Решение № 6929 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3323/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл.237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Н. М. П. от гр. Варна. Искането е за отмяна на влязлото в сила определение № 9368 от 07.10.2025 г., постановено по адм. дело № 9442/2025 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение. Искането след направеното уточнение от назначения процесуален представител на искателя Н. М. П. е основано с наличие на основание по чл.239, т.5 от АПК. Твърди се, че искателят е лишен от възможност да участва в делото по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани. Изложени са доводи, че искателят е правно некомпетентен и поради липса на финансова възможност да ангажира адвокатска защита не е бил в състояние да разбере съдържанието и правните последици на указанията на съда за отстраняване на нередовностите на подадената от него жалба и едва след назначаване на служебен защитник с разпореждане от 29.10.2025г. той е получил възможност за адекватна правна помощ и представителство. Претендира се отмяна на влязлото в сила определение на Върховния административен съд, трето отделение, както и на потвърденото с него определение № 7907 от 15.07.2025г., постановено по адм. дело № 2283/2024г. по описа на Административен съд – Варна, и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Варна от фазата на даване на указания за отстраняване нередовностите на жалбата. Ответникът по искането - кметът на Община Варна, с представено писмено становище излага доводи за неоснователност на искането за отмяна на влязлото в сила определение № 9368 от 07.10.2025 г. по адм. дело № 9442/2025 г. на ВАС. Моли искането за отмяна да бъде оставено без уважение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира искането за отмяна за допустимо – подадено е от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 240, ал. 3 от АПК и срещу определение, с което се прегражда развитието на съдебното производство. От данните по делото се установява, че по адм. дело № 2283/2024г. на Административен съд – Варна с решение № 10239 от 10.10.2024 г. е отхвърлено оспорването по жалбата от Н. М. П. против забраната обективирана в писмо с рег. № РД24О19371ВН_010ВН/ 27.09.2024г. издадено от зам.-кмета на Община Варна, в следните части: „до 27.10.2024г.“, „да не се провеждат протестни действия пред Съдебно изпълнителна служба, с адрес ул. „Ангел Кънчев“№ 12“ и „без използването на озвучителна техника“. Това решение на Административен съд – Варна съгласно чл.12, ал.4 от Закона за събранията, митингите и манифестациите (ЗСММ) е окончателно. Независимо от това Н. М. П. е подал жалба срещу решение № 10239 от 10.10.2024 г. на Административен съд – Варна, която след неотстраняване на нередовностите й е върната от Административен съд – Варна с определение №11565 от 08.11.2024г., което не се установява да е обжалвано пред Върховния административен съд, поради което е влязло в сила. На 17.06.2025г. е подал до Административен съд – Варна заявление, което е счетено от Административен съд – Варна, че е за отмяна на "тези измислени небивалици". Затова с разпореждане № 6853 от 23.06.2025 г. заявлението е оставено без движение и са дадени указания за отстраняване на нередовностите му. Административен съд – Варна е счел, че Н. М. П. не е изпълнил дадените му указания въпреки подаденото от него заявление от 24.06.2025г. Затова с определение № 7907 от 15.07.2025 г. Административен съд – Варна е върнал жалбата (именувана заявление) на Н. М. П. за отмяната на "тези измислени небивалици". Н. М. П. е обжалвал определение № 7907 от 15.07.2025 г. на Административен съд – Варна пред Върховния административен съд. По образуваното адм. дело № 9442/2025 г. по описа на Върховния административен съд Н. М. П. не е правил искане за предоставяне на правна помощ. Производството по адм. дело № 9442/2025 г. е приключило с окончателното определение № 9368 от 07.10.2025 г., чиято отмяна се иска в настоящото производство. С това определение на ВАС е оставено в сила определение № 7907 от 15.07.2025г. по адм. дело № 2283/2024г. на Административен съд – Варна. При така установеното от фактическа страна искането на Н. М. П. за отмяна на основание чл.239, т.5 от АПК на влязлото в сила определение № 9368 от 07.10.2025 г. по адм. дело № 9442/2025 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, е неоснователно, предвид следното. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които са неправилни. В чл.239, т.5 от АПК е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В разпоредбата са предвидени няколко хипотези на отменителни основания със самостоятелно приложно поле, обединени от общата предпоставка, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото. Нормата визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител, и това е довело до накърняване правото й на защита. В случая доводите в искането се основават на първата хипотеза от разпоредбата на чл.239, т.5 от АПК, като се твърди, че Н. М. П. е бил лишен от възможност да участва по делото по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани. Важно е да се изясни, че за да е налице цитираното отменително основание страната е трябвало да участва в делото, а с оглед процесуалните правила да не е взела такова участие. В случая по адм. дело № 9442/2025 г. на ВАС Н. М. П. е взел участие в делото, като неговата частна жалба е разгледана успешно и е постановено определение № 9368 от 07.10.2025 г., чиято отмяна се иска в настоящото производство. Във връзка с доводите на назначения процесуален представител на искателя Н. М. П. за неназначаване на процесуален представител по адм. дело № 9442/2025 г. на ВАС следва да бъде посочено, че по това дело Н. М. П. не е правил искане за предоставяне на правна помощ. Според приложимата разпоредба на чл.95, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс не е предвидена възможност за служебно предоставяне на правна помощ. Изрично в разпоредбата е посочено, че правната помощ се предоставя по „молба до съда, пред който делото е висящо“. Затова няма допуснато нарушение, в резултат на което Н. М. П. да е лишен от възможност да участва в делото. А освен това, както вече се посочи, Н. М. П. и успешно е участвал в делото, а не е лишен от такава възможност. Следва да бъде посочено, че наведените твърдения, че искателят е правно некомпетентен и поради липса на финансова възможност да ангажира адвокатска защита не е бил в състояние да разбере съдържанието и правните последици на указанията на съда за отстраняване на нередовностите на подадената от него жалба, следва да бъде посочено, че това е станало преди постановяване на определение № 7907 от 15.07.2025г. по адм. дело № 2283/2024г. на Административен съд – Варна. Твърдяната невъзможност да отстрани нередовностите на жалбата му, указани му с разпореждане № 6853 от 23.06.2025 г., касаят определение № 7907 от 15.07.2025г. по адм. дело № 2283/2024г. на Административен съд – Варна, чиято отмяна не е поискана с подаденото искане за отмяна, предмет на настоящото производство. Въпреки наличието на такова искане с уточнението на процесуалния представител на Н. М. П., не е допустимо допълнително да се разширява предметът на искането за отмяна с включването на нови съдебни актове. Освен това от подаването на заявлението от Н. М. П. на 17.06.2025г. до постановяване на определение № 7907 от 15.07.2025г. последният също не е искал предоставяне на правна помощ. Затова няма допуснато нарушение като не му е предоставена такава. Доводите на Н. М. П. в подадените от него множество молби касаят правилността на решение № 10239 от 10.10.2024 г. по адм. дело № 2283/2024г. на Административен съд – Варна. Те обаче са неотносими за настоящото производство, което е по чл.239, т.5 от АПК и касае единствено това дали Н. М. П. е бил лишен от възможност да участва в адм. дело № 9442/2025 г. на ВАС по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани. В този смисъл е недопустимо в настоящото производство да се пререши влязлото в сила като неподлежащо на обжалване решение № 10239 от 10.10.2024 г. по адм. дело № 2283/2024г. на Административен съд – Варна. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни поради обективно възникнали обстоятелства. Но отмяната не може да служи за касационен контрол на влезлите в сила съдебни актове. Възможността за извършване на такъв е изчерпана с влизането им в сила. С оглед изложеното искането за отмяна се явява неоснователно и следва да се отхвърли. При този изход на спора и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 249 от АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред Върховния административен съд, е основателно. На ответната страна се дължат своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, които определени съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и във връзка с осъществената защита, следва да се присъдят в размер на 120 евро. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,