Решение № 2985 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11785/2014 г.

Решение № 2985 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11785/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Антон Любенов Богданов против мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи да прекрати служебното му правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи/отм/ - по собствено желание. Жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като са налице всички основания служебното правоотношение да бъде прекратено и към момента на подаване на заявлението против него не е образувано дисциплинарно производство. Моли мълчаливия отказ да бъде отменен и органът да бъде задължен да издаде заповед с исканото съдържание. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез своя процесуален представител -юрк. Райкова, оспорва жалбата. Излага съображения за неоснователност на жалбата. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт . Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят е държавен служител кат. В, главен инспектор- в сектор "Интегриране на спасителната дейност", към отдел "Оперативни дейности" при Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението/ ГД"ПБЗН"/ на МВР. Със заявление рег. № 11069/09.06.2014 г. жалбоподателят прави искане до министъра на вътрешните работи служебното му правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 от отменения вече ЗМВР -по собствено желание, считано от 09 юли 2014 г. На 16.06.2014 г. до министъра на вътрешните работи е отправено предложение/рег. № ПО-4375/16-06.2014 г./ от директора на ГД"ПБЗН"- за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина от страна на Антон Любенов Богданов, за това, че на 06.06.2014 г., около 20,30 часа, като е шофирал МПС след употреба на алкохол и е причинил пътно транспортно произшествие. Със заповед № 8121К - 820/24.06.2014 г., на министъра на вътрешните работи, против жалбоподателя е образувано дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение". При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК и от лице негативно засегнато от подлежащ на оспорване административен акт. В случая министърът на вътрешните работи е сезиран с искане от държавен служител кат. В за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР (отм.). По това искане органът дължи произнасяне, тъй като е компетентен да се произнесе съгласно чл. 246, т. 1 от ЗМВР и чл. 245, ал. 1, т. 4 от закона. Поради това следва да се приеме, че непроизнасянето на министъра по направеното искане представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Този отказ по правни последици е приравнен на изричния и подлежи на оспорване пред съда (чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК). Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК и е напълно приравнен към изричния такъв, тъй като не е само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. Като индивидуален административен акт същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането (В този смисъл т. 5 от ППВС 4/1976 г.) В случая министърът на вътрешните работи не се произнася по направено искане за прекратяване на служебното правоотношение, въпреки че е задължен да направи това. С оглед установените факти настоящият състав приема, че мълчаливият отказ на министъра на вътрешните работи да се произнесе по подаденото заявление е формиран в съответствие със закона. При наличие на доказателства за образувано против жалбоподателя дисциплинарно производство по чл. 230, ал. 1 от ЗМВР (отм.) служебното правоотношение на държавния служител не може да бъде прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. В този смисъл е разпоредбата на чл. 245, ал. 8 от закона. Обстоятелството, че към момента на подаване на заявлението дисциплинарно производство против служителя не е образувано е без значение, тъй като законосъобразността на административния акт следва да се преценява към момента на неговото постановяване (чл. 142, ал. 1 от АПК) или в случая към момента в който органът е следвало да се произнесе. В настоящата хипотеза представените доказателства за образувано против жалбоподателя дисциплинарно производство следва да бъдат съобразени като обосноваващи формирания мълчалив отказ, още повече, че са издадени в срока за произнасяне на органа. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд приема, че отказът на министъра на вътрешните работи да прекрати служебното правоотношение на жалбоподателя Богданов на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР (отм.) е законосъобразен. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата 400.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,