Решение № 6260 от 10.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3348/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Я. А. Д., чрез процесуален представител, против решение 721 от 31.01.2025г. по адм. дело 30/2024г. на Административен съд-Хасково/АС-Хасково/, с което е отхвърлена жалбата на Дарадидова против Заповед РД05-270/05.12.2023г. на директора на Регионална дирекция по горите-Кърджали. С цитираната заповед на основание чл.13, ал.8, т.2 от Закона за горите и чл.101, ал.3 от Наредба 18 от 7 октомври 2015г. за инвентаризация и планиране на горските територии /Наредбата/, не е утвърдена горскостопанската програма за поземлен имот в горски територии с идентификатор 39668.201.12, в землището на [населено място], общ.Димитровград, на територията на ТПДГС Хасково, собственост на наследниците на А. Ж. Д.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директора на Регионална дирекция по горите-Кърджали, оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор. Не претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е материално законосъобразна. Съдът е счел, че доказателствената сила на официалния свидетелстващ документ- КП 119747 от 14.11.2023г. не е надлежно оборена, при което е приел фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа за осъществени така, както се твърди в документа. Съдът е достигнал до извод, че не са налице условията за провеждане на краткострочна-постепенна сеч-окончателна фаза, склопеност на дървостоя до 0.4 и укрепнал подраст на насаждението над 80% на цялата площ на имота, определени в чл.24, ал.7 от Наредба 8 от 5 август 2011 г. за сечите в горите. Ас-Хасково е приел, че в случая е налице и другото основание на ответника да постанови съответния правен резултат, а именно: до издаване на оспорената заповед протокол за въвод във владение не е представен, като представения по електронна поща от пълномощника на жалбоподателката документ не изпълнява изискванията на трасировъчен карнет с координатни точки, издаден от лицензирана за извършване на тази дейност фирма. Решението е неправилно. Като фактическо основание по т.2 от оспорената заповед АО е посочил резултатите от извършена теренна проверка от служители на РДГ Кърджали, в която са направени фактически установявания относно действителното състояние на насаждението, обективирани в констативен протокол /КП/ 119747 от 14.11.2023г. В ОСЗ на 12.03.2024г. процесуалния представител на жалбоподателя е оспорил истинността на този официален свидетелстващ документ с твърдение за неверност, т.е. че материализирани удостоверителни изявления в процесния КП не отговарят на действителното положение. Съдът с определение е открил на осн. чл.193 ГПК производство по оспорване истинността на посочения КП, в частта му на отразените от проверяващите и установени от тях обстоятелства по време на проверката, указал е доказателствената тежест във вр. с оспорването, и е дал възможност на страните в следващото ОСЗ да ангажират гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане, които свидетели са допуснати до разпит в ОСЗ на 12.11.2024г. В конкретния казус удостоверителните изявления касаят факти, за установяване на които се изискват специални знания (склопеност на дървостоя в сечището, количество укрепнал подраст, височина, и др. вкл. таксационно описание на насаждения), а мотивите на съда относно направеното оспорване са основани само на кредитираните показания на свидетелите на ответната страна (съставители на оспорения документ- Ю. Р. и А. Г.), с формиран от съда извод, че не са налице условията за провеждане на краткосрочно-постепенна сеч- окончателна фаза, склопеност на дървостоя до 0.4 и укрепнал подраст на насаждението над 80% на цялата площ на имота, определени в чл.24, ал.7 от Наредба 8 от 5 август 2011 г. за сечите в горите. Същевременно с писмена молба от 07.01.2025г от жалбоподателя е поискано назначаване на съдебна експертиза със задачи, посочени в молбата, имащи за цел установяване на релевантните за спора факти относими към мотивите на АО по т.2 от заповедта. В ОСЗ на 07.01.2025г. съдът е оставил без уважение искането за допускане на експертиза с мотиви, че част от поставените задачи на ВЛ съдържат правни въпроси, а поставеният въпрос в молбата (задача 2) не е необходимо да се изяснява с експертни знания. Противно на възприетото от първостепенния съд, направеното искане за установяване на факти чрез използване на доказателствено средство заключение на вещо лице е било относимо и допустимо с оглед изясняване на обстоятелства, за които са необходими специални знания, свързани с областта на лесовъдството. Съдът в изпълнение задължението си по чл.168 АПК вр. чл.171, ал.2, изр. второ АПК е следвало назначи поисканата експертиза, като при необходимост коригира въпросите, поставени на вещото лице от страната, и постави на вещото лице други въпроси, по свой почин, с оглед изясняване релевантните за спора обстоятелства. Като не е уважил поисканото от страна по спора установяване на релевантни за спора факти по допустим способ съобразно процесуалния закон, съдът е допуснал процесуално нарушение от категорията на съществените, имащо за резултат препятстване ефективното упражняване на правото на защита на страната и постановяване на съдебен акт без спора да е изяснен от фактическа страна. Неправилен е извода на съда и относно наличието на основание за отказ за утвърждаване на горскостопанска програма съобразно мотивите по т.1 от оспорения акт непредставяне на трасировъчен карнет, издаден от лицензирана за извършване на тази дейност фирма или протокол за въвод във владение. Според чл.95, ал.1, т.5 от Наредба 18 от 7 октомври 2015г. за инвентаризация и планиране на горските територии, горскостопанската програма включва: 5. протоколи, заповеди и документи, свързани с процеса на изработване на горскостопанската програма. Документите, посочени в т.3 от Заповед РД05-85/20.04.2023г. на директора на РДГ Кърджали не са свързани с процеса на изработване на горскостопанската програма, а са такива, изискуеми от органа по чл.13, ал.8, т.2 ЗГ след изработването й, с цел предоставяне на данни на АО свързани със задължението на този орган по чл.35 АПК и чл.101, ал.2 от Наредба 18 от 7 октомври 2015г. за инвентаризация и планиране в горските територии, като част от административното производство по утвърждаване на тази програма. Трасировъчният карнет (чертеж с описание на координатите на чупките на имота, по местоположението и граници на имота), и протокола за въвод във владение са относими към факти, свързани единствено с определяне границите на имота, за който вече е изготвена горскостопанска програма. В случая пред АО са представени ( вкл. с писмо на А. Д., изпратено по ел. поща от 23.11.2023г.) достатъчно доказателства, свързани с местоположението и границите на имота (договор за доброволна делба, скица, списък с координатни точки на имота), а проверката на терен е извършена без да е налице неяснота или спор относно границите на имота. Налага се извод, че възприето от АО правно основание по чл.95, ал.1, т.5 от Наредба 18 от 7 октомври 2015г. не е налице, защото изискването на посочената разпоредба не касае представяне на документи извън процеса на изработване на горскостопанската програма, каквито са тези, посочени в Заповед РД05-85/20.04.2023г. на директора на РДГ Кърджали. Независимо от горното прилагането от АО на формално изискване относно изясняване на факти (свързани с граници на ПИ), за които не е имало спор в хода на административното производство (само при установени граници на ПИ може да извършена и приключена проверката на място в този имот, със съответни констатации по същество) би означавало превратно упражняване на власт от АО в конкретното административно производство. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт е допуснато посоченото от касатора нарушение по чл.209, т.3 от АПК-съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Обжалваното решение трябва да се отмени и делото се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който след установяване на релевантните факти, включително при даване конкретни указания до страните за представяне на допустимите и относимите към решаване на спора доказателства, чрез използване на специални знания на ВЛ, и след съвкупна преценка на всички относими събрани по делото доказателства, да изложи мотиви относно спазване от АО на административнопроизводствените правила, съответствие на оспорения акт с приложимите материално правни норми и с целта на закона, включително приложими ли са в случая възприетите от АО материалноправни разпоредби по Закона за горите и Наредба 18 от 7 октомври 2015г. за инвентаризация и планиране в горските територии по отношение утвърждаването на процесната горскостопанска програма. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл.226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание на основание чл.221, ал.2, предложение последно вр. чл.222, ал.2, т.1 АПК, състав на пето отделение