Решение № 4445 от 3.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14323/2008 г.

Решение № 4445 от 3.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14323/2008 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална митническа дирекция - гр. Бургас чрез процесуалния си представител юриск. Кета Гелова срещу решение № 911/16.10.2008 г., постановено по адм. дело № 877/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, с което е отменено ППСПДВ № 27/18.04.2008 г., издадено от началника на Митница - Бургас, потвърдено мълчаливо от директора на Регионална митническа дирекция - гр. Бургас за определени за внасяне от "Пристанище-Бургас" ЕАД - гр. Бургас публични държавни вземания в размер на 518, 71 лв., представляващи ДДС, ведно със законната лихва, считано от 26.10.2007 г. върху същата сума до окончателното й изплащане. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че решението е немотивирано, но това не е самостоятелно основание по чл. 209, т. 3 АПК, както е посочено в жалбата, а е свързано с отменителното основание - съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касатора неправилно съдът в решението си се обосновал и позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза и безрезервно е приел, че разликата между установеното по ж. п. кантар тегло и обявеното по документи (драфт сървей) тегло е в диапазона на нормално допустимата грешка. Касаторът се оплаква, че решението почива на предположения, а не на доказани факти. Относно отчитането на фири и загуби на товарите поради механичното разпиляване, отвяване или изпаряване, според касатора за доказването на тези факти следва да има специално документиране съгласно чл. 114, ал. 2 и 3 ППЗМ, както и липсвали протоколи от компетентни лица, приети от митницата за унищожаването или безвъзвратната загуба на стоките по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗДДС. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу решението на митническия орган, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Пристанище-Бургас" ЕАД - гр. Бургас, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е взел предвид факта, че стоката е била приета във временен склад на пристанището по обявено в превозните документи тегло по метода драфт сървей, без да е претеглена, както и е съобразено, че при експедирането на стоката и претеглянето й обективно произтичат несъответствия в резултатите на двата вида измервания - по газеното на кораба (драфт сървей) и на ж. п. кантара. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени постановлението за принудително събиране на публични държавни вземания, издадено на "Пристанище-Бургас" ЕАД за определяне на ДДС за внасяне в размер на 518,71 лв., Бургаският административен съд е приел, че не е налице липса по смисъла на чл. 114, ал. 1 ППЗМ. Според съда процесната стока - руда е била приета във временен склад, управляван от "Пристанище-Бургас" ЕАД по обявено в превозните документи тегло по метода драфт сървей, т. е. същата не е претеглена. Отчетен е от съда факта, че при експедирането на стоката и претеглянето й на ж. п. кантар и натоварването й на ж. п. вагони, получените липси се дължат на първо място на възможни несъответствия в резултат на грешки при двата вида измервания - по газенето на кораба и на ж. п. кантар. Приел е също така, че липсите се дължат на естеството на стоката, като разликата се приема от международната практика по корабоплаването, а не като липси от недобро съхранение. Налице е според съда механично разпиляване на стоката при нейното разтоварване и натоварване, естествено разпиляване по време на сухопътния транспорт от кея до ж. п. кантара, атмосферните влияния при тези процеси и при съхраняването на стоката, които също водят до изменение в теглото в посока минус. Съдът се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза, която е установила, че разликата между установеното по ж. п. кантара и обявеното по документи тегло е в диапазона на нормално допустимата грешка. Съдът е обсъдил и Наредба № 13а-10403/1059 г. за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материални ценности при съхранението и транспортирането им и е установил, че липсата е в рамките на естествени процеси. Обжалваното решение е правилно. Разпиляването на процесната стока при товаренето и разтоварването е установено по делото с оглед, че тя е била в насипно състояние. Правилно съдът е приел, че при пристигането на стоката в пристанището с кораб е подаден митнически манифест за процесната стока, в който е вписано количеството на товара - 2 970 000, а при разтоварването то е било 2 949 640 кг, т. е. в по-малко 20 360 кг. Правилно при постановяване на решението си съдът се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза на Антон Христов, който в констатациите си се е базирал на установената международна практика в корабоплаването и съдът ги е възприел, като се е мотивирал, че разликата в теглото на стоката не е от липси от недоброто й съхранение, а поради разлики в размерите на товароносимостта на кораба при товарене и разтоварване, естественото й разпиляване по време на сухопътния превоз с ж. п. транспорт от кея до ж. п. кантара, а също и от влиянието на атмосферните процеси, като се има предвид, че желязната руда е била в насипно състояние. Несъответствието в резултатите при двата вида мерения на стоката по газенето на кораба (драфт сървея) и на кантара е дало основание на съда правилно да приеме, че разликата в количеството е в нормите на допустимите грешки, на които се е позовало вещото лице. Нещо повече в първоинстанционното съдебно производство заключението на вещото лице е било прието без оспорване от страните по делото, поради което правилно съдът го е кредитирал. Направените изводи в обжалваното съдебно решение, че разликата в количеството на част от разтоварената желязна руда в насипно състояние на пристанището в гр. Бургас не е в резултат от лошо съхранение на стоката, от които да произтекат липси по смисъла на чл. 114 ППЗМ, са законосъобразни и съответстват на данните по делото. В този смисъл възраженията на касатора не се споделят и не е доказано от митническите органи, че са налице такива липси съобразно разпоредбата на чл. 114 ППЗМ. Касационната инстанция споделя изводите на съда, въз основа на заключението на неоспорената експертиза на вещото лице, в което е приета допустима сборна грешка, като в случая установената такава от 20 360 к г. е в рамките на допустимото. По делото няма доказателства, че е налице отклонение от митнически режим предвид разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 14 ЗДДС в сила от 1.01.2007 г., а не както е прието от митническия орган и от първоинстанционния съд - чл. 12, ал. 2 ЗДДС (отм.), тъй като се касае за материалноправна норма и към момента на възникване на събитието и издаването на индивидуалния административен акт не е била действащо право. Изводите на съда, че не се дължат публични държавни вземания от Пристанище - Бургас ЕАД ДДС за липси е законосъобразен и в съответствие с приложимия материален закон, както и при спазване на съдопроизводствените правила. Неоснователно е оплакването на касатора, че решението е немотивирано, както и че неправилно съдът се бил позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза. Касаторът чрез свой представител е имал възможност да оспори заключението, прието от първоинстанционния съд, но не го е сторил. Оплакванията в касационната жалба във връзка със заключението, на практика представлява оспорване на същото, което е недопустимо да се прави в касационната съдебна инстанция. По време на съдебното производство касаторът не е ангажирал доказателства, че разпиляването се дължи на недобро съхранение на стоката от пристанището, поради което оплакванията са неоснователни. Освен това правилно административния съд се е позовал на трайно установената практика на ВАС по идентични казуси. Предвид изложеното по-горе решението на съда е постановено при правилна преценка на доказателствата и спазване на приложимия материален закон и същото е и мотивирано, поради което настоящата касационна инстанция го преценява като правилно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,