Решение № 6142 от 20.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2673/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Нимекс - 2004 М ООД, чрез процесуален представител против решение 7970/22.12.2022г., постановено по адм. дело 1995/2022 г., по описа на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение Ц-2 от 01.01.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/, за изменение на определените с Решение Ц-25 от 01.07.2021 г. на КЕВР премии на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW, считано от 01.01.2022 г. Касаторът "Нимекс - 2004 М ООД, чрез процесуален представител твърдят, че решението е неправилно, поради нарушения, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, а именно нарушения на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното решение и на решението на КЕВР. Претендират се разноски. Ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Ответникът Фонд " Сигурност на електроенергийната система" редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е основателна, не по изложените в жалбата съображения. С Решение Ц-2/01.01.22 г. на КЕВР, на основание чл. 31б, ал.2 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ вр. §28, ал.3 ПЗРЗИДЗЕ са изменени определените с Решение Ц-25 от 01.07.2021 г. на КЕВР премии за електрическа енергия от възобновяеми източници. Видно и от оспорения акт, размерът на премиите се определя по групи производители. Нормата на чл.31б, ал.2 ЗЕ дава правомощие на Комисията при съществено изменение на пазарните цени да променя размера на премиите по чл. 21, т. 8б ЗЕ, включително тези за електрическа енергия от възобновяеми източници, произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност 500 kW и над 500 kW. Във връзка с това и съгласно чл. 36и ЗЕ, Фонд Сигурност на енергийната система сключва с производители с обект с обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW по ЗЕВИ договор за компенсиране с премии. Съгласно § 28 от ПЗР ЗИД ЗЕ (обн. ДВ, бр. 9 от 2021г.), от 1 юли 2021 г. крайните снабдители не изкупуват електрическа енергия по преференциални цени от производители на електрическа енергия от ВЕИ, произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност от 500 кW до 1 MW, а в срок до 31 май 2021 г. производителите по ал. 1 сключват с Фонд "Сигурност на електроенергийната система" договор за компенсиране с премия за произведените от тях количества електрическа енергия до размера на определеното им нетно специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което е определена преференциалната им цена. Договорите влизат в сила от 1 юли 2021 г. В алинея 3 на разглежданата разпоредба е посочено, че премията се определя ежегодно от КЕВР в срок до 30 юни като разлика между определената до влизането в сила на този закон преференциална цена, съответно актуализираната преференциална цена на обекта, и определената за този период прогнозна пазарна цена за електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници в зависимост от първичния енергиен източник. При тази нормативна уредба, разглежданото решение на КЕВР следва да се определи като общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК. Същото има еднократно правно действие и с него се засягат права на неопределен, но определяем брой лица. Определящият критерий за засегнатите лица в случая е общата инсталирана електрическа мощност и вида на съответните централи. Действието на акта е еднократно, тъй като то е издадено по повод на едно конкретно събитие, а именно същественото изменение за процесния период на цената на електрическата енергия на организирания борсов пазар. Решението на КЕВР по чл.31б, ал.2 ЗЕ не попада в хипотезата на чл. 36а ЗЕ, тъй като не се касае за определяне на цени на енергийните предприятия, доставящи електрическа енергия и природен газ по регулирани цени или оператори на преносни и разпределителни мрежи. Производители на електрическа енергия от ВЕИ, произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност 500 кW и над 500 кW продават енергията на свободни цени при организиран борсов пазар, а не по регулирани цени. По отношение на тях КВЕР определя единствено размера на изплащаната им премия, която представлява компенсация за преустановеното изкупуване по преференциални цени на произведената енергия. При изчисляване размера на премията се отчитат вече определените на разглежданите дружества преференциални цени за предходни периоди и определеното им нетно специфично производство с влезли в сила актове на КЕВР. Отчитането на прогнозна пазарна цена на електрическата енергия се осъществява не за целите на регулирания пазар, а само с оглед определяне размера на премиите. След като се касае за общ административен акт, същият е подлежал на разглеждане от Административен съд София-град в съответствие с процесуалния ред на чл.179-184 АПК и в състав от трима съдии, съгласно чл. 182а АПК. Това не е сторено. Налице е и допълнително основание за обезсилване на решението. Оспорването е следвало да бъде оставено без движение, като на оспорващия се дадат указания да уточни коя част от решението на КЕВР обжалва. Както изрично възразява Комисията, за оспорващия липсва правен интерес да обжалва решението на КЕВР изцяло. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 3 АПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато на надлежен тричленен състав на Административен съд София-град за разглеждане на жалбите срещу оспорения акт по реда на чл.179-184 АПК, след отстраняване констатираната нередовност на жалбата. Жалбите, подадени от една и съща категория производители на електрическа енергия срещу една и съща част от акта, която се отнася за тях, следва да бъдат разгледани в едно производство. По изложените съображения, Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение