Решение № 576 от 27.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2137/2008 г.

Решение № 576 от 27.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2137/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218и, вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" и сл. ГПК (отм.).

С решението от 9.01.2008 г. по гр. д. № 461/2007 г. Хасковският окръжен съд, като въззивна инстанция при повторното разглеждане на делото след отмяна на предходното въззивно решение, е отменил първоинстанционното решение от 24.11.2005 г. по гр. д. № 98/2005 г. на Хасковския районен съд и вместо това е постановил друго, с което е допуснал да се извърши делба между Д. Н. С., М. Н. Д., А. Ч. М., Й. Ж. С., Д. Й. С. и Ю. В. С. на трети жилищен и мансарден етажи от построената в УПИ ХХХIХ-5538 жилищна сграда, при квоти:

• 24/36 ид. ч. за А. М.

• 3/36 ид. ч. за Й. С.

• 4/36 ид. ч. за Д. С.

• 2/36 ид. ч. за М. Д. /решение за поправка на ЯФГ/

• 3/36 ид. ч. общо за Д. и Ю. С. .

Решението е обжалвано от Д. С. и М. Д., чрез пълномощника им адвокат В. Д., с касационна жалба, подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.). Същите поддържат становище за неправилността му поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите на съда за допускане на делбата на процесните обекти между съсобствениците на земята преди извършване на делбата между тях с решението по гр. д. № 720/96 г. Считат, че към този момент етажите, предмет на настоящия процес, не са съществували като обособени обекти, поради което и делбата им следва да се допусне единствено между тях, съгласно приключилата делба на 2/3 ид. ч. от парцела и ответника А, чийто дял следва да се определи единствено от притежаваната от него 1/3 ид. ч. от парцела, с оглед погасяване на отстъпеното му през 1972 г. право на надстрояване на сградата в размер на 1/2 ид. ч., както и поради незаконността на извършения от него строеж.

Съделителят А. М. оспорва касационната жалба, чрез пълномощника си адв. М. Г. и моли обжалваното решение да се остави в сила, с присъждане на направените от него разноски.

Останалите съделители не са взели становище по жалбата.

Върховният касационен съд на РБ, състав на II гражданско отделение, като обсъди заявените в касационната жалба оплаквания във връзка с данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното:

За да допусне съдебна делба на надстроените над съществуващата двуетажна жилищна сграда два етажа - трети жилищен и мансарден, между всички съсобственици на дворното място, въззивният съд е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и се е съобразил с указанията, дадени в отменителното решение на касационната инстанция по гр. д. № 724/2006 г. Така, правилно и обосновано е приел, че през 1972 г. съделителят А е придобил 1/3 ид. ч. от дворното място, втория етаж от съществуващата сграда и 1/2 ид. ч. от правото на надстрояване на същата, което право е реализирал с осъществяване на надстроените етажи, предмет на настоящето производство по допускане на делбата им. Изводът на съда, че осъществяването на грубия строеж, с което са обособени като отделни имоти, е станало най-късно към м. VII. 2001 г. е правилен и обоснован от представеното писмо на РДНСК по повод образувана преписка по жалбата на касаторите относно строежа. Към този момент - възникването на обособените обекти, производството по делбата на останалата в наследство от Ж. Й. С. идеална част от дворното място в размер на 2/3 ид. ч. и първия етаж от сградата, не е приключило. Видно от представените решения от 11.07.97 г. и от 18.02.2002 г. по гр. д. № 720/96 г. на Хасковския районен съд, съдебната делба между наследниците на Ж. С. с поставяне в общ дял на касаторите на делбения имот е извършена с влизане в сила на решението на 8.04.2002 г. Следователно касаторите не могат да се легитимират като изключителни собственици на 2/3 ид. ч. от дворното място, за да претендират изключване на останалите им сънаследници от участие в съсобствеността върху надстроените два отделни обекта, тъй като към момента на построяването им съсобствеността помежду им не е била ликвидирана. Затова и правилно въззивният съд е допуснал съдебната делба между всички участници в съсобствеността на дворното място, които съобразно правата си в него са станали и съсобственици по приращение в същия обем и на надстроеното. Ирелевантно за възвникване на съсобствеността е обстоятелството за законност на надстройката, в какъвто смисъл са поддържаните оплаквания на касаторите. По делото е представено разрешение за строеж от 14.07.98 г., въз основа на одобрени проекти, за което няма данни да е отменено, а и предявеният от касаторите иск е за делба именно на тези обекти, с твърдение, че те са съсобствени, а не изключителна собственост на А. М. Поради това и оплакването за допуснато процесуално нарушение от въззивния съд, изразяващо се в отказ да допусне техническа експертиза за проверка на строителните книжа е неоснователно, тъй като не е довело до неправилност на решението.

Правилно въззивният съд е изключил от приложното поле на чл. 92 ЗС придобитата от А. М. 1/2 ид. част от надстроените етажи въз основа на реализираното право на надстрояване, извън притежаваната от него 1/3 ид. ч. от останалата половина на надстроените етажи, въз основа на приращението. Оплакването за нарушение на чл. 67 ЗС е неоснователно, тъй като в тежест на касаторите е било установяване на направено позоваване на погасяване на правото на надстрояване по давност преди неговото реализиране, при което същото се е превърнало в право на собственост върху надстроеното. Както вече е посочено в отменителното касационно решение срокът по чл. 67 ЗС е давностен, поради което и при погасяване на правото на строеж върху чужда земя се прилагат общите правила на ЗЗД за погасителната давност, в т. ч. и правилото на чл. 120 ЗЗД - давността не се прилага служебно. Поддържаното в настоящето производство възражение за изтекла погасителна давност не поражда правни последици, тъй като правото на надстрояване е вече реализирано.

И на последно място, неоснователно е и оплакването на касаторите относно определените от въззивния съд квоти в съсобствеността. В съответствие с правата на съделителя А въз основа на реализираното право на надстрояване /1/2 ид. ч./ и притежаваната от него 1/3 ид. ч. от останалата 1/2 ид. ч. по приращение, е определен дела му на 4/6 ид. ч. от надстроените етажи, или 24/36 ид. ч. Останалата част е притежавана от наследниците на Ж. С., на основание приращение като собственици на 2/3 ид. ч. от дворното място, при квотите им, определени и с решението по допускане на делбата между тях по гр. д. № 720/96 г.

В заключение, при постановяване на решението въззивният съд не е допуснал поддържаните касационни основания за отмяна, поради което и същото, като правилно и обосновано, следва да се остави в сила. С оглед този изход на делото касаторите следва да заплатят на А. М. направените в настоящето производство разноски в размер на 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение по представения договор за правна помощ и съдействие.

По изложените съображения настоящият състав на ВКС, II гражданско отделение