Решение № 184 от 26.09.2018 г. на ВКС по н. д. № 611/2018 г.

Решение № 184 от 26.09.2018 г. на ВКС по н. д. № 611/2018 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова С присъда № 4/12.01.18 г., постановена от ОС-Плевен /ПлОС/ по Н. Д. 1307/17 г., подсъдимият Л. К. Л. е признат за виновен и осъден за извършени от него престъпления по чл. 342, ал. 3, б. Б вр. ал. 1 НК и по чл. 343 В, ал. 2 вр. ал. 1 НК, като вр. чл. 54 и чл. 58 А, ал. 1 НК са му наложени наказания лишаване от свобода съответно шест години и една година и четири месеца и глоба в размер на 1 000 лв. Двете наказания лишаване от свобода са кумулирани и е определено за общо изтърпяване наказание лишаване от свобода за срок от шест години, търпимо при първоначален строг режим. Същото е увеличено на основание чл. 24 НК на седем години и четири месеца, търпимо при първоначален строг режим. На основание чл. 23, ал. 3 НК към най-тежкото увеличено наказание е присъединено наказанието глоба в размер на 1 000 лв. С решение № 54/24.04.18 г., постановено от АС-Велико Търново /ВТАС/ по В. Н. Д. 53/18 г., присъдата е изменена с частично оправдаване на Л. по фактология от престъплението по чл. 343 В НК и е отменено приложението на чл. 24 НК. В останалата част тя е потвърдена. Недоволен от така постановения съдебен акт е останал подсъдимият, който го атакува чрез своя защитник с оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се изменение на решението и намаляване на наложеното наказание. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият лично и неговият защитник поддържат жалбата с изразените в нея съображения. Представителят на ВКП намира същата за неоснователна. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изложените в нея доводи и като съобрази становищата на страните в съдебно заседание, в рамките на компетенциите си по чл. 347 и сл. НПК намира за установено следното: Всичките изтъкнати съображения относно оценката на ценимите при индивидуализиране на конкретната наказателна отговорност обстоятелства са обсъдени от решаващата втора инстанция. Липсва конкретно допълнително противопоставяне на възприетата теза, което да извежда нейна несъстоятелност. Ясно е защо е прието, че с поведението си деецът не е допринесъл в изключителна степен за разкриване на обективната истина и не е съдействал на органите по разследване, така че да е допустимо това да бъде отчетено като смекчаващо обстоятелство, наред с реализираната процедура по чл. 371, т. 2 и сл. НПК. Направена е преценка и на здравословното състояние на майката на Л., и на жената, от която той има деца /поне едно/, като отчетливо е откроено обстоятелството, че няма доказателства той да полага такива неоценими грижи за тях, че без него да бъде трудно оцеляването им с оглед дълготрайността на така определеното му общо наказание лишаване от свобода за срок от шест години. Действително, касаторът изразява разкаяние, което не е било оценено в достатъчна степен, но пък миналите му осъждания, негативните лични данни за него и бруталността на самото извършено деяние говорят за висока степен на обществена опасност на самия деец и невъзможност да бъдат изпълнени заложените в чл. 36 НК цели на наказанието, ако така определеното общо наказание лишаване от свобода бъде намалено. Коригиране на решението в искания по жалбата смисъл само би довело до необоснована снизходителност. Вярно е казаното от защитника в съдебно заседание пред ВКС, че изказът в мотивите относно специфики на етноса на подсъдимия не е процесуално коректен. Въпреки това не може да се счете, че съдът е бил предубеден на дискриминационна основа, което пък да е оказало влияние при преценката за дължимото наказание /още повече при отмяната разпоредбата на чл. 24 НК, приложена от долустепенния съд/. Впрочем, не е съвсем ясно в какво точно се корени нежеланието на ВТАС "да толерира обичая на етноса, към който деецът принадлежи". Общият контекст на изнесеното установява, че по-скоро то е свързано с противоречивите данни, предоставяни за това колко деца има Л. - едно /докладна записка/, две /документи, в които бащата е неизвестен/ или шест /по свидетелски показания на жената, с която живее/. Иначе казано, иде реч за конкретна доказателствена преценка, която не е била вербализирана по най-удачен и прецизен начин. Водим от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 54/24.04.18 г., постановено от АС-Велико Търново по В. Н. Д. 53/18 г. Решението е окончателно.