Решение № 3745 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8424/2009 г.

Решение № 3745 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8424/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Стоян Борисов Конявски от гр. Кюстендил, против решение № 94/24.03.2009 г. постановено по адм. дело № 539/2008 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 295/14.11.2008 г. на областен управител на област Кюстендил. Изложени са съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Поради това касаторът моли съда да го отмени и да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи жалбата, подадена в първоинстанционното производство. Ответната страна - областен управител на област Кюстендил не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, но неоснователна поради следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на Стоян Борисов Конявски срещу заповед № 295/14.11.2008 г. на областен управител на област Кюстендил, с която по заявление вх. № 94-Б-21/28.12.2008 г. подадено от жалбоподателя, като наследник на репресирания Борис Стоянов Конявски, е отказано изплащането на еднократно парично обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 2, ал. 1 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ/. Административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу горепосочената заповед, като е приел, че актът е издаден от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон или неговата цел. Предвид данните по делото относно фактите, които са от значение за преценката на спорното право, постановеното решение е правилно. В подкрепа на направения от първата инстанция краен извод за законосъобразността на обжалваната заповед, следва да се отбележи следното: Видно от представените по делото доказателства, наследодателят на жалбоподателя е бил в затвора за периода 14.09.1956 г. - 27.09.1961 г. в изпълнение на присъда № 215/14.09.1956 г. постановена по наказателно дело № 196/1956 г. на Софийски военен съд - за престъпление по чл. 349 във връзка с чл. 348, ал. 2 от Наказателния кодекс (отм.), а оттам и деянието, за което е осъден Борис Стоянов Конявски не попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗПГРРЛ. Противно на наведените от жалбоподателя твърдения, осъждането по чл. 349 вр. чл. 348 НК /обн. ДВ бр. 13/13.02.1951 г., загл. изм. бр. 12/56 г., отменен/ в редакцията, действаща към момента на постановяване на присъдата, е на основание попадащо в глава в ХIV от посочения НК - "Военни престъпления". Конкретните текстове предвиждат налагане на наказание за неявяване в срок на лица в запас, за период надвишаващ пет денонощия и са извън кръга на тези, визирани от чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗПГРРЛ и чл. 1, ал. 1, т. 1, б. "а", т. 3 и т. 4 от Наредбата за прилагане на чл. 4 ЗПГРРЛ, за осъждане по които е предвидено право на еднократно обезщетение по последния закон. Поради това, обоснован и правилен се явява направеният от решаващия състав извод, че заповедта на областния управител е изцяло съобразена с материалния закон. Предвид гореизложеното и доколкото не се установява наличието на никое от релевираните касационни основания, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение