Решение № 3979 от 3.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 100/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Тодорова от гр. Варна, чрез адв. Цонева, срещу решение 385 от 13.11.2023 г., постановено по адм. дело 397/2023 г. по описа на Административен съд - Стара Загора в частта, с която е отхвърлена жалбата й с искане за обявяване нищожността на заповед 10-00-216/31.01.2023 г. на кмета на Община Стара Загора, относно имоти с идентификатори 68850.513.6791 и 68850.513.6792 по КККР на гр. Стара Загора, представляващи УПИ V-102 и УПИ VI-102 в кв. 805 по плана на гр. Стара Загора. С частна жалба Н. Тодорова оспорва и решението, в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата й с искане да се отмени като незаконосъобразна заповед 10-00-216/31.01.2023 г. на кмета на Община Стара Загора, относно същите имоти и е прекратено производството по делото в тази му част. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че промяната в предназначението на поземлените имоти в обхвата на ПУП изисква изменение на плана за регулация /ПР/, а не само на плана за застрояване /ПЗ/. В частната жалба се поддържа, че ответникът не е доказал изпълнение на изискването по чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ за надлежно съобщаване на акта. Моли да се отмени съдебното решение в оспорената част и вместо него да се отмени заповедта. Претендира разноски. Ответникът - кметът на Община Стара Загора, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В писмен отговор, чрез юрк. Кузманова, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Подал е и възражение срещу частната жалба, с доводи за нейната неоснователност. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалба. Касационната жалба и частната жалба са допустими, като подадени от надлежна страна и в сроковете по чл. 211, ал. 1 от АПК и чл. 230 от АПК. Разгледани по същество, касационната и частната жалби са неоснователни. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Административен съд - Стара Загора е сезиран с жалба на Н. Тодорова срещу заповед 10-00-216/31.01.2023 г. на кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл. 135, ал. 5 от ЗУТ, във връзка с чл. 134, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 2 от ЗУТ, е наредено служебно да се изработи проект за изменение на ПУП - ПЗ, одобрен с решение 283/28.06.2012 г. на Общински съвет - Стара Загора, в посочен обхват и при съобразяване с устройствените характеристики на същата територия по действащия Общ устройствен план /ОУП/, приет с решение 1115 от 28.09.2017 г. на ОбС - Стара Загора. С договор за доброволна делба Тодорова се легитимира като собственик на горецитираните УПИ, включени в изменението на ПУП-ПЗ, поради което е легитимирана на основание чл. 131, ал. 1, във връзка с ал. 2, т. 1 от ЗУТ, да иска обявяването на заповедта за нищожна, в частта й относно тези имоти. Съдът правилно е оставил без разглеждане жалбата на Н. Тодорова с доводи за незаконосъобразност на същата част от заповедта, като недопустима поради просрочие и е прекратил делото в тази му част. Правилно Административен съд - Стара Загора е приел, че съобщаването на административния акт е извършено съобразно приложимия в случая ред на чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 135, ал. 7 и чл. 136, ал. 1 от ЗУТ, на заинтересованите лица на 31.01.2023 г. Ответникът представя по делото доказателства за поставено съобщение на таблото за обявления на Община Стара Загора и в парк "[наименование]", както и публикувано обявление на интернет страницата на Община Стара Загора. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че нормата на чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ е специална и дерогира изцяло предвидения в § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ начин на съобщаване. Неоснователно е оплакването, че обявяването на интернет страницата не е направено по лесен и еднакъв за всички оповестени актове начин, което е довело до затруднения при узнаване на съдържанието. Неоснователно е и възражението, че заповедта е следвало да бъде поставена на места в конкретните имоти, тъй като такова законово изискване няма. В чл. 124а, ал. 2 от ЗУТ се изисква поставяне на "други подходящи места в съответната територия" и е ноторно известно, че в голямата си част имотите в парк "[наименование]" не са отграничени. Действително, общинската администрация е съставила само констативни протоколи, удостоверяващи поставянето на обявленията, без да са ангажирани доказателства, от които да е видно на коя дата поставените обявления са свалени от съответните места, но в чл. 124а, ал. 2 от АПК също няма такова императивно изискване. Административният съд правилно е приел, че от 31.01.2023 г. е започнал да тече 14-дневният срок за обжалване на акта по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ и подадената на 30.06.2023 г. до съда жалба, се явява просрочена. Изтекъл е и максимално допустимият срок за оспорване по чл. 140, ал. 1 от АПК (в заповедта не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва), поради което правилно е оставена без разглеждане като просрочена жалбата, в частта й относно искането за отмяната на заповедта като незаконосъобразна. По тези съображения настоящият състав намира, че частната жалба е неоснователна и решението в частта, имащо характер на определение, следва да се остави в сила. Правилно Административен съд - Стара Загора е отхвърлил жалбата на Тодорова в частта й, с която се иска обявяване нищожността на процесната заповед, като е приел, че актът е издаден от компетентен орган - кметът на Община Стара Загора при упражняване на законово регламентираните му правомощия по чл. 135, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗУТ, при спазване на съществените изисквания за форма и съдържание и при липсата на невъзможен предмет. Налице са материалноправните предпоставки за издаване на заповедта, съгласно цитираните в нея разпоредби на чл. 135, ал. 5, във връзка с чл. 134, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 2 от ЗУТ. С оспорения акт не се нарушават императивни норми с характер на основни правни принципи, нито е приложим чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като заповедта не е в противоречие с влязлото в сила решение 400/30.09.2020 г. по адм. дело 653/2019 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. С него е отменено решение 2349/27.06.2019 г. на ОбС Стара Загора, с което е одобрен ПУП-изменение на ПР и ПЗ за имотите на касаторката поради противоречие на плана в част ПР с чл. 15, ал. 2 от ЗУТ, а част ПЗ е отменено само поради отмяната на част ПР с оглед гарантиране съвместимостта на предвидените строителни мероприятия с регулационните отреждания. Както е посочил първоинстанционният съд, при тези обстоятелства за процесните имоти остава действащо предвиждането от ПУП-ПЗ, приет с решение 283/28.06.2012 г. на ОбС Стара Загора, отреждащо смесена устройствена зона за обществено и делово обслужване и жилищно застрояване. То обаче не съответства на предвиждането по действащия ОУП на гр. Стара Загора от 2017 г. - за паркове, градини и озеленяване, поради което няма законова пречка да бъде процедирано изменение на ПУП по избрания от административния орган начин. Съдът правилно е приел, че не са налице пороци по смисъла на чл. 146 от АПК с тежест, която да обоснове извод за нищожност на заповедта в оспорената й част. В АПК не се съдържат изрични разпоредби относно пороците, които водят до нищожност на административните актове. Нищожен е акта в случаите, когато разкрива толкова тежък порок, че е негоден да породи правните си последици - липсата на компетентност, - липса на форма или липсата на волеизявление. Аналогично, за да обуслови нищожност, а не унищожаемост, противоречието на административния акт с материалния закон следва да е дотолкова съществено, че да е приравнимо на пълна липса на предпоставките за издаване на акта, той да е изцяло лишен от законово основание или да е недопустимо издаването на акт със същото съдържание. В процесния случай такива пороци не са налице. При издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до пълна липса на волеизявление - основание за нищожност. С процесната заповед е наредено служебно да се изработи проект за изменение на ПУП ПЗ, по силата на чл. 135, ал. 5 от ЗУТ, т. е. актът е издаден на предвидено в закона правно основание и подадено искане от лицата по чл. 131 от ЗУТ не е необходимо. Няма пречка да бъде допуснато действащият ПУП да бъде изменян само в някоя от съставните му части - ПР или ПЗ, при наличие на необходимост и на основанията за това. Доколко в тази процедура се постановява акт, който следва да определи само най-общите условия за предстоящото изменение на действащия ПУП, то останалите съображения на касатора, свързани с конкретни изисквания към проекта за изменение на ПУП, включително и дали е възможно такова изменение на плана, са извън предмета на настоящото производство и следва да бъдат обсъдени в производството по оспорване на крайния, приключващ административната процедура акт, с който се одобрява проекта за изменение на ПУП, ако такъв акт бъде издаден. В аналогичен смисъл е практиката на ВАС напр. решение 2369 от 28.02.2024 г. по адм. дело 102/2024 г., ІІ отделение на Върховния административен съд. Предвид изложеното, не се установява и твърдяната нищожност на решението на Административен съд - Стара Загора в обжалваната му част. Поради неоснователност на подадените касационна жалба и частна жалба, съдебното решение следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,