Решение № 6708 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7575/2015 г.

Решение № 6708 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7575/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Миграция", подадена чрез пълномощник, против решение № 130/21.04.2015 г. по адм. д. № 101/2015 г. на Административен съд - Добрич, с което съдът е отменил изричен отказ, постановен с писмо рег. № 53683/14.11.2014 г. на директора на дирекцията, по жалба на Г. Н. Т. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Твърди, че той не е компетентният по закон орган, който да предоставя статут на лица без гражданство, а и на Т. е издадено удостоверение на лице без гражданство от Република Узбекистан. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването като неоснователно. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Ответникът Г. Н. Т., чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е сезиран от Г. Н. Т., която е оспорила отказ, обективиран в писмо изх. № 53683/14.11.2014 г. на началника на Териториално звено "Миграция" при ОДМВР-Добрич. Съдът е установил, че със заявление вх. № 27585/14.08.2014 г. Г. Т. е сезирала директора на ОД на МВР - Добрич и териториално звено "Миграция - Добрич с искане да й бъде признат статут на лице без гражданство (апатрид) и органът да издаде удостоверение на лицето за този статут. Не е било спорно по делото, че жалбоподателката притежава разрешение за постоянно пребиваване в страната. Съдът е установил, че искането на Т. е изпратено за разглеждане до Дирекция "Миграция", ГДГП - София с писмо изх. № 39993/27.08.2014 г. от началника на група "Миграция" при ОД на МВР-Добрич. В резултат на извършена проверка е изготвено становище от отдел "ПНО" на ГДГП с изх. № 55023/21.10.2014 г. С писмо изх. № 35535/30.10.2014 г. директорът на Дирекция "Миграция" при ГДГП-София е уведомил началника на ТЗ "Миграция" - Добрич за становището на отдел "ПНО" при главната дирекция, което е в смисъл, че на заявителката е предоставен статут на лице без гражданство в Република Узбекистан, като в Република България същата има разрешение за постоянно пребиваване и разрешение за пътуване зад граница. Тези съображения, обосноваващи отказ на заявлението на Т., директорът на Дирекция "Миграция" е съобщил на началника на териториалното звено в гр. Добрич, като е наредил същите да бъдат сведени до знанието на заявителката. Първоинстанционният съд е съобразил представените по делото доказателства, коментирал ги е в тяхната съвкупност и се е произнесъл по съществото на спора, приемайки за незаконосъобразен отказ рег. № 53683/14.11.2014 г., но постановен от директора на Дирекция "Миграция". Съдът е приел, че индивидуалният административен акт, предмет на съдебен контрол за законосъобразност, е издаден от директора на Дирекция "Миграция", който бил компетентният да се произнесе административен орган, а посоченият като издател на писмото, оспорено от Г. Т., началник на ТЗ "Миграция" - Добрич само е уведомил заявителката за отказа, ведно с мотивите към него. Този извод на съда е неправилен. Предметът на съдебната проверка е определен от оспорващата пред административния съд Г. Т. Тя претендира отмяна на отказ, обективиран в писмо № 53683/14.11.2014 г., което е издадено от началника на ТЗ "Миграция" при ОДМВР-Добрич. Именно този орган е сезирала Т. със заявлението си. Недопустимо е съдът да подменя административния орган, издал оспореното от жалбоподателката писмо, по съображения, че той не е компетентният орган. Нещо повече, недвусмислено в решението си е посочил, че това оспорено писмо има само уведомителен характер, т. е. по същество имплицитно е заключил, че то не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Само на това основание жалбата на Г. Т. се явява недопустима за разглеждане на основание чл. 159, т. 1 АПК. В допълнение настоящият съдебен състав следва да посочи, че за заявителката Т. не е преклудирано правото да иска да й бъде предоставен статут на лице без гражданство, което заявление следва да отправи до Дирекция "Миграция"-София. Този административен орган дължи административна проверка на релевантните факти и обстоятелства и мотивирано произнасяне по искането, предвид правомощията на дирекцията по ЗМВР и регулираните обществени отношения, посочени в чл. 1 ЗЧРБ. Несъмнено, Република България е ратифицирала Конвенцията за статута на апатридите, която, макар и ратифицирана с резерви от страната, има приоритет пред нормите на вътрешното право съгласно чл. 5, ал. 4 КРБ. Също така чужденецът разполага и с правна възможност (при липса на разписан на национално ниво правов ред) да установи съществуването или несъществуването на едно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита (чл. 128, ал. 2 АПК). Предвид изложеното, като се е произнесъл по съществото на недопустима жалба, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. Воден от горното, Върховният административен съд