Решение № 9505 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16425/2010 г.

Решение № 9505 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16425/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Валентин Стоянов Чавдаров, чрез процесуален представител адв. Русева от АК - Смолян, против решение № 400 от 24.11.2010 г., постановено от Административен съд Смолян по адм. дело № 627/2010 г. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът не е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства и на практика нито сам е извършил дължимата проверка по чл. 168 от АПК за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито пък е обсъдил възраженията за допуснати такива. Според касатора тези нарушения се състоят в самото откриване на процедурата по чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ, тъй като липсва искане за започването й от лицето, упражняващо правата на собственост на държавата. Освен това в оспорената заповед не е извършена индивидуализация на имота, предмет на същата. Административният орган се е позовал на констативен протокол и скица, но скицата е издадена след съставянето на протокола, а означаването на площта е извършено без трасиране и трасировъчен план. При това положение директорът на ОДЗ Смолян не е изпълнил задължението си да изясни обстоятелствата в административното производство преди да се произнесе със заповед по чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ. Първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е открил производство по оспорване верността на констативния протокол въпреки изричното искане на касатора. Претендира се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд, алтернативно - съдът да се произнесе с решение по същество, с което да отмени оспорената заповед. Ответникът - директорът на Областна дирекция "Земеделие" Смолян, чрез процесуален представител юрк. Павлов, представя писмен отговор, в който взема становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е неоснователна. Правилно в оспореното решение на АС Смолян е приета законосъобразност на обжалваната заповед на директора на ОДЗ Смолян. При изяснени за правния спор факти обосновано съдът е приел наличие на неправомерно ползване на процесния земеделски имот, за което жалбоподателят и настоящ касатор не е установил с надлежни доказателства правното основание. Същият не е собственик, нито ползвател посредством сключен договор за конкретната част от имота, който е собственост на държавата и включен в държавния поземлен фонд. Законосъобразен е изводът в съдебния акт, че при издаване на заповедта са съществували кумулативните законови предпоставки по чл. 34, ал. 8 във вр. с ал. 1 от ЗСПЗЗ за отстраняване на оспорващия от имота. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. В тази връзка правилно съдът не е допуснал поисканите гласни доказателства, тъй като верността на съставения констативен протокол, подписан без възражения от жалбоподателя, не може да се оспорва със свидетелски показания. Неоснователни са и твърденията на касатора за липсата на индивидуализация на процесната част от имота, след като констативният протокол е придружен със скица, указваща точното му местоположение. Поради липсата на касационни основания за отмяна, решението следва да бъде оставено в сила, а жалбата отхвърлена. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Смолян е образувано по жалба на настоящия касатор против заповед № РД-05-76 от 19.10.2010 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" Смолян, с която на основание чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ и предвид констативен протокол от 21.07.2010 г. на ОСЗ Баните е иззет част от имот № 003272 по КВС на землище с. Вълчан дол, община Баните, собственост на държавен поземлен фонд, с площ 2 дка, НТП - ливада, от Валентин Стоянов Чавдаров. Оплакванията на жалбоподателя са били, че не му е известно иззетият имот да е държавен поземлен фонд, както и че за същия плаща данъци от момента на първото му деклариране. С обжалваното решение съдът е приел, че спорния по делото въпрос е дали частта от имота, предмет на заповедта по чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ, се ползва от жалбоподателя на годно правно основание. От доказателствата по делото, които е обсъдил, съдът е установил, че процесния имот № 003272 по КВС на с. Вълчан дол принадлежи на държавния поземлен фонд съгласно решение № 004/12.02.1996 г. на ПК Баните. Жалбоподателят не е оспорвал това обстоятелство, нито е представил доказателства, които да легитимират ползването на имота от негова страна - документ за собственост, сключен договор за аренда, ползване или наем. При тези данни съдът е приел, че е налице ползване на имот от ДПФ, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, от лице без правно основание, т. е. осъществен е фактическият състав на чл. 34, ал. 8 във връзка с ал. 1 от ЗСПЗЗ и постановената заповед е материално законосъобразна. При служебната проверка съдът е констатирал също така, че актът е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. По тези съображения е отхвърлил жалбата като неоснователна. Пред настоящата инстанция жалбоподателят не опровергава изводите на съда, че липсва валидно правно основание, за да ползва имота. Оплакванията му против съдебното решение са за това, че съдът не е извършил дължимата проверка на оспорения акт на всичките основания по чл. 146 от АПК, при която е щял да констатира съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването му. Неоснователни са доводите, че е допуснато нарушение при самото откриване на административната процедура, тъй като липсвало искане за започването й от лицето, упражняващо правата на собственост на държавата. Настоящият случай попада в приложното поле на чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ, която норма е доразвита в чл. 47, ал. 1, 8 и 9 от ППЗСПЗЗ. От посочените разпоредби се установява, че общинските служби са натоварени ежегодно да извършват не по-малко от две проверки (до 31 май и до 30 ноември) на земите от държавния поземлен фонд и да информират областните дирекции "Земеделие" за състоянието и ползването им, като при установяване на неправомерно ползване областните дирекции "Земеделие" изискват изземването им по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ. Това означава, че при констатирано неправомерно ползване на земи от ДПФ по реда на чл. 47, ал. 8 от ППЗСПЗЗ ОДЗ са длъжни да се самосезират, т. е. да постановят изземването им без да е необходимо искане на собственика - в случая министърът на земеделието и храните, който упражнява правата на собственика на земите от ДПФ. Този извод се потвърждава и от бланката на самия констативен протокол, в която е записано, че същият ще се предостави на ОДЗ Смолян за осъществяване на процедурата по чл. 34 от ЗСПЗЗ и чл. 47, ал. 9 от ППЗСПЗЗ. Редът е създаден за бърза и ефективна защита на имотите - частна държавна собственост, принадлежащи към ДПФ. Несъстоятелни са и оплакванията, че неправомерното ползване е удостоверено с констативен протокол и скица, но скицата е издадена след съставянето на протокола. Констативният протокол е съставен на място от съответните длъжности лица и е логично, че скицата ще бъде издадена в по-късен етап, за да могат фактическите констатациите да се отразят и графично. Дори и да се приемат за основателни възраженията, че на скицата не е коректно нанесена частта от имота, предмет на изземване, това нарушение не може да се квалифицира като съществено, тъй като не накърнява правата на жалбоподателя. Още веднъж следва да се подчертае, че той не сочи каквито и да било доказателства, че владее тази част от имота, целия имот или съседен имот на някакво валидно правно основание. Не е налице и твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касационният жалбоподател е оспорил верността на констативния протокол, послужил като основание за издаване на заповедта за изземване, с твърдения, че не ставало ясно как съставилите го длъжности лица са установили, че имотът е окосен именно от него и как е индивидуализирана окосената част от имота, нанесена впоследствие върху скицата. Тук следва да се отбележи, че в хода на първоинстанционното производство касационният жалбоподател последователно е променил защитната си теза. С жалбата си не е отричал факта на ползване на имота, но е твърдял, че не е знаел чия собственост е, а освен това е плащал и данъци за него от първоначалното му деклариране. Тези негови твърдения следва да се приемат като признания на неизгодни за страната факти, сочещи, че именно касационният жалбоподател е фактическият ползвател на част от имота, без да легитимира ползването си с конкретни доказателства. Впоследствие пък е заявил, че изобщо не е ползвал имота, във връзка с което е оспорил верността на констативния протокол. При това положение правилно съдът е отхвърлил оспорването, което противно на възраженията в касационната жалба, е допустимо да се извърши както с нарочно определение, така и с решението по делото. Удостоверените с протокола обстоятелства и по-специално факта на ползване на имота от страна на жалбоподателя, което той оспорва, вече са били потвърдени от самия него в жалбата му, а освен това същият не отрича, че лично се е подписал върху документа. По изложените съображения не са налице сочените отменителни основания и обжалваното решение като законосъобразно и правилно следва да бъда оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,