Решение № 455 от 18.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1136/2008 г.

Решение № 455 от 18.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1136/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). В. И. И. чрез адв. М обжалва и иска да се отмени Решение № 411 от 31.10.2007 г. по гр. в. д. № 419/2007 г. на Добричкия окръжен съд, с което е оставено в сила Решение № 9 от 12.02.2007 г. по гр. д. № 2598/2006 г. на Добричкия районен съд по допускане делбата на апартамент в гр. Д. между страните по делото. Поддържа се, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, отменителни основания по см. на чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) е постъпило писмено становище от ответника Б., чрез адв. К. С. с което се релевира възражения за пропуснат преклузивен срок на обжалване и недопустимост на касационното производство. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), съдържа мотивирано изложение на релевираните отменителни основания и е процесуално допустима. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция е оставил в сила решението на първата инстанция по допускане съдебна делба на апартамент в гр. Д., между страните по делото при права - 3/4 ид.части на Б. И. Б. и 1/4 ид.част за В. И. И. По релевираните възражения от страна на съделителя В, че брат му Б. няма придобити на лично основание вещни права, че договорът за закупуване на процесния апартамент е симулативен, както и алтернативно поддържаното становище, че няма съсобственост, тъй като той е придобил имота на основание придобивна давност, въззивният съд е приел, че лисват доказателства, който да обосновават някоя от двете тези на В. И. С касационната жалба се поддържа, че обжлваното решение е неправилно, тъй като не е възприета тезата за придобивна давност от страна на касатора В. И., който е владял имота единствено и само за себе си и е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като не е зачетена презумпцията на чл. 69 ЗС, че владелецът на един имот, владее имота само и единствено за себе си. Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно. Не е допуснато релевираното нарушение по приложение на материалния закон - чл. 69 ЗС. За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един отчасти или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на закона установява, че претендиращият несобственик, следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ (сorpus), без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост и без прекъсване за време по-дълго от 6 месеца, както и да е демонстрирал, по-отношение на собственика на вещта, поведение на пълноправен собственик (animus) т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по отношение на претендиращото собствеността лице, и то установени при едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, възражението за изтекла придобивна давност на конкретен недвижим имот, може да бъде уважено. Правилно и законосъобразно, при установените по делото факти, че процесният апартамент е закупен на 18.12.1975 г. с Договор за покупко- продажба по реда на чл. 117 ЗТСУ - 18.12.1975 г. от Б. И. и майката на страните М, че в това жилище са живели и починали както майката през 1997 г., така и бащата - И. Б. И. по 2006 г., съдът е приел, че по отношение на сина В. не може да се признае придобиване на имота на основания придобивна давност. Липсата на данни, че осъщественото от майката и бащата на страните владение на собствената им вещ е било отблъснато от сина им В., изключва възможността същият да е владял вещта само и единствено за себе си за времето преди 2006 г. до момента на смъртта на бащата, а искът за делба е заявен на 7.12.2006 г. Установените факти почиват на събраните по делото писмени и гласни доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, поради което и се явяват обосновани, а правните изводи за настъпилите последици, съобразени в духа и разума на правната норма. Ето защо релевирания довод за допуснато нарушение по приложение разпоредбата на чл. 69 ЗС е неоснователен По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), състав на второ отделение на ВКС - гражданска колегия