Решение № 3021 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9349/2019 г.

Решение № 3021 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9349/2019 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на И. Мандажиев, [ЕГН], с адрес за кореспонденция: [населено място], [адрес], подадена чрез пълномощника адв. В. Петрова от САК, против решение № 1882 от 19.03.2019 г., постановено по адм. дело № 11586 по описа за 2018 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на И. Мандаджиев против ревизионен акт № Р-22221816001556-091-001/21.12.2016 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - С., в потвърдената и изменена част с решение № 1175/24.07.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че в резултат на извършената ревизия органите по приходите незаконосъобразно са установили допълнителни задължения за данък върху общата годишна данъчна основа, като са приели, че постъпили по банковата му сметка средства, преведени от трети лица, съставляват укрити доходи, квалифицирани като "доходи от друга дейност, доходи с неустановен произход" по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, и подлежат на данъчно облагане. Сочи, че с обжалвания ревизионен акт са определени допълнителни задължения, които са формирани единствено чрез облагане на доходите по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и счита, че по този начин неправилно данъчната основа за облагане е определена по общия ред, а не по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Искането от съда е за отмяна на оспореното решение и отмяна на ревизионния акт в обжалваната част като незаконосъобразен и необоснован. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. И. Мандажиев е подал и частна жалба против определение № 3609 от 14.05.2019 г., постановено по административно дело № 11586 по описа за 2018 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлено искането му за изменение на постановеното по делото решение № 1882 от 19.03.2019 г. в частта за разноските. Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната и частната жалба като неоснователни. Счита, че първоинстанционното решение е правилно постановено, след подробен анализ на доказателствата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалба и пледира за оставяне в сила на оспореното съдебно решение и отхвърляне на частната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд С.-град е ревизионен акт № Р-22221816001556-091-001/21.12.2016 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - С., в потвърдената и изменена част с решение № 1175/24.07.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, с който на И. Мандажиев са установени задължения за данък по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 8 878, 46 лв., за 2011 г. в размер на 1 755 лв., за 2012 г. в размер на 5 580 лв., за 2013 г. в размер на 11 032 лв. и за 2014 г. в размер на 750 лв. и са определени лихви за забава в общ размер на 10 614, 70 лв. Ревизията на И. Мандажиев е възложена със заповед за възлагане на ревизия № Р-22221816001556-020-001/09.03.2016 г., изменена със заповеди за възлагане на ревизия № Р-22221816001556-020-002/12.05.2016 г. и № Р-22221816001556-020-003/14.06.2016 г., с обхват по видове задължения и по периоди: данък върху доходите на физическите лица - свободни професии, граждански договори и др., за периодите 1.01.2010 г. - 31.12.2014 г. В резултат на събрани в хода на ревизията доказателства е извършена съпоставка на източниците на доходи на ревизираното лице - налични парични средства в банкови сметки, получени доходи от трудово правоотношение, преводи от трети лица и получени заеми, и извършените за годината разходи - комунални разходи по фактури от доставчици, разходи за придобиване и подобрение на недвижимо имущество, за придобиване и ремонт на превозно средство, разходи за екскурзии, пътувания и др. След анализ на паричните потоци за всяка една от проверяваните години ревизиращият екип е установил, че разходите на И. Мандажиев не надвишават получените доходи, т. е. налице е съответствие между получените доходи и направените разходи от ревизираното лице. Независимо от това, в хода на ревизията е установено, че по банковите сметки на лицето са постъпвали суми, за които не е представило документи, доказващи основанието за тяхното получаване. Поради това, органите по приходите са приели, че получените по сметките на задълженото лице суми през ревизираните години представляват доходи с недоказан произход, които подлежат на облагане. Доколкото източникът на дохода не може да бъде отнесен към изрично изброените в закона е заключено, че получените доходи представляват облагаем доход от други източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, който не е деклариран от лицето и върху него, като данъчна основа, с ревизионния акт е определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за всяка една от ревизираните години, ведно със съответните лихви. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. След преценка на събраните по делото доказателства е приел, че получените от жалбоподателя по банков път суми от физически лица правилно са квалифицирани от органите по приходите като доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, тъй като техния произход не е изяснен. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Неправилен е извода на решаващия съд, че внесените суми по сметките на Мандажиев суми от трети лица през ревизираните години представлява облагаем доход с неустановен произход по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Цитираната норма регламентира облагаемият доход от други източници и това е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО. В чл. 10 от ЗДДФЛ са уредени видовете доходи, включително и тези по чл. 35 от ЗДДФЛ. Общата годишна данъчната основа съгласно чл. 17 от ЗДДФЛ следва да включва годишните данъчни основи за доходите от всички източници. По аргумент от чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ на облагане подлежат доходи, получени през данъчната година, а не разходи. В конкретния случай ревизията на И. Мандажиев е проведена по общия ред, а не по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. От мотивите на ревизионния акт е видно, че за процесните периоди не е установено превишение на разходите над получените доходи, чрез съпоставка на доходите и имущественото му състояние. Установените парични средства по банковите сметки на лицето, за които е прието, че са с неустановен произход, неправилно са определени като облагаем доход от други източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Това обстоятелство е основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред и определяне на данъчна основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, респ. сумите следва да се включат в разходната част на паричния поток, което в случая не е сторено. По силата на чл. 123, ал. 1 от ДОПК само в този случай разходите се смятат за подлежащ на облагане доход. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и съответно данъкът по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди са определени в съответствие с материалния закон. При липса на установена данъчна основа на база декларирани доходи и реализирани разходи се налага установяване на данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2, във вр. ал. 1 от ДОПК (в този смисъл са решение № 14179/23.10.2019 г. на ВАС по адм. дело № 4911/2019 г., решение № 10349/04.07.2019 г. на ВАС по адм. дело № 4432/2019 г., решение № 7593/07.06.2018 г. на ВАС по адм. дело № 1320/2018 г., решение № 8665/26.06.2018 г. на ВАС по адм. дело № 1455/2018 г.). По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че е налице основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на съдебния акт. Решението на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на И. Мандажиев против ревизионния акт в обжалваната част и същият е осъден да заплати в полза на дирекция "ОДОП" - С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 109 лв. следва да бъде отменено като неправилно и на основание чл. 227, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменен ревизионният акт относно обжалваните допълнителни задължения за данък по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и лихви. С оглед изхода на спора частната жалба на И. Мандажиев против определение № 3609 от 14.05.2019 г., постановено по административно дело № 11586 по описа за 2018 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлено искането му за изменение на постановеното по делото решение № 1882 от 19.03.2019 г. в частта за разноските следва да бъде уважена. Предвид своевременно заявеното искане от процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касационния жалбоподател съдебно-деловодни разноски в общ размер на 3 912, 80 лв. за двете съдебни инстанции, представляващи внесени държавни такси и договорени и платени в брой адвокатски възнаграждения, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Разноските следва да се поемат от Националната агенция за приходите като юридическо лице, в чиято структура се намира ответникът - директорът на дирекция "ОДОП" С.. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, във връзка с чл. 227, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение,