Решение № 12555 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3555/2017 г.

Решение № 12555 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3555/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. В. М. от гр. Т., против Решение № 162 от 9.02.2017 г., постановено по адм. дело № 1946/2016 г. от съдебен състав на Пловдивския административен съд с доводи за незаконосъобразност - допуснати нарушения на материалния закон, процесуални нарушения и необоснованост. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че в това производство не може да се коментират параметрите на правата за обезщетяване, без да вземе предвид, че площта на имота е 4,400 кв. м., а е оценена площ от 1984 кв. м., освен това имота е одържавен от физически лица, имотът не е бил собственост на кооперация и описването му в баланса не променя/прехвърля права. Неправилно се приема, че е неприложима разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество, като се приеме че оценката следва да се извърши по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ЗОСОИ във връзка с § 3а от ПЗР на ЗОСОИ. Ответните страни - не се представляват и не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че начинът на обезщетяване правилно е бил определен по реда на чл. 3, ал. 5 от ЗОСОИ. Оценката е изготвена по чл. 6, ал. 5 от същия закон и съгласно чл. 3, ал. 5 от ЗОСОИ, обезщетението е определено съобразно активното салдо по нарочния баланс. И. предмет на оценката не е отчужден от физически лица, тъй като първоначално е включен в кооперация, а в последствие прехвърлен на търговско дружество и затова правилно оценката е извършена на база на активното салдо на нарочния баланс, каквито са изискванията на ЗОСОИ. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред тричленния състав на ВАС е изготвената и утвърдена експертната оценка за размера на определеното, със заповед № ДС-10-2 от 20.07.2016 г. на областния управител на област П., обезщетение на наследниците на В. С. М. - Х. В. М. и П. С. М. и наследника на С. Д. С. - Т. Д. С.-С. за нива национализирана и включена в активното салдо на нарочния баланс на кооперация "Солидарност", която кооперация впоследствие е включена в активите на търговско дружество - ДИП "Българска оризарна" - П.. Оценката е извършена по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 6 и чл. 3, ал. 5 от ЗОСОИ с компенсаторни записи за активното салдо по нарочния баланс на национализираното дружество, съобразно одържавените 2/3 ид. ч. от национализираната нива, съобразно с полагащите им се наследствени дялове. За да се произнесе съдът е приел от фактическа страна, че жалбоподателят заедно с останалите наследници на В. М. и С. С. са заявили искане вх. № 96-00-2488 от 2.11.1998 г., пред административния орган, да бъдат обезщетени по реда на ЗОСОИ за национализирането на имущество - нива, която е била в активите на кооперация "Солидарност", от която 2/3 ид. ч. е била собственост на наследодателите им. В първата фаза на производството по посочения реституционен закон, със Заповед № РД-20-45 от 27.05.2015 г. на областния управител, на жалбоподателя Х. М., П. М. и Т. С.-С. е признато право на обезщетение с компенсаторни записи за национализирана нива включена в активното салдо на нарочния баланс по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 3, ал. 5 и чл. 6 от ЗОСОИ. Размера на обезщетението е съобразено с полагащите им се наследствени дялове от съсобствеността на наследодателите им. Няма спор по делото, че тази заповед е влязла в законна сила. Във втората фаза на производството, със заповед № ДС-10-1 от 30.06.2016 г. административният орган е възложил извършването на оценка на обезщетението. В съответствие с разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от ЗОСОИ е изготвена експертна оценка, утвърдена от министъра на икономиката, като е признато право на обезщетение в размер на 6 325,59 лв., изчислено по формулата определена от чл. 4, ал. 3, т. 2 ЗОСОИ. С оглед пълното изясняване на спорния въпрос - досежно оценката на подлежащото на реституция имущество, съдът е назначил експертиза, която да оцени размера на полагащото се обезщетение на правоимащите. Въз основа на тази фактическа установеност, съдът е направил извод за неоснователност на оспорването. На първо място съдът е приел, че на жалбоподателя и останалите наследници е признато право на обезщетение с компенсаторни записи за активно салдо по нарочния баланс на национализираното дружество, за стойността на недвижимото имущество 2/3 ид. ч. от нива включена в нарочния баланс На второ място оценката е съобразена изцяло с методиката определена от разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от ЗОСОИ. На трето място искането на жалбоподателят да се увеличи оценката със стойността на тази част от нивата над 1984 кв. м. до 4,400 кв. м., които не са оценени и за които земи е направено искане по ЗОСОИ пред областния управител на С. - прието за неоснователно, тъй като е недопустимо във втората фаза на производството по обезщетяване да се излиза извън рамките на влезлия в сила акт, с който е определен обемът на подлежащото на реституция имущество. От друга страна компетентността на административния орган в случая областния управител, се определя от разпоредбите на ЗОСОИ - той може да се произнесе единствено и само по отношение на имуществото, което е включено в нарочния баланс. На четвърто място съдът е приел за неоснователно искането, оценката на определеното обезщетение да се извърши по реда на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОСОИ. Съдът е приел, че тя е неприложима, защото в случая имуществото за което се иска обезщетение фигурира в нарочния баланс. Решението е валидно, допустимо и правилно. Доводите в касационната жалба по същество са свързани с оспорване размера на имуществото, което е определено за обезщетяване и оценяване и начина на оценяването му. Производството по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ) има за цел, да определи и обезщети тези правоимащи, на които собствеността не може да бъде възстановена реално, защото са станали публична собственост на държавата и общините, придобити са добросъвестно от трети лица или върху тях са извършени строежи или други на промени, които не позволяват реалното им връщане. Това производство протича в две фази. Първата фаза включва признаване правото на обезщетение и предмета, обема на имуществото за което ще се определи обезщетението, както и неговия вид. Тази фаза приключва с издаване на административен акт, както е в конкретния случай или със съдебно решение. Административния акт определящ размера на имуществото подлежащо на обезщетяване по реда на ЗОСОИ в този случай е влязъл в сила и е породил права относно оценката на определената площ от нивата включена в активното салдо на одържавеното предприятие. Изготвянето и утвърждаването на експертизата по чл. 6, ал. 4 и ал. 5 от ЗОСОИ, представлява втория етап от процедурата по обезщетяване на правоимащите по ЗОСОИ, свързан с определянето на конкретния размер на предоставеното обезщетение, респективно след извършване на оценка на подлежащото на обезщетение имущество. Оценката е пряко свързана и следва признатото право на обезщетение. На жалбоподателя е признато право на обезщетение с компенсаторни записи за активно салдо по нарочния баланс на национализираното дружество - ДИП "Българска оризарна" - П.. В мотивите на заповедта е проследено регулационното положение на имота - 2/3 ид. ч. и е прието, че за площта от 1,984 кв. м. не е налице определено обезщетение от поземлената комисия в гр. П.. Прието е още, че в регистъра на бившите имоти имот пл. 115 с площ от 1984 кв. м. записан като собственост на наследодателите, включен е бил в активите на кооперация, а в последствие прехвърлен в търговско дружество, и национализиран по ЗНЧИМП, като тези обстоятелства са били посочени в заповедта на областния управител от 2015 г. и не са оспорени от касатора. Едва със Заповед № ОА-308/02 от 2.03.2004 г. за изменение на ПУП е настъпила промяна в регулационното положение на имот пл. 115, като е разпределен и попада в ж. п. сервитут с 76 кв. м. в трафопост с 261 кв. м. в улица с 726 кв. м. в УПИ 5 с 885 кв. м. Правилно касационния жалбоподател приема, че признатите права следва да съответстват на размера на одържавеното имущество. ЗОСОИ обаче определя реда и начина на обезщетение и както се посочи обема на имуществото и вида на обезщетението се определят в първата фаза на производството по обезщетяване, а втората фаза е свързана с оценката. Обоснован и съобразен със събраните доказателства по делото е извода на съда, че процесния имот за който се иска обезщетение е одържавен по ЗНЧИМП и попада в приложното поле на чл. 3, ал. 5 от ЗОСОИ. Съгласно чл. 3, ал. 5 от ЗОСОИ, лицата или техните правоприемници, чиито имущества са национализирани по ЗНЧИМП се обезщетяват за активно салдо по нарочния баланс на национализираното предприятие, съставен по реда на глава II от ППЗНЧИМП, намалено със стойността на реално възстановената им собственост. Въпреки, че част от национализирания имот впоследствие е бил реализиран като благоустройствено мероприятие, това не променя характера на отчуждаването, нито неговото основание - по ЗНЧМИП. Няма доказателства по делото, че процесния имот е отнет от физически лица, както се твърди. Съдът е длъжен да съобрази всички приложени по делото доказателства, имащи отношение към правилното решаване на спора, а това включва както решенията на съдилища и поземлените комисии, постановени в хода на реституционното производство, доказателствата за начина на отнемане на имота, така и влезлият в сила акт от първата фаза на производството по обезщетяване на правоимащите, а всички те сочат, че процесния имот в посочената си част е одържавен по ЗНЧИМП. Затова и при изготвяне на експертизата от вещото лице назначено от административния орган се е съобразило изцяло с методиката на изчисляване на стойността на дължимото обезщетение по предвидения ред в ЗОСОИ. В чл. 4, ал. 3, т. 2 от ЗОСОИ се предвижда, че "стойността на имуществата, срещу които се дават акции, дялове, компенсаторни записи или се определят идеални части в съсобственост, се определя по стойността, посочена в акта за отчуждаването, в декларацията по Закона за еднократен данък върху имуществата, в нарочния баланс или установена с други писмени доказателства". Законът е категоричен след като се касае до одържавено по ЗНЧИМП предприятие, съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 5, обезщетението на правоимащите се определя по активното салдо по нарочния баланс на национализираното предприятие, съставен по реда на глава втора от ППЗНЧИМП, намалено със стойността на реално възстановената им собственост или получена съсобственост върху имуществото, включено в същия нарочен баланс. В тази връзка правилно първоинстанционния съд не е кредитирал заключението на вещото лице назначено по делото, тъй като в оценката дадена от него по реда на чл. 2, ал. 7 от ЗОСОИ, който е неприложим за конкретния казус. К. размер на обезщетението се определя по точно посочена от законодателя методика, от която нито съдът, нито административният орган могат да излязат. Сумата на обезщетението, съгласно императивното разпореждане на закона следва да се определи съобразно чл. 3, ал. 5 във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 1 от ЗОСОИ, което всъщност е направено. Споделят се мотивите на първоинстанционния съд за неприложимост на чл. 4, ал. 3, т. 3 ЗОСОИ във връзка с § 3а от ПЗР на ЗОСОИ. При така изложените мотиви настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, намира обжалваният съдебен акт за правилен и законосъобразен, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК,