Решение № 501 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9142/2018 г.

Решение № 501 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9142/2018 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на "Ради Ойл" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Божурище обл. София, представлявано от Д. Тимчова, чрез процесуалния си представител адв. Сръндев против решение № 3138 от 11.05.2018 г., постановено по адм. д. № 1659/2018 г. по описа на Административен съд – София град, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от дружеството иск срещу иск, срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - гр. София на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за сумата над 440 лв. до пълния предявен размер за сумата от 1200 лв., претендирани като обезщетение за имуществени вреди от отменено НП № 42-0000742/14.04.16 г. издадено от главен инспектор в Областен отдел "Автомобилна администрация" – София. Касаторът "Ради Ойл" ЕООД твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е имал основание за намаляване на адвокатското възнаграждение. Поради това иска отмяната на решението в обжалваната част и уважаване на иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ изцяло. Претендира разноски. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от процесуалния си представител адв. Сръндев, който по същество поддържа доводите наведени в жалбата. Ответната страна по касационната жалба - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" – гр. София чрез процесуалния си представител, юрк. Грозданов в съдебно заседание оспорва касационната жалба, като изразява становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ е осъдена ИА "Автомобилна администрация" гр. София да заплати на "Ради Ойл" ЕООД, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сумата от 440 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от отменено НП 42-0000742/14.04.2016 г. на главен инспектор в Областен отдел "Автомобилна администрация", като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 1 200 лв. Установено е от фактическа страна от съда е, че на дружеството е била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв., с посоченото Наказателно постановление, като същото е било оспорено по съдебен ред. В административно-наказателното производство пред Софийски районен съд по НАХД № 19642/2016 г. ищецът е представляван от адвокат, съгласно представено по делото пълномощно от 01.11.2016 г. По делото са представени и приети като доказателства - фактура № 0000000044/01.11.2016 г. с получател "Ради Ойл" ЕООД и доставчик Адвокатско дружество "Сръндев – Дойнов", с указан начин на плащане "по банков път", с предмет на услугата – адвокатско възнаграждение по съдебно обжалване на НП- 42-0000742/14.04.2016 г., за сумата от 1200 лв. Приложен е също отчет по сметка в Първа инвестиционна банка, изготвен на 09.11.2016 г., в който е вписана операция от 08.11.2016 г. за сумата от 2400 лв., с наредител "Ради Ойл" ЕООД и получател Адвокатско дружество "Сръндев – Дойнов", както и описание на фактурата – л. 17 и 18 от адм. д. № 1659/2018 г. Съдът е извършил оценка на обема на процесуалните действия, извършени от адвоката, и при изрично направеното възражение от ответната страна е намалил размер на адвокатското възнаграждение, съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това е уважил иска за сумата от 440 лв. и го е отхвърлил до пълния предявен размер от 1 200 лв. Решението е правилно. Касационната инстанция споделя изводите на Административен съд – София град. Задължението на държавата и общините за обезщетяване на вредите, причинени на граждани и юридически лица възниква при незаконосъобразни актове, действия или бездействия осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност не следва да се превръща в инструмент за неоснователно обогатяване. Следва да бъде посочено, че съгласно приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 1/03.15.2017 г. на ОСС на Първа Втора колегия на ВАС, че институтът на обезщетението от непозволеното увреждане не е и не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, т. е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Следва да бъде посочено и Тълкувателно решение № 1/2017 на ОСГК на ВКС, касаещ обезщетение по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, в мотивите на което е прието, че вредите, които са в причинна връзка с неполагането на дължимата грижа от пострадалия, са следствие от неговото поведение, което прекъсва причинната връзка с противоправното деяние на деликвента и той не може да носи отговорност за тяхното обезщетяване. Присъденото обезщетение в производството по ЗОДОВ, което възмездява разноските, понесени от страните по административно-наказателни дела, не зависи единствено от уговореното между тези страни и техните процесуални представители. То следва да е съобразено с всички изисквания, на които следва да отговаря и определянето на дължимия адвокатски хонорар, съгласно Закона за адвокатурата, а именно да е справедлив и обоснован, т. е. да не надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение. В правомощията на съда по иска за обезщетения за вреди е да изследва дали е положена дължимата грижа от страна на увреденото лице при уговарянето на адвокатското възнаграждение. Съдът е компетентен да прецени това в производството по ЗОДОВ, като вземе предвид сложността на делото и конкретните процесуални действия, извършени в защита на ищеца. Административен съд София град е изложил подробни мотиви за намаляването на адвокатския хонорар, които настоящата инстанция споделя изцяло. Делото е с минимална фактическа и правна сложност и извършените процесуални действия също са в минимален обем. По тези съображения касационната жалба е неоснователна. Решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора разноски на касатора не следва да се присъждат. По отношение на направеното искане в съдебно заседание от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, настоящият касационен състав, счита същото за неоснователно. В разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ е направено категорично и ясно разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Описани са и случаите, в които суми за възстановяване на такива разходи е допустимо. Законодателят е изключил възможността в полза на ответника в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт или адвокат, ако такъв е ползван. При наличието на ред, въведен от законодателя с разпоредбите на специалния закон е налице неприложимост на общите разпоредби за дължимост на разноски, регламентиран в ГПК и АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, трето отделение