Решение № 12922 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12484/2014 г.

Решение № 12922 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12484/2014 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. В. Шейретов, против Решение № 5324 от 04.08.2014 г. на Административен съд София - град по адм. д. № 3220 по описа за 2012 г., в частта му, с която по жалба на Милчо Тодоров Кацаров от гр. София, ул. "Ген. сан Мартич" № 1, вх. В, ап. 37, е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2001101307 от 15.06.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, в частта му, с която на ревизираното лице са определени данъчни задължения, както следва: за 2004 г. по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер над 1 185,95 лв. до 3 178,45 лв. главница и съответни лихви; за 2005 г. по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер над 610,47 лв. до 1 616,27 лв. и съответни лихви; за 2006 г. по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) изцяло в размер на 2 992,61 лв. и съответни лихви; за 2007 г. по чл. 48 ЗДДФЛ в размер над 229,18 лв. до 4 209,06 лв. и съответни лихви и за 2008 г. по чл. 48 ЗДДФЛ в размер над 454,54 лв. до 1 331,06 лв. и съответни лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в обжалваната част е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за различен от определения от органите по приходите размер на началното салдо на ревизираното лице към 01.01.2004 г. и за по-нисък размер на определените в ревизираните години разходи на ревизираното лице за пътувания и престой в чужбина. Съдът направил тези изводи само на базата на писмени декларации на трети лица, които, в качеството им на частни свидетелстващи документи, следва да се подкрепят и от други доказателства. Иска се отмяна на решението в тази част и отхвърляне на жалбата против РА в тази част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Милчо Тодоров Кацаров от гр. София, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред АССГ е бил РА, с който на ревизираното лице по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради констатирано превишение на извършените разходи над доказаните приходи за посочените данъчни периоди, са определени данъци по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 ЗДДФЛ общо в размер на 13 334,95 лв. главница и 6 987,32 лв. лихви. За да отмени частично РА, първоинстанционният съд е приел, че началното салдо на ревизираното физическо лице към 01.01.2004 г. е в размер вместо определения от органите по приходите 2 700 лв. - на 6 200 лв., а също и че е доказано, че лицето не е извършило разходи за пътуване и престой в чужбина на посочените в мотивите на решението места, защото при това е било на издръжка на поканилите го лица. Решението в обжалваната част е правилно. Относно началното салдо в касационната жалба няма конкретни оплаквания. Административният съд обосновано на събраните доказателства е приел, че сумата 6 200 лв. е сбор от признатите от органите по приходите налични 2 700 лв. към посочения момент и половината от паричните средства в размер на 7 000 от изтегления от съпрузите Кацарови през 2003 г. кредит за текущо потребление. Неоснователни са оплакванията относно приетото намаление на определените разходи за пътувания и престой в чужбина за процесните данъчни периоди. Вярно, че съдът е основал мотивите си главно на представените преди издаването на ревизионния акт писмени декларации на физически лица за обстоятелството, че ревизираното лице е било поканено да им гостува в чужбина, при което не е правилно разходи за пътуванията и престоя. Вярно е също, че декларациите като допустимо доказателствено средство по чл. 57, ал. 2, т. 2, предл. последно, са частни свидетелстващи документи, непритежаващи материална доказателствена сила, съгласно чл. 180 ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК вр. чл. 144 АПК. В същото време, те са единствените доказателства, събрани както в административното производство по издаването на ревизионния акт, така и в тези по оспорването му, относно тези обстоятелства, а също изхождат, в по-голямата си част, от близки роднини и приятели на ревизираното лице и съпругата му /известен артист/, за които е нормално и житейски оправдано да поемат въпросната издръжка в чужбина. Става дума за дъщерята на съпрузите Кацарови в Швеция, за сестрата на Силвия Кацарова, постоянно живееща в Турция, за световно известния цигулар Васко Василев във Великобритания и др. Предвид изложеното, решението в обжалваната част не е постановено при пороците, изтъкнати в касационната жалба е като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение