Решение № 8243 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10411/2014 г.

Решение № 8243 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10411/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Живко Митев Желев от гр. Хасково срещу решение № 205 от 30.06.2014 г., постановено по адм. дело № 413/2013 г. на Административен съд - Хасково. В касационната жалба и допълнение към нея се сочат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска от съда да отмени решението и да уважи изцяло исковата му претенция, като му присъди обезщетение за имуществени вреди в пълния претендиран размер. В съдебно заседание не се явява, не представя нови доказателства. Ответникът - Областна дирекция на МВР - Хасково, в писмен отговор, чрез юрисконсулт Мазгалова оспорва жалбата и иска от съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в касационна жалба, на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо, но е постановено в несъответствие с материалния закон, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което е и необосновано. Касационната жалба е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Хасково е отхвърлил иска на Живко Митев Желев от гр. Хасково против ОДМВР - Хасково, с който на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/ е претендирал обезщетение за имуществени вреди в размер на 200 лева, произтичащи от отменено наказателно постановление № 184/2010 от 3.02.2010 г. на началника на РУ на МВР - Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 6.06.2012 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че дейността по налагане на административни наказания не представлява административна дейност, съответно наказателното постановление представлява правораздавателен акт, съответно според административния съд не може да се претендират вреди по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като отмененият акт не притежава белезите на акт по чл. 21 АПК. Освен тези съображения, по отношение на претенцията за обезщетяване на направените от ищеца разноски във връзка с отмененото наказателно постановление с обжалваното решение, административният съд е приел, че е неоснователна, тъй като договорът за правна защита и съдействие е по същността си договор за поръчка и вредата не е в пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. Неправилно административният съд е взел решението си, воден от правната същност на наказателното постановление, за което е изложил и своите мотиви. Не е спорен въпросът, че по своята правна същност наказателното постановление не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Общото събрание на колегиите на ВАС и на гражданска колегия на ВКС приеха в тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т. д. № 2/2014 г., че "Видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, определян по признаците, визирани в АПК, не се сочи като законов критерий за приложението на ЗОДОВ. За разлика от него, понятието "административна дейност" е посочено изрично както в съдържанието на правната норма на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, така и в нейното заглавие: "Отговорност за дейност на администрацията". Следователно, водещ е видът дейност, осъществяван от административнонаказващия орган при налагане на административни наказания. При това положение и съгласно тълкувателната дейност на ВАС и ВКС ЗОДОВ е приложим за вреди от отменени наказателни постановления, при положение, че са налице и останалите кумулативни предпоставки, за да се реализира отговорността на държавата, респективно общините. Предвид на изложеното и доколкото съдът не е изложил мотиви относно доказването на другите елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по иска на Живко Желев, както е предявен, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато на друг състав на същия съд за ново разглеждане, съобразно гореизложените мотиви. Правните изводи на административният съд, че изначално не могат да се търсят вреди от отменено наказателно постановление поради същността на наказателното постановление, като акт не са мотивите по същността на спора. Касационният съд в този случай няма обективната възможност да реши делото по същество, тъй като така ще лиши двете страни от процесуалното право на две инстанции. В този смисъл не противоречи на тези изводи обстоятелството, че първоинстанционният съд алтернативно е изложил мотиви относно правното основание за заплащането на адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение