Решение № 16917 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3819/2019 г.

Решение № 16917 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3819/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "Лео Газ" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. М., обл. Р., чрез управителя А. И. против решение № 53 от 09.01.2019 г. по адм. дело № 386/2018 г. по описа на Административен съд – Р.. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Северен централен район /РДНСК – СЦР/ - гр. Р., чрез юрк. Грозданов, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът "ТМ - Технолоджи" АД не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата и предлага да се отмени решението и се върне делото за ново разглеждане, поради постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка досежно предназначението на разпоредената за премахване инсталация и попадането и в категорията на строежите по чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗУТ. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за основателна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК-02-СЦР-2/13.07.2018 г. на началника на РДНСК – СЦР –гр. Р., с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 и чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Пълначна станция за транспортируемо оборудване под налягане, състояща се от инсталация за пълнене на бутилки с течен въглероден двуокис, инсталация за пълнене на кислород под налягане, инсталации за прехвърляне на газови смеси и площадка за съхранение на амоняк", изграден в /УПИ/ LІ по плана на ТМ АД гр. Р., землище на гр. М., от "Лео Газ"ЕООД - наемател. Прието е, че заповедта е издадена от компетентният орган, тъй като се касае за строеж първа категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗУТ, след надлежно изготвен констативен акт и уведомяване на заинтересованите в производството страни. Обсъдено е подробно заключението на приетата по делото СТЕ, което е кредитирано частично досежно характеристиките на процесната "Пълначна станция за транспортируемо оборудване под налягане", нейния характер и отделни елементи, както и вида на закрепването й към терена, като е изведен решаващият правен извод, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който според характеристиките си / криещ опасност от взрив, от значително вредно въздействие върху околната среда или от разпространение на отровни или вредни вещества / попада в първа категория по б. "г", т. 1, ал. 1, чл. 137 ЗУТ. Така постановеното решение е незаконосъобразно и необосновано, постановено при наличие на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка досежно спорните обстоятелства по делото, а именно: 1. съставлява ли строеж разпоредената за премахване "Пълначна станция за транспортируемо оборудване под налягане" или отговаря на характеристиките за преместваем обект, в който смисъл са възраженията на оспорващия и 2. отговаря ли незаконния строеж на критериите, залегнали в б. "г", т. 1, ал. 1, чл. 137 ЗУТ. Тези фактически установявания са от съществено значение за преценката за законосъобразност по реда на чл. 146 във връзка с чл. 168, ал. 1 от АПК на процесната заповед, т. е. налице ли е безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. От приетата по делото СТЕ, изготвена от вещо лице-инженер е установен начина на закрепване на пълначната станция към наличната в имота бетонова основа, описани са отделните й елементи, като се сочи, че могат да бъдат отделени без нарушаване на целостта им и преместени със същата функционалност и без увреждане трайно субстанцията на имота - т. 80, § 5 от ДР на ЗУТ, в приложимата редакция преди изм. с бр. 25/2019 г., ДВ. Тези констатации обаче е следвало да бъдат обсъдени във връзка с предназначението на процесната пълначна станция по смисъла на чл. 56 ЗУТ, в приложимата му редакция /бр. 82/2012 г. /, тъй като водещ критерий при разграничаването на преместваем обект от строеж е именно предназначението на нетрайно прикрепен обект. За определянето на обекта като преместваем, следва да се съди освен от неговите характеристики / естеството на използваните материали при неговото изграждане, начина на самото изграждане и свързването на обекта с терена/, и от неговото предназначение, тъй като разпоредбата на ал. 1, чл. 56 ЗУТ визира "увеселителни обекти" и такива за "търговски и други обслужващи дейности". По делото не са събрани доказателства, вкл. и чрез допускане на експертиза, за предназначението и вида на дейността, за която се ползва процесната пълначна станция, за да се прецени попада ли в "търговски и други обслужващи дейности". Установяването на тези факти е от съществено значение както за валидността на заповед № ДК-02-СЦР-2/13.07.2018 г. на началника на РДНСК – СЦР –гр. Р., така и за нейната законосъобразност, тъй като премахването на обектите по чл. 56 ЗУТ са от компетентността на различен от издателя на процесната заповед административен орган. Изводът на административният съд, че характеристиката на процесната станция е за производство и съхраняване на суровини, вещества и материали с налягане, по-голямо или равно на 0, 07 МРа се явява необоснован, тъй като не почива на обсъдени и налични по делото доказателства - такива не са коментирани в решението. Именно в тази връзка, следва да се установи, освен предназначението на процесната станция, което евентуално би обосновало извод, че е строеж, и нейното попадане в кръга на визираните в б. "г", т. 1, ал. 1, чл. 137 ЗУТ строежи " криещи опасност от взрив, от значително вредно въздействие върху околната среда или от разпространение на отровни или вредни вещества". След изясняване на описаните обстоятелства е възможна и преценката за валидност и законосъобразност на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията, визирани в чл. 146 АПК. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено при наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на горните указания. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение