Решение № 3044 от 13.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9729/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Еленкина- главен инспектор и Б. Илиева- инспектор при Дирекция Инспекция по труда Софийска област,както и от Дирекция Инспекция по труда-Софийска област против решение 990/26.07.2023 г., постановено по адм. дело 606/2023 г. по описа на Административен съд София област, с което е отменено задължително предписание по т. 4 от протокол ПР2300346/31.01.2023 г., съставен от инспектори при дирекция Инспекция по труда Софийска област спрямо ЕТ Астрит-75- И.Николов и са присъдени разноски. Касаторите поддържат, че решението е недопустимо,алтернативно неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационните жалби молят решението да бъде обезсилено и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба ЕТ Астрит-75-И. Николов гр. Елин Пелин, редовно призован не се явява и не се представлява в производството.Не взима становище по касационните жалби. Ответницата по касационната жалба заинтерисовано лице в първоинстанционното производство- Р. Караджова редовно призован не се явява и не се представлява в производството.Не взима становище по касационните жалби. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК и съобразно доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд София област, по жалба на ЕТ Астрит- 75- И. Николов гр. Елин пелин, е отменено задължително предписание по т. 4 от протокол ПР2300346/31.01.2023 г., съставен от инспектори при дирекция Инспекция по труда Софийска област спрямо ЕТ Астрит-75- И.Николов и са присъдени разноски. За да постанови това решение съдът е приел, че посочените предписания са незаконосъобразни, като издадени в нарушение на материалния закон. Така постановеното решение е недопустимо. Предмет на оспорване в производството пред първоинстанционния съд е задължително предписание по т. 4 от протокол ПР2300346/31.01.2023 г., съставен от П. Еленкина- главен инспектор и Б. Илиева- инспектор при Дирекция Инспекция по труда Софийска област спрямо ЕТ Астрит-75- И.Николов. Оспорените предписания са издадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/ за предотвратяване и преустановяване на констатирани нарушения на трудовото законодателство и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. С разпореждане 967 от 03.05.2023 г. по адм. дело 606/2023 г. първоинстанционният съд е конституирал страните по делото, както следва: жалбоподател Н. Николов,действащ като ЕТ Астрит- 75-И. Николов гр. Елин пелин, ответник - П. Еленкина- главен инспектор и Б. Илиева- инспектор при Дирекция Инспекция по труда Софийска област, заинтересовано лице Р. Караджова. От списъците на лицата за призоваване, изготвените призовки по делото, както и съдържанието на съдебните протоколи по делото и на съдебното решение и съответно изпратените съобщения за това решение, е видно, че като ответници по делото са призовавани и са участвали проверяващи лица страши инспектор и инспектор в дирекция Инспекция по труда Софийска област, които са извършили проверката, в резултат на която са издадени оспореното пред съда задължително предписание.Въпреки че е бил сезиран с искане да конститура като ответник в производството на мястото на вече конституираните инспектори- Директора на Дирекция Инспекция по труда- Софийска област,с определение от 08.06.2023г АССО е оставил без уважение същото искане.В последствие обаче е администрирал като редовна подадената от същото лице касационна жалба. Ответниците в първоинстанционното производство са конституирани неправилно, което е довело до постановяване на съдебния акт по отношение на ненадлежни страни. Съгласно чл. 399 КТ осъществяването на цялостния контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности е предоставено на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Дирекциите "Инспекция по труда" като поделения в системата на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" са органи на изпълнителната власт и дейността на тяхната администрация се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. В разпоредбата на чл. 404, ал. 1 КТ е предвидено, че за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, изброени в т. т. 1 - 9, като в т. 1 е предвидено издаването на задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство и други. Функциите на контролен орган по чл. 404 КТ се изпълняват от длъжностни лица с правомощия на инспектори в дирекцията "Инспекция по труда". При издаването на актове на посочените основания инспекторите упражняват не свои частни или публични правомощия, а тези на дирекция "Инспекция по труда", която е надлежно овластеният от закона държавен орган за осъществяване на контрол за спазване на трудовото законодателство. Дирекцията притежава юридическа обособеност и протоколът за извършена проверка с дадени задължителни предписания към проверения работодател е издаден от нейно име. Служителите в дирекцията, които са извършили проверката за спазване на трудовото законодателство не притежават самостоятелна публична правосубектност. Поради това издаденият от тях акт подлежи на оспорване по административен ред не пред ръководителя на същата дирекция, а пред изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда", който е по-горестоящият административен орган. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК, като ответник по делото съдът е следвало служебно да конституира дирекция "Инспекция по труда" Софийска област, чиито контролни органи са издали оспорения пред съда административен акт. Физическите лица, изпълняващи длъжността "главен инспектор" и "инспектор" в дирекцията, не са надлежни ответници в съдебното административно производство. Тези лица не са едноличен административен орган по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР АПК, нито частноправен субект, на който са възложени административни правомощия. Затова конституирането на главен инспектор и инспектор в дирекция "Инспекция по труда" като ответници по делото е неправилно. В този смисъл е установената съдебна практика по дела със сходен предмет, изразена например в решение 13705/15.12.2015 г. по адм. дело 4420/2015 г. на ВАС и във всички посочени в него решения, също на ВАС. Ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на надлежните страни. Разглеждането на правен спор с участието на ненадлежна страна, съответно без участието на надлежна страна, доколкото има значение за спорното материално правоотношение, като се отчете действието на конститутивните съдебни решения, съгласно чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК, внася несигурност и неяснота по отношение на предоставената правна защита. Затова, конституирането на надлежните страни в съдебния административен процес представлява задължителна процесуална предпоставка по допустимостта на производството. Провеждането на съдебното производство и постановяването на съдебно решение по спора без участието на надлежна страна в случая е довело до постановяване на недопустимо решение, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът следи служебно за допустимостта на съдебното решение. Поради това и с оглед констатираната недопустимост на обжалваното съдебно решение, на основание чл. 221, ал. 3 АПК същото следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда отначало, с участието на надлежния ответник. Поради недопустимостта на съдебното решение настоящият състав не се произнася по останалите касационни основания. При този изход на спора не се присъждат разноски за настоящото производство. Възлагането им следва да бъде разрешено при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,