Решение № 207 от 23.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 144/2010 г.

Решение № 207 от 23.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 144/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Томов Върховният касационен съд е третата инстанция по делото пред него по жалба от името на подсъдимия Г. В. М. срещу решението на Софийския апелативен съд, с което само е изменена осъдителната присъда спрямо него на Софийския окръжен съд. Първоинстанционната присъда - 31 от 22 юли 2009 г. по нохд № 33/2009 г., е за това, че подсъдимият М незаконно е придобил, неустановено кога и къде, и до 5 март 2008 г. държал с цел да го разпространи общо 181,63 г високорисково наркотично вещество (марихуана, 45,11 г - с 0,21% съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол в нея; 7,54 г - с 0,33%; 128,98 г - с 0,60%) на обща стойност 1 090 (270 + 45 + 774)лева - престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК, за което е наложено наказание 2 години лишаване от свобода при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип и 5000 лева глоба, а на основание ал. 6 - наркотичното вещество е отнето в полза на държавата. Второинстанционното (въззивно) решение - 19 от 2 февруари 2010 г. по внохд № 607/2009 г., е постановено също по жалба от името на подсъдимия и с него е смекчена наказателната отговорност на подсъдимия - оправдан е по ал. 1, а е осъден по ал. 3 на чл. 354, т. 1 НК, и наказанието му е намалено на 1 г. лишаване от свобода при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип, и 2 000 лева глоба. В касационната жалба се съдържа позоваване на всички основания по чл. 348 НПК, както и аргументи, които подателят й е сметнал, че я подкрепят. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, а прокурорът я преценява като неоснователна. ВКС намери, че трябва да остави в сила въззивното решение. Липсват основанията по чл. 348 НПК за неговото отменяне или изменяне. Този обобщен извод се отнася и без друго основанията по т. 1 и 3 от разпоредбата - и нарушението на материалния закон, и явната несправедливост на наложеното наказание се претендират не с оглед самостоятелното им процесуално значение, каквото притежава всяко касационно основание (на него е обърнато внимание още в т. р. 51/1964 - ОСНК, на чиято актуалност ВКС се е позовавал и друг път - вж. напр. р. 452/01-I, Сб., с. 237 и 4/02-I, Б. 4/02), а все предвид оспорената доказаност на обвинението, поначало свързана със спазването на процесуалните правила. Липсва обаче нарушение и на последните по смисъла на т. 3 от ал. 1 на чл. 348 НПК. САС не само е дал отговор на всички възражения в тази насока, но им е отговорил убедително, като една част от тях е приел за основателни (че св. Д са закупили от подсъдимия именно марихуана, и че намереният в дома му наркотик е бил предназначен за разпространение), а друга е отхвърлил (че намерените количества марихуана принадлежат не на подсъдимия, а на неизвестно лице; по отношение на последното САС само привидно е прехвърлил доказателствената тежест върху подсъдимия - става дума всъщност за особена хипотеза на косвено доказване, обхватът на която зависи и от съдействието на подсъдимия). Нещо повече - като е възприел част от защитната теза на М., САС е основал решението си и върху спорното разбиране, че отговорността за "придобиване" на наркотични вещества по чл. 354а НК изисква доказване винаги на нещо повече от "държането" им (срв. с "придобиването" по чл. 339, ал. 1 НК - р. 517/06, Бюл. 5/06). Ръководен от всичко изложено, ВКС - I наказателно отделение съобразно и с останалите приложими разпоредби от глава двадесет и трета от НПК