Решение № 3182 от 26.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 267/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на район Сердика при Столична община, чрез гл.юрк. Бегов, против решение 22222 от 04.11.2024 г., постановено по адм. дело 4729/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е прогласена нищожност на негова заповед РСР24-РД09-108/07.03.2024г. и преписката е върната за ново произнасяне. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК, и се иска отмяната му със законните последици. Ответникът Д. В. К. не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се потвърди обжалваното решение като валидно, правилно и обосновано. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображенията: Обжалваното решение е мотивирано с допуснато съществено нарушение на формата на оспорения индивидуален административен акт, което разгледано на основанията, при които по реда на чл. 146, т. 1 до т. 5 АПК може да се приема наличие на нищожност , обосновава такава, тъй като с оспорената заповед РСР24-РД09-108/07.03.2024г., кметът на район Сердика е изменил своя предходна заповед РСР23-РА50-40/06.03.2023г. в отменената й по съдебен ред част по т.II, като се е произнесъл и в противоречие с влязлото в сила решение 225 от 10.01.2024г. по адм.д.9234/2023г. по описа на Върховен административен съд. С оглед дадените с това решение задължителни указания , първоинстанционният съд е върнал преписката на кмета на район Сердика за нова произнасяне. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и изяснената по делото фактическа обстановка . По делото е безспорно установено, че издадената от кмета на район Сердика на основание чл.16, ал.6 ЗУТ заповед РСР23-РА50-40/06.03.2023г. е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила решение 225 от 10.01.2024г. по адм.д.9234/2023г. по описа на Върховен административен съд и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на дадените с решението задължителни указания, само в частта по т.II досежно вписаните съсобственици /наследници на С. Г. Н./ на новообразувания с плана по чл.16 ЗУТ УПИ Х-502.723 за производство, складове, офиси и търговия, кв.33,нанесен в КК като имот с идентификатор 68134.502.3953. В изпълнение на това решение е издадена процесната заповед РСР24-РД09-108/07.03.2024г. от кмета на район Сердика, с която се изменя предходната заповед РСР23-РА50-40/06.03.2023г. в отменената й по съдебен ред част по т.II, като в тази точка се вписват наследниците на С. Г. Н.. Вписано е изрично в заповедта и че в останалата си част заповед РСР23-РА50-40/06.03.2023г. остава в сила. Изложеното сочи на правилност на решаващият правен извод на първоинстанционния съд за нищожност на процесната заповед, тъй като същата е лишена от предмет изменена е несъществуваща в правния мир заповед. За да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целените от издателя действие и последици. Съобразно посочения критерий нищожни са актовете, издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административно-производствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Следователно, нищожен е само този административен акт, който поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицира като административен акт и въобще като юридически акт и се третира от правото като несъществуващ, поради което изобщо не може да породи, измени или погаси разпоредените права и задължение /последици/. Както обосновано е прието в обжалваното решение, порок от категорията на изброените по-горе е безспорно установен по делото, тъй като с процесната заповед е изменена предходна заповед РСР23-РА50-40/06.03.2023г. в частта по т.II досежно вписаните съсобственици /наследници на С. Г. Н./ на новообразувания УПИ Х-502.723, която обаче не е действащ индивидуален административен акт, тъй като е отменена с влязло в сила съдебно решение, т.е. налице е особено тежък порок, който е пречка процесната заповед да породи целените от издателя последици. Процесуално необосновано обаче административният съд е върнал преписката за ново произнасяне на кмета, тъй като задължението му за ново произнасяне произтича от решение 225 от 10.01.2024г. по адм.д.9234/2023г. по описа на Върховен административен съд, в което са дадени и конкретните указания, които административният орган е длъжен да съобрази вписване в заповедта по чл.16, ал.6 ЗУТ в отменената й част по т.II само на такива съсобственици на УПИ Х-502.723, които фигурират в кадастралния регистър на имота, за който е отреден урегулирания поземлен имот. Неправилен е изводът на административния съд, че административният орган е следвало да индивидуализира имота с граници и идентификатор, тъй като тази част от заповед РСР23-РА50-40/06.03.2023г. не е отменена от Върховния административен съд. Този извод на съда обаче не е решаващ за приетата нищожност на процесната заповед, поради което не се отразява на крайния резултат по делото. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, настоящият състав намира решението за законосъобразно, поради което следва да се остави в сила, като се отмени единствено постановеното връщане на преписката за ново произнасяне от кмета на район Сердика при Столична община . Разноски не се претендират от ответника и не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,