Решение № 5249 от 4.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13890/2015 г.

Решение № 5249 от 4.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13890/2015 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Г., чрез пълномощника му адв. Й. Ц. срещу решение № 80 от 26 октомври 2015 г., постановено по адм. дело № 142/2015 г., по описа на Административен съд Г., с което е отменен негов мълчалив отказ формиран по заявление вх. № 01-199528 от 9 юли 2015 г. на П. Н. К. от гр. Г. за издаване на схема на самостоятелен обект с идентификатор № 14218.504.83.4.21 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Г. и е върнато делото като преписка на административния орган за произнасяне в съответствие с дадените указания в мотивите на настоящото решение в едноседмичен срок от уведомяването. Със същото решение е осъдена Агенцията по геодезия, картография и кадастър гр. С. да заплати на П. Н. К. сумата от 10,00 лв. (десет лева), представляващи разноски по делото. В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост на обжалвания съдебен акт, а при условията на алтернативност за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане решението да бъде обезсилено предвид изложените основания за недопустимост и вместо него съдът да остави без разглеждане жалбата на П. Н. К. и да прекрати производството по делото, а при посочените по-горе условия на алтернативност - за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и вместо него настоящата инстанция се произнесе по същество на спора като отхвърли оспорването на мълчаливия отказ на началника на СГКК гр. Г.. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции, в размер на 600,00 лв. (шестотин лева), за осъщественото процесуално представителство. Ответникът - П. Н. К., чрез процесуалният си представител адв. С. Б. е изложил съображения в писмен отоговор на касационната жалба за нейната неоснователност. Прави се искане за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски, в размер на 600,00 лв. (шестотин лева). Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Г. е по жалба на П. Н. К. срещу мълчалив отказ на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Г. да бъде издадена схема на самостоятелен обект с идентификатор № 14218.504.83.4.21 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Г.. Съдът е приел депозираната пред него жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок предвид разпоредбите на чл. 58, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 149, ал. 2 от АПК и я разгледал по същество като е приел, че жалбата за основателна. Поради това е отменил мълчаливия отказ и е върнал делото като преписка на административния орган за извършване на исканата административна услуга произнасяне в едноседмичен срок от уведомяването. Решението е правилно. С нормата на чл. 55, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) законодателят е предвидил, че Агенцията по геодезия, картография и кадастър е длъжна да издава при поискване скици-копия от кадастралната карта с извлечение от кадастралните регистри. Издаваните скици са квалифицирани от закона като вид писмени справки. Извършването на такива е административно действие, представляващо административна услуга - § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията (ЗА), което е допустимо при наличие на законен интерес на физическото или юридическото лице от извършване на услугата, при обжалването на отказа за извършването е приложим редът за индивидуалните административни актове съгласно § 8 от ПЗР на АПК. Волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. Отказът (в случая мълчалив) за издаване на документ от значение за упражняване на права, каквато е исканата схема, е приравнен на индивидуален административен акт. Инстанцията по същество правилно е приела, че с писмо изх. № 20-40080-15 юли 2015 г. на началника на СГКК гр. Г., срокът за произнасяне не е удължен. От съдържанието на това писмо не се установява този факт, поради което срокът, в който е следвало да бъде издадена исканата схема е изтекъл на 23 юли 2015 г., с оглед правилото на чл. 58, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 149, ал. 2 от АПК. Поради това, твърденията на касационният жалбоподател, че липсва подлежащ на обжалване годен административен акт не се споделят от настоящата инстанция. В разглеждания случай, както първоинстанционният съд правилно е установил, такъв интерес е налице за П. Н. К., което обстоятелство се удостоверява от факта, че процесната схема ще е необходима на лицето във връзка със започната от него процедура по издаване на констативен нотариален акт (вж. чл. 587, ал. 2 от ГПК, чл. 79 от ЗС) за самостоятелен обект с идентификатор № 14218.504.83.4.21 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Г.. За установяване на това обстоятелство П. Н. К. е представил пред СГКК гр. Г., удостоверение от нотариус П. К. за започнатото охранително производство (л. 18 от първоинстанционното дело) за снабдяването му с документ за собственост - нотариален акт във връзка с извършването на обстоятелствена проверка на процесния имот и признаване правото му на собственост върху имота на основание давностно владение. Исканата схема (скица) на самостоятелния обект в сградата касаят статута на имота и следва да се извърши преценка съществува ли имота и нанесен ли е в план или карта (по арг. на чл. 32 и чл. 33 от Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри). В този смисъл ответникът по касационната жалба се явява заинтересовано лице по смисъла на ЗКИР, което създава задължение за компетентния орган да издаде исканата схема от П. Н. К.. Началникът на СГКК гр. Г. разполага с информацията, нужна за издаването на процесната схема, поради което не е налице основание да бъде отказано издаването на искания акт. Изложените от касационният жалбоподател доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение са неоснователни. Единствено в правомощията на нотариуса е да прецени дали обекта за който се иска издаване на нотариален акт е собственост на заявителя и респективно дали са налице всички предпоставки за това. Също така, дали правилно е нанесен този обект в кадастралната карта или има непълноти и грешки при нанасянето му е обстоятелство което е извън това производство и ако има такива, те следва да бъде отстранено по предписания в закона ред. Тук от значение само дали този обект е нанесен като самостоятелен такъв в кадастралната карта и дали заявителя доказва правен интерес от исканата услуга. При наличието на тези две положителни предпоставки, началника на СГКК е длъжен да извърши исканата от него услуга, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че Административен съд Г. правилно е установил фактическата обстановка по спора и в съответствие с материалния закон правилно е отменил мълчаливия отказ на началника на СГКК гр. Г. като му е върнал делото под формата на преписка за изпълнение на дадените със съдебния акт указания. В обобщение се налага изводът, че оспореното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила при липса на релевираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора, настоящата касационна инстанция следва да се произнесе и по претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски. П. Н. К. е заявил в отговора на касационната жалба, че неговите разходи за водене на съдебния спор възлизат на 600,00 лв. (шестотин лева), но посочената сума не се подкрепя от установените по делото доказателства. Не е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, както и документ за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Пред първоинстанционния съд е депозиран само договор за правна защита и съдействие и пълномощно - л. 49, в който не е посочено за каква сума страните са се договорили досежно осъществяваната правна защита й съдействие, както и не са отбелязали да е извършено плащане. Разноските освен своевременно предявени следва и да са доказани, което в хода на съдебното производство не е установено, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,