Решение № 13095 от 14.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1586/2011 г.

Решение № 13095 от 14.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1586/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби от дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и "Билд Консулт" ООД - гр. Пловдив срещу решение № 1708/08.12.2010 г., постановено по адм. дело № 740/2009 г. по описа на Пловдивския административен съд. Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е обявен за нищожен РА № 160801749/30.01.2009 г., идаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 214/27.03.2009 г. по ЗДДС за месец декември 2005 г. в размер на 2 290,76 лв. Според касатора макар да е издаден АПВ за същия период, с него не са определени данъчни задължения, които могат да се определят само чрез ревизия, а не и чрез проверка, както е при АПВ. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията на касатора за неправилност на обжлаваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закони съществени нарушения на съдопроизводствените правила, са изложени в касационната жалба, като в съдебно заседание същата се поддържа от юриск. Стоянова. Претендират се разноски. Ответникът по тази касационна жалба "Билд Консулт" ООД - гр. Пловдив чрез процесуалния си представител адв. Хаджиева я оспорва. "Билд консулт" ООД - гр. Пловдив обжалва съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА № 160801749/30.01.2009 г., идаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив за начислен допълнително ДДС за месеците септември и октомври 2006 г. и месец февруари 2007 г. в общ размер от 4 901,23 лв. и лихви. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно съдът е извършил преценка на доказателствата, както и на материалния закон относно себестойността на отделните обекти в построената от дружеството жилищна сграда в гр. Пловдив, ул. "Братаница" № 12. Твърди, че не са извършвани продажби на отделните жилищни обекти под себестойността им. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касаионната жалба, в съдебно заседание същата се поддържа от адв. Хаджиева, която е представила и писмени бележки. Претендират се е и напарвените по делото разноски. Представителят на Върховна адимнистративна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: По касационната жалба на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив. За да прогласи нищожността на РА № 160801749/30.01.2009 г. по ЗДДС за месец декември 2005 г. в размер на 2 290,76 лв., Пловдивският административен съд е приел, че за същия период с АПВ № 10893/06.04.2006 г. на дружеството е възстановен ДДС. Съдът е приел, че АПВ е влязъл в сила, както и фактически е изпълнен и това са обстоятелства, безспорни за страните по делото. В този смисъл според съда, след като е налице АПВ, то за същия период данъчните задължения могат да бъдат определени само чрез изменението им по раздел "Изменения на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличието на основанията по чл. 133 и при спазване процедурата по чл. 134, ал. 1 ДОПК, като е прието, че единствено компетентен да възложи такава ревизия е териториалният данъчен директор. Решението в тази обжалвана част е правилно постановено. Преобладаващата съдебна паркитика е категорична, че след като за определен данъчен период е издаден АПВ за възстановяване на ДДС, не може за същия период с ревизионен акт да се определят задължения за ДДС, освен ако това не се извърши по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК. Това е така, защото АПВ е индивидуален административен акт и разрушаването на неговия стабилитет може да се извърши само чрез особеното производство по изменение, визирани в чл. 133 и чл. 134 ДОПК. В противен случай данъчната администрация недопустимо ще извършва изменения на влезли в сила данъчни актове, какъвто безспорно е АПВ, като по този начин ще нарушава принципа на правна сигурност и ще нарушава стабилитета на администартивния акт не по ред, установен от ДОПК. С оглед приложението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК в сила от 19.12.2007 г. законодателят не й е придал обратно действие, поради което за процесния случай тя не е приложима. Освен това АПВ е издаден преди влизане в сила на тази норма и като е приел, че ревизионният акт в посочената по-горе част е нищожен, защото се ревизира същият период, за който са възникнали права от АПВ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че в тази обжалвана част решението на първоинстанционния съд не страда от посочените от касатора пороци и акто правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По касационната жалба на "Билд Конуслт" ООД. Спорният въпрос е относно обстоятелството дали дружеството е продавало жилищните обекти, магазин и офис в посторената от него сграда в гр. Пловдив на ул. "Братаница" № 12 под тяхната себестойност за периодите на месеците септември и октомври 2006 г. и месец февруари 2007 г. Съдът не е приел за основателни твърденията на жалбоподателя, че общата продажна стойност на всички обекти в сградата е по-висока от себестойността на цялата сграда. Другото твърдение на жалбоподателя е, че продажбите на жилища, магазин и офис са извършвани в различни периоди и на различни етапи от строителството, за различен вид обекти, което обяснявало различната им себестойност. Това твърдение също не е възприето от съда, според който от доказателствата по делото се установявало, че всички обекти, които дружестовто е продало са били на етап груб строеж и при еднаква степен на завършеност, като последната е удостоверена към момента на изповядване на сделките при нотариус с удостоверение № С668-385/24.08.2006 г., вписано във всички нотариални актове. Съдът е отразил в решението си, че въпреки твърдението на жалбоподателя за сключени договори между строителя и приобретателите на различните обекти (с изключение на нотариалните актове), такива договори не били представени. Съдът е възприел за неоснователен и довода на жалбоподателя, че следва да се приеме една обща цена на всички продадени жилищни обекти, тъй като обща цена на "група договори" не може да бъде определена нито по СС - 11 "Договори за строителство", нито по ЗДДС за продажба на обекти през различни периоди. Обобщеният извод, който е направил съда е, че данъкът се дължи за всяка доставка поотделно и в тази връзка не е възприето заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което, което е дало обща себестойност на "група договори". Относно продажбата на магазин и офис, съдът е отбелязъл, че констатациите в тази част на приходните органи не се оспорват от жалбоподателя. В заключение съдът е приел, че правилно с ревизионния акт е доначислен ДДС на основание чл. 30, ал. 1 ЗДДС (отм.) за периодите през 2006 г. и чл. 27, ал. 1 ЗДДС, действащ понасотящм за периода през 2007 г. Решението в тази обжалвана част е правилно постановено. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 5 ЗДДС (отм.) при прехвърляне на собствеността върху сграда или част (реална или идеална) от сграда данъчната основа е по-високата между данъчната основа, определена по чл. 29 от този закон, и данъчната основа, определена по реда на чл. 46 от Закона за местните данъци и такси. Спазвайки този критерий и приходните органи, а впоследствие и съда правилно са определили, че е дължим начисления ДДС с ревизинония акт, тъй като данъчната оценка на продадените през 2006 г. недвижими имоти от построената от дружеството жилищна сграда е по-висока от продажната цена на обектите поотделно. Законосъобразни са изводите на съда, че ЗДДС регламентира определяне на данъчната основа на всеки обект поотделно, а не на група обекти, каквито са твърденията и доводите на касатра. В този смисъл правилно съдът не е кредитирал заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводната експертиза, която е дала обща себестойност на цялата сграда и обща себестойност на продадените обекти. Съдът обосновано е приел, че не кредитира заключението и поради обстоятелството, че вещото лице необосновано е възпроизвело стойностите предоставени от страна на дружеството, без проверка на документи и счетоводните им записвания. Правилно съдът е отчел, че всички продадени обекти са били на степен на завършеност "груб строеж", което се установява от цитираното по-горе удостоверение, вписано и в нотариалните актове при покупко-продажбата им. Относно данъчен период февруари 2007 г. правилно и ревизиращите органи и съдът са приели, че данъчната основа се определя по чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗДДС, като тя не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от себестойността й. В този смисъл законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че данъчната основа за облагане е по-високата цена между себестойността и определената от страните цена и правилно органите по приходите са начислили ДДС върху продажната цена. С оглед гореизложеното и в тази обжалвана част решението на първоинстанционния съд не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като правилно следва да бъде оставено - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По разноските: На дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив юрисконсултско възнаграждение е присъдено от първоинстанционния съд и то е на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и то е за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно. На "Билд консулт" ООД следва да се присъдят разноски в размер на 312 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,