Решение № 13487 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9756/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията. Образувано е по касационна жалба на П. И. Т. и Б. Г. П. и двамата от гр. Велико Търново, чрез процесуалния им представител адв. Миланов, срещу решение 5832 от 07.08.2024г., постановено по адм. дело 1079/2023г. на Административен съд гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед 8 Z 441 от 10.05.2023г. на Кмета на община Созопол, с която на основание чл. 225а ал. 1 във връзка с чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: изграждане на два навеса и тоалетна на покривна тераса, намираща се в УПИ XV 717, кв. 68, по плана на гр. Созопол. С решението жалбоподателите са осъдени да заплатят разноските по делото. В касационната жалба жалбоподателите твърдят неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърдят, че е неправилен извода на съда за законосъобразност на заповедта, тъй като най напред посочват, че строежът не е индивидуализиран в достатъчна степен по местоположението си и може да бъде направен извод, че е поставен върху терена на УПИ XV 717, който не е собственост на жалбоподателите, а на дружеството Аполония пропъртис ООД. Посочват и че е неправилен и необоснован извода на съда, че в случая е налице строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ, а напротив от събраните доказателства, включително категоричното заключение на вещото лице по приетата съдебно техническа експертиза /СТЕ/, се установява, че се касае за преместваем обект по § 5 т. 80 ДР на ЗУТ. Твърдят и необоснованост на решението, тъй като съдът не е възприел и кредитирал заключението на вещото лице, че се касае за преместваем обект, а е направил необоснован и неподкрепен от доказателствата извод, че се касае за строеж. Най накрая навеждат съображения, че за постановяване на оспореното решение АС гр. Бургас не е издирил всички факти и обстоятелства от значение за случая, като не е назначил служебно допълнителна експертиза, както и че фактическите основания в заповедта навеждат по скоро на основанието по чл. 225 ал. 2 т. 3 ЗУТ, а именно строеж извършен в несъответствие с одобрените строителни книжа, а не такъв по чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ извършен въобще без строителни книжа. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Кметът на община Созопол, чрез процесуалния си представител адв. Ангелова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежни страни адресати на решението и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение Административен съд гр. Бургас е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, като при издаване й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че от събраните доказателства безспорно е установен извършен строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, а не преместваем обект по § 5 т. 80 ДР на ЗУТ, който е извършен без разрешение за строеж в нарушение на чл. 148 ал. 1 от ЗУТ. За да достигне до този извод е кредитирал приетото заключение на СТЕ в частта, в която са направени техническите констатации, но е посочил, че не кредитира същата в частта, в която е направен правен извод, който е от компетентността на съда. Приел е, че описаните обекти два навеса не отговарят на легалното определение за понятието преместваем обект по § 5 т. 80 ДР на ЗУТ, като е изложил подробни съображения. По отношение на втория нареден за премахване обект тоалетна е приел, че от доказателствата се установява, че същата е извършена без строителни книжа и в противоречие с чл. 40 ал. 2 ЗУТ, доколкото е разположена над спалня на апартамент, който не е собственост на жалбоподателите. Приел е и че междувременното премахване на аксесоарите за тоалетна и използване на помещението като склад към момента на огледа от вещото лице, не може да преодолее изграждането на помещението без строителни книжа. Най накрая е приел, че наредените за премахване строежи не са търпими такива по смисъла на § 16 ПР на ЗУТ и на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като са изградени след 2022г., след като жалбоподателите са придобили имота, като този факти е установен и от събраните в хода на производството гласни доказателства. Поради това е направил извод за законосъобразност на заповедта и е отхвърлил оспорването. Оспореното решение на Административен съд гр. Бургас е правилно. При постановяване на оспореното решение АС гр. Бургас не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, твърдени в касационната жалба, както и нарушения на закона. При постановяване на решението са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, включително е назначена и изслушана съдебно техническа експертиза, която е отговори подробно на зададените технически въпроси. Правилно съдът не е кредитирал приетата експертиза в частта, в която са направени правни изводи, тъй като това е изцяло в компетентността на съд. Законосъобразна е преценката на първоинстанционния съд за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта, като в тази връзка е неоснователно възражението в касационната жалба, че нареденият за премахване строеж не е индивидуализиран в достатъчна степен по местоположение. В заповедта изрично е посочено, че са нареден за премахване строеж изграждане на два навеса и тоалетна на покривна тераса, видно от това е ясно указано местоположението на строежите на покривната тераса, поради и което не може да има объркване и да се приеме, че те се намират на терена на УПИ XV 717. Неоснователно е и възражението за неправилно посочено правно основание, а именно чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ, вместо т. 3 по тази разпоредба. Това е така, тъй като, за да е налице хипотезата по чл. 225 ал. 2 т. 3 ЗУТ следва да има одобрен проект за извършване на строежите, като неговите параметри да са били нарушени. В случая не се установява в проектите на сградата, върху която се намира покривната тераса, да е имало одобрени проекти за навеси или тоалетна, които да са били нарушени. Напротив установява се, че са изградени наредените за премахване два навеса и тоалетна без проекти и без разрешение за строеж, поради и което като незаконни подлежат на премахване именно на посоченото в заповедта основание по чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ. На следващо място правилен и съответен на събраните доказателства е направеният от съда извод, че наредените за премахване два навеса представляват строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ, а не представляват преместваем обект по § 5 т. 80 ДР на ЗУТ, тъй като не отговарят на легалното понятие за преместваем обект по посочената разпоредба. Съгласно § 5 т. 80 в релевантната към момента на издаване на заповедта редакция "Преместваем обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. В случая спорните навеси не отговарят на това определение, тъй като не биха могли да бъдат преместени без да загубят своята индивидуалност, а именно без да бъдат разглобени. Видно от техническите установявания същите са изградени от дървени носещи колони, закрепени към настилката на терасата чрез стоманени пети и са покрити с едноскатен покрив, съставен от дървени покривни конструкции от греди столици и дървени ребра, върху които е накована дървена обшивка и наддъсчена обшивка от ондулин. Това описание на техническите и конструктивни характеристики на навеса обосновават извода, че се касае за строеж от вида на постройка по смисъла на § 5 т. 38, като не отговарят на понятието леко слънцезащитно устройство по смисъла на чл. 93 ал. 1 от Наредба 7 от 2003г., каквото би била тентата например. На последно място законосъобразен е извода на АС гр. Бургас за неприложимост на разпоредбите на § 16 от ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ по отношение на спорния строеж, както и извода, че не може да се приеме, че е търпим строеж, неподлежащ на премахване, по посочените разпоредби, предвид установеното време на извършването му Във връзка с гореизложеното оспореното решение на АС гр. Бургас е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касаторите за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация като основателно и доказано, представени са доказателства за направени разноски за настоящата инстанция в размер на 1500 лв., а не както се претендира по представен списък 1550 лв., следва да бъде уважено за 1500 лв., за които са представени доказателства, че са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,