл. 161, ал. 1, предл. трето от ДОПК е присъдено от АС. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК