Решение № 5134 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12937/2013 г.

Решение № 5134 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12937/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от кмета на Столичната община, район "Надежда", представляван от старши юрисконсулт Елена Иванова Йорданова, против решение № 4559 от 08.07.2013 г., постановено по адм. дело № 2117 от 2013 г. на Административния съд - София-град, II отделение, 23-ти състав. В жалбата релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Необосновано съдът е приел, че неплащането от страна на наемателката на задълженията за вода и на такса битови отпадъци не е основание за прекратяване на наемното правоотношение. Съгласно чл. 5, ал. 3 от договора за наем от 14.07.2005 г. наемателката се е задължила да плаща редовно наемната цена, такса смет и консумативните разходи, свързани с ползването на имота. Изложените основания за неплащане на задълженията са ирелевантни за спора. В общинското жилище Теменужка Владимирова Методиева е настанена заедно със седемчленното си семейство, които също имат задължение за заплащане на задълженията. Иска решението да бъде отменено и да бъде отхвърлена жалбата срещу оспорената заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Ответникът по жалбата - Теменужка Владимирова Методиева, редовно призована, не се явява и не се представлява. В писмено становище адв. Силвия Александрова оспорва касационната жалба като неоснователна и счита решението за правилно. Възразява, че Методиева се е стараела да погасява редовно задълженията за вода, но те са нереално високи. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. При постановяването на решението съдът е формирал неправилни правни изводи. Съдът обосновано е приел, че административният орган действа при условията на обвързана компетентност, но неправилно обосновава мотиви по чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Цитираното решение е постановено в различна фактическа обстановка и не може да послужи за обосноваване на съдебно решение. Фактите по делото обосновават наличие на материалните предпоставки по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС - неплащане на задължения към "Софийска вода" АД за повече от три месеца. Законовата разпоредба е императивна и предвижда прекратяване на наемното правоотношение винаги при неплащане на консумативи за повече от три месеца. Като е отменил заповедта, съдът е постановил незаконосъобразно решение. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Производството пред Административния съд - София-град, е образувано по жалба на Теменужка Владимирова Методиева от гр. София срещу заповед № РД-09-134 от 09.03.2012 г. на кмета на район "Надежда", Столична община, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 и 4 от ЗОС чл. 22, ал. 1 и чл. 33, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столичната община (НРУУРОЖТСО) е прекратено наемното правоотношение между нея и Столичната община, район "Надежда", по отношение на имот - частна общинска собственост, находящ се на ж. к. "Надежда", ул. "Кирил Дрангов" № 85. С обжалваното решение съдът е отменил заповедта, като е приел, че е налице нарушение на чл. 8 от Конвенцията (КЗПЧОС), тъй като заповедта се основава на законодателство, което не изисква преглед на пропорционалност (т. 144 от решение от 24.04.2012 г. на ЕСПЧ по делото Йорданова и други срещу България). Намесата се счита за необходима за законна цел, ако отговаря на належаща обществена нужда и ако е пропорционална на преследваната цел. Този принцип съдът е приел за нарушен предвид бездействието на административния орган от 2005 до 2012 г., което е позволило кумулиране на задължения, а предвид пенсията за инвалидност на жалбоподателката задължението е непосилно за нея. Решението е неправилно поради нарушение на закона и необоснованост. Фактите по делото са подробно изяснени и не са спорни. Със заповед № 128 от 14.12.1994 г. на началника на служба "Жилищно настаняване" при ТОА "Надежда" Теменужка Владимирова Методиева и седемчленното й семейство са настанени в общинско жилище - къща в ж. к. "Надежда", ул. "Сашо Михов" № 85, сега ул. "Кирил Дрангов" № 85. Към настоящия момент семейството на настаненото лице е от 10 души, от които три деца и 6 внуци. Видно от приложената по делото справка, задълженията на настанената в общинско жилище Теменужка Методиева към "Софийска вода" АД са в размер на 8808,84 лв. за периода 2006 - 2011 г., а задължението й за заплащане на такса битови отпадъци за същия период е в размер на 138,59 лева. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост наемното правоотношение се прекратява при неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от три месеца. Същото задължение е уредено и в разпоредбите на 22, ал. 1 и чл. 33, ал. 1, т. 1 от НРУУРОЖТСО, които предвиждат прекратяване на наемното правоотношение при неплащане на консумативни разходи за повече от шест месеца. В конкретния случай задължението не е изпълнявано за период от пет години. Въпреки сключеното през 2010 г. споразумение между наемателката и "Софийска вода" АД задълженията й са продължили да нарастват. С оглед на това касационната инстанция намира, че са налице законовите предпоставки за прекратяване на наемното правоотношение. Изложените от административния съд доводи за нарушение на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи не се споделят от касационната инстанция. Необоснован е изводът на съда, че принципът е нарушен предвид бездействието на административния орган от 2005 до 2012 г., което е позволило кумулиране на задължението в такива размери. Плащането на посочените разходи за вода и такса битови отпадъци е изцяло задължение на наемателя и общината не може да се намесва в тези взаимоотношения. Не е нарушен принципът на пропорционалност, изискващ предприетата спрямо лицето мярка да е съответна на преследваната от закона цел. Правилно е възражението на касационния жалбоподател, че в случая общината е осигурила жилище не на едно лице, а на десетчленно семейство, в което живеят три пълнолетни лица. Задължението за плащане на разходи, произтичащи от ползването на имота, е не само на наемателя Теменужка Методиева, а и на всички обитатели на общинското жилище, които се ползват от правата на наематели. С оглед на това е неоснователен доводът, че Методиева не може да плаща задълженията си, поради това че е нетрудоспособна и е с ниски доходи. В общинския имот живеят трите пълнолетни деца, които също са задължени да заплащат консумативните разноски от ползването на имота. Предвид посочените съображения обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а спорът да бъде решен по същество. Заповедта за прекратяване на наемното правоотношение между Теменужка Владимирова Методиева и СО, район "Надежда", възникнало съгласно заповед № 128 от 14.12.1994 г. на началника на служба "Жилищно настаняване" при ТОА "Надежда", е законосъобразна и подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,