Решение № 8189 от 27.7.2023 г. на ВАС, II о.

ВАСВторо отделение27.07.2023 г.докладчик Явор Колев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1242 от 28.06.2022 г., постановено по адм. дело 2821/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Александра стилЕООД с адрес на управление в гр. Пловдив да заплати на Община Пловдив с адрес гр. Пловдив, пл. Стефан Стамболов 1 направените в тази инстанция разноски по делото в раз­мер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА/п/ ЯВОР КОЛЕВ

Мотиви

Образувано е по касационна жалба на Александра стилЕООД с адрес на управление в гр. Пловдив, чрез адв. П. Иванов, срещу Решение 1242 от 28.06.2022 г., постановено по адм. дело 2821/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се обяви нищожността, респ. се отмени като незаконосъобразна по същество оспорената Заповед 19ОА-161/ 31.01.2019г. на Кмета на Община Пловдив. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред всички инстанции. Ответниците Кметът на Община Пловдив и Община Пловдив считат касационната жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендират разноски. Ответникът Ц. Гавраилов от гр. Пловдив, чрез адв. Е. Петрова-Ангелова, намира касационната жалба за неоснователна и счита, че решението на първата съдебна инстанция следва да се остави в сила. Останалите ответници Е. Арнаудова от гр. Пловдив, ИкономикЕООД, гр. Пловдив, В. Кардашева от гр. Пловдив, Й. Дерменджиева от гр. Пловдив, Ц. Найденова от гр. Пловдив, Н. Макарова от гр. Пловдив, Р. Минчев от гр. Пловдив, К. Даскалова от гр. Пловдив и А. Гавраилова от гр. Пловдив не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил като неоснователна жалбата на Александра стилЕООД срещу Заповед 19ОА-161/31.01.2019г. на Кмета на Община Пловдив, с която е одобрено изменение на ПУП-ПР за част от кв.19, кв.22 и кв. 27 по плана на кв.Младежки хълм, с което се променя югоизточната регулационна граница на УПИ II-зеленина от кв.19, източната регулационна граница на УПИ II-452 и III-451 от кв.22- като същите минат по имотните граници на ПИ 517.254 и 517.253, югоизточната регулационна граница на УПИ VII-489 от кв. 27, като същата мине по имотните граници на ПИ 517.287 по зелените и кафяви линии зачертавания за регулацията, в ЧАСТТА на дворно място, находящо се в гр. Пловдив, ул. Васил Априлов49, цялото застроено и незастроено по нотариален акт и делбени протоколи, състоящо се от 320 кв.м., а по скица от 340 кв.м., съставляващо имот пл. 453 в кв. 12 А стар, кв. 22 нов, комплекс Младежки хълм. За да отхвърли оспорването, първостепенният съд е приел, че атакуваната заповед е валиден и законосъобразен административен акт, тъй като дружеството, макар и да е легитимирано да оспори акта лице, то при извършената пълна проверка не установява същият да страда от пороци, които обуславят обявяване нищожността, респ. незаконосъобразността му по същество. На първо място по възражението за наличие на невлязла в сила Заповед по чл.135 ал.3 ЗУТ от 22.05.2018г., с която е допуснато изработването на проекта за изменение, то следва да се посочи, че разрешението за изработване на проект за изменение на ПУП ПРЗ по чл.135 ал.3 от ЗУТ представлява акт, в производството по издаването на който, компетентния орган извършва преценка относно допустимостта на предвидената устройствена процедура и с акта си определя териториалния обхват на разработката, устройствените показатели за изменение на застроителния план, правното основание за допуснатото изменение. С издаване на разрешението приключва предварителната фаза от производството по одобряване на плана, като последицата от постановяването на този акт е спиране прилагането на действащия устройствен план в частта, за която се отнася съгласно чл.135 ал.6 от ЗУТ. Самото производството по изменение на ПУП, част от което е заповедта по чл.135 ал.3 от ЗУТ, приключва със заповедта за одобряването му от компетентния орган, която и заповед в процесния случай е предмет на оспорване по това съдебно производство. В конкретния случай се установява, че актът е от дата 22.05.2018г., като позитивното правило от закона, на което се позовава касационният жалбоподател това по чл.135 ал.7 ЗУТ съществува с посоченото от него съдържание, считано от 01.01.2019г., изискващо заповедите по ал.3 да се съобщят на заинтересованите лица по чл. 131 по реда на чл. 124б, ал. 2 ЗУТ. Съгласно §25 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, ДВ бр.1/2019г., започнатите производства за изработване на проекти за изменение на устройствени планове, които не са приключили до влизането в сила на този закон с издаване на акт за одобряването им, се приключват по досегашния ред, като следващата ал.2 дефинира, че започнати са производствата по ал. 1, за които до влизането в сила на този закон е издадено разрешение от компетентния орган за изработването на съответния проект. В казуса приложим е именно §25, тъй като актът по чл.135 ал.3 ЗУТ е бил издаден преди 01.01.2019г., поради което и цитираната практика, на която се позовава касационният жалбоподател, се отнася до различен случай, тъй като там заповедта по чл.135 ал.3 ЗУТ е била издадена на 07.07.2021г.. Или това възражение се явява неоснователно. По отношение второто наведено възражение, че ПИ на дружеството с КИ 56784.517.255 е в обхвата на допуснатото изменение с оспорения акт, въпреки че не е посочен в обхвата на акта от 22.05.2018г., то следва да се посочи, че ясно според пълното и компетентно изготвено заключение на в. л. арх. Иванова Николова още при новото разглеждане на делото е посочено, че ПИ на касационния жалбоподател участва в УПИ ІІ-452-нов с площ от около 45 кв.м., останала незасегната до този момент от общественото мероприятие, касаещо разширението на бул. Васил Априлов (т.е. останалата част от имота е под улица), като промяната касае включване и на тази незасегната до сега част, с оглед подобряване на пешеходната зона западно от велоалея. Доколкото с акт се реализира изменение на ПУП-ПР (план за регулация), то и поради това са описани урегулирани поземлени имоти, а не поземлени имоти с идентификаторите им по кадастралната карта. С оглед на изложеното в случая това не представлява нарушение, което може да се определи като съществено. Не може да се сподели за основателно и касационното оплакване, касаещо допуснато нарушение в процеса на изработване на проекта за изменение на ПУП във връзка с неговото изготвяне от лица без съответната проектантска правоспособност. Ясна е новелата на чл.230, ал. 4 от ЗУТ допускаща служителите в общинските администрации, които имат пълна или ограничена проектантска правоспособност, да могат да изработват служебно проекти за устройствени планове за държавни или общински поземлени имоти на територията на общината, а за изграждането на обекти общинска собственост и инвестиционни проекти, в съответствие с придобитата проектантска правоспособност. Доколкото в дадения случай се установява, че предпоставките по чл. 230, ал. 4, предл. първо от ЗУТ са налице( в обхвата на плана е включен УПИ II-зеленина общинска собственост от кв.19, чиято югоизточната регулационна граница се изменя, при което с оглед правилното устройство на територията се уличната регулационна линия се прокарва успоредно на оста на пътя по протежението му в обхвата на кв. 19, кв. 22 и кв. 27), то длъжностното лице, изготвило проекта за изменение на ПУП ПР, предмет на оспорената заповед, притежава нужната проектантска правоспособност. В случая въпросният ПУП ПР касае изместване на източната регулационна граница на УПИ II-452 и цели съвпадне с имотната граница на имот к.и. 56784.517.254 за нуждите на уличната регулация, а не за урегулиране на поземления имот с цел определяне на предназначението му по смисъла на чл. 8 от ЗУТ. С оглед постъпилото още при първото разглеждане на делото писмо от КИИП от дата 26.06.2020г., се установява по несъмнен начин, че служителите инж. Николова и инж. Козарева до 2020г. вкл. са били вписани в регистрите с пълна, респ. ограничена проектантска правоспособност и на същите им са били издавани ежегодно (посочено е, че притежават) удостоверения и печати от 2008, респ. от 2005 години до 2020г., без прекъсване. При този отговор неоснователна е тезата на касационния жалбоподател, че с непредставяне на самите издадени удостоверения, то недоказана е тезата, че лицата са били с валидни права за въпросната

2018

година. Ако е имал съмнение и доколкото удостоверенията са издават и предават на самите лица, които не се страни в производството, дружеството е имало възможност при двете разглеждания на спора да поиска събиране и на тези писмени доказателства чрез изискването им от тези трети, неучастващи по делото лица, което обаче не е било направено. Що се отнася до липсата на положен печат на изготвилото проекта лице, то това не може да се определи като нарушение, което е съществено и правилно не е оценено като такова от първостепенния съд. По възраженията на оспорващия за незаконосъобразност на заповедта, поради неспазване на нормативни изисквания относно съдържанието и оформянето на графичните материали към процесния проект за изменение на ПУП ПР, то и тук се споделят мотивите на административния съдия, че графичната част на процесния проект за изменение на ПУП ПР се явява достатъчна и с нужното съдържание, вкл. и с оглед наличния одобрен предходен работен план, като не намират опора твърденията, че проектът е изработен върху неактуална извадка от действащата кадастрална карта, вкл. и съобразно констатациите на експерта по приетата СТЕ. По наведените аргументи, че проектът е одобрен в нарушение на забраната по чл. 15, ал. 1 вр. ал. 3 от ЗУТ, то тук безспорно е налице хипотеза за изменение на плана в частта за регулацията, за чието наличие е от значение единствено доказаното несъответствие между регулационните граници на имота и отразените в кадастралната карта имотни граници. Такова несъответствие в случая е налице, поради което и търсене на съгласие от съответните заинтересованите лица не е необходимо. В случая ПИ на дружеството участва само с 45 кв.м. в УПИ II 452 и не се явява урегулиран като самостоятелен поземлен имот, а е част от парцел, който е отреден за друг имот пл. 452 или ПИ 56784.517.254, спрямо чиято имотна граница се цели да бъде приведена в съответствие уличната регулационна линия в хипотезата на чл.14 ал.3, т.1 ЗУТ улична регулационна линия, която определя границата на УПИ с прилежащата улица. Теренът, в който попада основната част от имот ПИ 254, е с отреждане за улица още с действащия регулационния план, одобрен през 1993 г., като това отреждане се запазва и с настоящото изменение, а доколкото процесното изменение третира урегулирани поземлени имоти, то не се установява и промяна в начина и характера на застрояването в тях. Както се посочи вече, участието на имот пл. 453, с част от 45 кв. м. в УПИ II 452, кв. 22, не променя този извод, тъй като по смисъла на чл. 8 от ЗУТ отреждането е приложимо за поземления имот в цялост, а не за негови несамостоятелни части. В обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви по всеки един от засегнатите проблеми, по който съществува спор между страните, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора разноски се дължат на Община Пловдив, поради което следва ЕООД-то да бъде осъдено да заплати на Общината сумата от 100 лева за осъществената защита от юрисконсулт.