Решение № 12282 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8636/2016 г.

Решение № 12282 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8636/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 5758 от 16.05.2016 г., постановено по адм. д. № 5636/2015 г. тричленен състав на Върховния административен съд е отменил заповед № РД-15-331/21.04.2015 г., издадена от министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител, е прекратено служебното правоотношение с Ж. В. А. - И., заемаща длъжността "главен експерт" в Министерство на земеделието и храните. Осъдил е Министерство на земеделието и храните да заплати на Ж. В. А. - И. сумата от 150 лв. разноски по делото. Срещу това решение е подадена касационна жалба от министъра на земеделието на храните, чрез процесуалния представител ст. юрк. Гашева, който счита същото за необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че са били налице материалноправните основания по ЗДСл за издаване на оспорената заповед и съдът неправилно е отменил акта. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което жалбата да бъде отхвърлена, а в условията на евентуалност делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответницата по делото - Ж. В. А. - И., в съдебно заседание се представлява от адв. Лазаров, който моли първоинстанционното съдебното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за основателна. Неправилно съдът е приел, че е налице съвпадение на длъжностните характеристики на длъжностите "главен експерт" и "младши експерт". Заеманата от жалбоподателката длъжност "главен експерт" е отпаднала, като система от функции, задължения и изисквания и съответно, извършеното съкращаване на длъжността е реално. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав, прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира следното: Предмет на оспорване пред първата съдебна инстанция е заповедта № РД-15-331/21.04.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е прекратено служебното правоотношение с Ж. В. А. - И., заемаща длъжността "главен експерт" в Министерството на земеделието и храните, с правно основание чл. 106, ал. 1, т. 2 (съкращаване на длъжността) и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във вр. с § 1 от ПМС № 90/16.04.2015 г. и утвърдено Длъжностно разписание на Министерството на земеделието и храните в сила от 21.04.2015 г. За да отмени индивидуалния административен акт, съдът е констатирал, че в щатното разписание на министерството, в сила от 21.04.2015 г., в дирекция "Търговски дружества и държавно участие", числеността е променена от 13 на 15 бройки, но е съкратена 1 бройка "главен експерт", а са увеличени с по 1 бройка длъжностите "държавен експерт", "старши експерт" и "младши експерт". По делото е назначена съдебно-трудова експертиза, като съпоставяйки длъжностните характеристики на длъжността, заемана от Ж. В. А. - И. преди прекратяване на служебното правоотношение и тези на длъжностите "старши експерт" и "младши експерт", вещото лице е констатирало, че съществува значителни сходства в системата от функции, задължения и изисквания между длъжността "главен експерт" и една от трите представени длъжностни характеристики на длъжността "младши експерт". При тези данни по делото съдът неправилно е достигнал до извода, че не е налице реално съкращаване на заеманата длъжност, а административният орган е упражнил превратно предоставената му оперативна самостоятелност, с което е нарушил чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, регламентиращ правното основание за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител при съкращаване на длъжността. Обжалваното решение е необосновано и неправилно, поради което касационната жалба се явява основателна. Въз основа на събраните по делото доказателства, а именно на заключението на назначената по делото съдебно-трудова експертиза, решаващият съд е направил незаконосъобразни изводи, че оспорената заповед противоречи на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. За да е налице незаконосъобразно уволнение на държавен служител на основание цитираната разпоредба, по аргумент от чл. 2, ал. 1 от Наредба за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията (ДВ, бр. 18 от 5.03.2004 г., в сила от 5.03.2004 г.), е необходимо да се установи отсъствието на един или двата белега от понятието "длъжност в администрацията", а именно: че длъжността на Ж. В. А. - И. не е престанала да съществува, като нормативно определена позиция в новото длъжностно разписание и/или, че функциите, задълженията и изискванията за длъжността й по това разписание не са преустановени, а са запазени, макар и под наименованието на друга длъжност. В случая данните по делото сочат, че по отношение на заеманата от Ж. В. А. - И. не е налице първото от посочените основания, тъй като 1 бройка от длъжността, която е изпълнявала, а именно "главен експерт", е съкратена и по отношение на тази длъжност са нормативно определение само 3 позиции в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 21.04.2015 г. Не е налице обаче и второто от тези условия, тъй като е налице частично съвпадение на функциите, задълженията и изискванията на длъжността "младши експерт" в дирекция "Търговски дружества и държавно участие" на МЗХ. Частичното съвпадение на част от функциите, присъщи на длъжността, заемана от ответника Ж. В. А. - И. с длъжността "младши експерт", без втората да е идентична или подобна на съкратената, не води до извода, че не е налице реално съкращаване на длъжността "главен експерт". Определението функции не могат постоянно да бъдат отъждествявани с конкретна длъжност, тя е съвкупност от такива при определен ред на организацията. Съкращаването на броя на щатните длъжности е съобразено с § 1 от ПМС № 90/16.04.2015 г., и е преценено от административния орган, като от него зависи, с кой от служителите следва да прекрати служебните правоотношение, поради съкращаване на длъжността, тъй като той е орган по назначаването и тази преценка е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Тази преценка е свързана с оперативна самостоятелност на управляващия дейността, да я организира по най-ефикасен, според собствените му виждания начин. Съществуването на част от присъщите функции и задължения в други длъжности не е основание да се приеме, че не е налице съкращаване на длъжността по чл. 106, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. За да се стигне до такъв извод е необходимо да има пълно съвпадение на функциите, задълженията и изискванията по отношение на длъжностите, и реално да е налице само различие в наименованието им. В случая, видно от сравнението между длъжностните характеристики, които е изследвало вещото лице, се наблюдават различия в основната цел на длъжността, в областите на дейност, в преките задължения, както и в образованието, което се изисква за заемане на длъжността "младши експерт". Ето защо, като е направил обратни изводи, а именно, че има значителна степен на идентичност на функциите на съкратената длъжност и длъжността "младши експерт", не е налице реално съкращение на първата - "главен експерт", съдът е нарушил материалния закон и решението му се явява неправилно. Като такова същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата на Ж. В. А. - И. срещу заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на министъра на земеделието и храните да бъде отхвърлена, като неоснователна. Този извод се налага поради изложените по-горе мотиви за наличието на реално съкращение на длъжността й, което прави оспорената пред съда заповед за прекратяване на служебното правоотношение, на това основание, законосъобразна. С оглед изход на спора, следва да се уважи искането на касатора за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции, които с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения (ДВ, бр. 28, в сила от 28.03.2014 г.), трябва да бъдат в размер на 300 лева за една инстанция, или в общ размер на 600 лева, платими от Ж. В. А. - И.. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, петчленният състав на Върховния административен съд, втора колегия,