Решение № 7525 от 10.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерство на вътрешните работи (МВР), чрез процесуален представител юрисконсулт Стаменова, срещу Решение 106 от 08.02.2023 г., постановено по адм. дело 1048/2022 г. по описа на Административен съд Бургас в частта му, с която е уважен предявения против него иск от В. Николов за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Излагат се доводи за недопустимост, а в условията на евентуалност за неправилността му, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът В. Николов, в писмен отговор чрез процесуалния си представител адвокат Янков, изразява становище, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно, жалбата срещу него неоснователна и същото следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Бургас се е развило по исковата молба на В. Николов против Министерство на вътрешните работи, с която на основание чл. 203 и сл. АПК е предявил обективно съединени искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт Заповед за задържане на лице 7855зз-23/01.07.2021г., издадена от разузнавач в Дирекция Вътрешна сигурност МВР София, структура Бургас, в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва в размер на 187,22 лв. за периода 01.07.2021 г. - 02.06.2022 г., както и за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни фактически действия, извършени на датата на задържането 01.07.2021 г., в размер на 1000 лв., ведно със законна лихва в размер на 93,61 лв. за периода 01.07.2021 г. - 02.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното плащане на сумите. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е приел предявените искове за обезщетение за частично основателни и е присъдил такива в размер на 700 лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат на отменена като незаконосъобразна заповед за задържане на лице, ведно с мораторна лихва за периода 18.02.2022 г. 02.06.2022 г. в размер на 20,42 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.06.2022 г. до окончателното й изплащане и в размер на 300 лв. за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни фактически действия по използване на помощни средства при задържане, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението до окончателното изплащане на сумата. В останалата им част до пълния претендирания размер е отхвърлил исковете като неоснователни. Решението в частта, с която е уважен иска за сума в размер на 700 лв., както и в отхвърлителните му части не е обжалвано и е влязло в сила, поради което не подлежи на касационна проверка. За да постанови този резултат, съдът е приел, че действията на служителите на МВР, взели участие при задържането на ищеца на 01.07.2021 г., административни по своя характер, не са в съответствие с разпоредбата на чл. 85 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), поради което се явяват незаконосъобразни. Приел е за доказано, че вследствие на тези незаконосъобразни действия Николов е претърпял неимуществени вреди, както и че от развеждането му с поставени белезници пред колеги и съседи неминуемо се породило чувство на унижение у лицето. Приел е възмездяване на тези негативни последици при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. За да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие, реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Неоснователен е доводът за недопустимост на съдебното решение. Действията по прилагане на помощни средства са осъществени при изпълнението на заповедта за задържане и се явяват извършени по повод административна дейност, а не в изпълнение на правомощия по обиск и претърсване регламентирани в Наказателно-процесуалния кодекс, поради което предявеният иск е допустим. Правилен е извода на административния съд, че в случая по делото е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразните действия на служителите на ответника, изразяващи се в използването на помощни средства белезници без да е налице законово основание. При преценка на ангажираните по делото доказателства следва извода, че са доказани от страна на ищеца твърдените в исковата молба обстоятелства, на които се основава предявения иск, а именно посочените за извършени от полицейски служители действия в нарушение на изведените от закона техни правомощия. Ищецът е задържан при използване на помощни средства без да са налице предвидените в чл. 85 от ЗМВР хипотези. Тяхното използване не е съобразно с конкретната обстановка. Ищецът е заподозрян в качеството му на длъжностно лице, за разпространение на информация, достъпна по служба и за която знае, че представлява служебна тайна, подчинил се е на органите на МВР, не се е опитал да избяга. Поведението му не е наложило необходимостта от използване на помощни средства, съобразно конкретната обстановка. Същата е установена от приетите по делото писмени доказателства, чието съдържание не е оборено в хода на делото. Съдът правилно е приел, че от незаконосъобразните действия на служителите на МВР, Николов е изживял психически дискомфорт и негативни емоции. Обосновано е приел още, че извършените действия по употреба на помощни средства са се отразили в отрицателен план на личността на ищеца, довели до негативни емоционални проблеми изразяващи се в унижение. Несъстоятелно е и твърдяното в касационна жалба на МВР, че решението е неправилно в частта, с която е присъден размер на обезщетението от 300 лева, тъй като е в противоречие с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди следва да бъде определен съобразно конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането от което се претендират вреди. В случая начина на извършване на увреждането и характерът му обуславят възприетия от първоинстанционния съд дължим се размер на обезщетение. Съдът е съобразил, че ищецът е изживял негативни емоции, които са се отразили върху състоянието му. Подлежат на обезщетяване и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени, какъвто е настоящия случай. Правилен е изводът в обжалваното решение, че установените в конкретния случай вреди основават обезщетение във възприетия размер. По изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател МВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. С оглед този изход на спора, искането на ответника за присъждане на разноски е направено своевременно и следва да бъде уважено, съобразно представените пред настоящата инстанция Договор за правна защита и съдействие 0000041621 от 04.04.2023 г. в размер на 800 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение