Решение № 133 от 11.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1552/2014 г.

Решение № 133 от 11.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1552/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Образувано е по молба вх. № . 132624 от 22.11.2013 г., подадена от Б. Е. Я. и М. Е. М. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 1759 от 20.04.2010 г. по гр. д. № 636/2009 г. на Софийски градски съд, с което молителките са осъдени да предадат на Л. Н. Й. на основание чл. 108 ЗС владението върху собствения й недвижим имот: дворно место с площ 1451 кв. м., представляващо УПИ № ХХ-685 в кв. 183а по плана на [населено място], [жк], потвърдено с въззивното решение № 1020/02.06.2011 г. по гр. д. № 517/10 г., което не е допуснато до касационен контрол с определение № 257 от 20.04.2012 г. по гр. д. № 161/2012 г. II гр. о. на ВКС. Молителите се позовават на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърдят, че в приключилото производство по ревандикационния иск не е проверено дали са налице основанията за реституция по ЗВСОНИ на процесния имот на ищцата и представят доказателства от преписката по ЗОЕГПНС на наследодателя й Н. И. К., които считат за съществени за изхода от спора. Ответницата по молбата Л. Н. Й. взема становище за неоснователност на молбата, тъй като представените доказателства не установяват нови обстоятелства и не са съществени за изхода от спора. Претендира разноски. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата е преценена като допустима по съображенията, изложени в определение № 106 от 20.03.2014 г. по настоящото дело. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска е уважен предявеният от Л. Н. Й. против молителите иск по чл. 108 ЗС за процесния имот. Установено е било, че ищцата е наследник на Н. И. К. и С. С. К. Наследодателя е купил с н. а. № 6, т. ХVIII/1936 г. 14/22 ид. ч. и още 8/22 ид. ч. с н. а. № 12, т. IХ/1936 г. надлежно вписани, или цялата нива от 4,7 дка в землището на [населено място] в м. "Р. дол" при описани съседи. Този и други имоти, вписани в декларацията за покрити и непокрити имоти на декларатора са били предмет на преписка № 1540/1948 г. по ЗОЕГПНС. При разглеждане на делото не са представени материалите от тази преписка, но е представен акт за завземане на недвижим имот на държавата № 1992 от 29.10.1949 г., в който е вписано като основание за одържавяване на имота преписка № 1540 по ЗОЕГПНС и мин. постановление от 06.04.1949 г. Отразено е още, че имота е включен в градоустройствения план и че на 29.10.1949 г. е предоставен на С. жил. Фонд, съгласно § 51 от ППЗОЕГПНС. Същият имот заедно с други имоти е предоставен по замяна на основание чл. 11 от Правилника за земеустрояване на ТКЗС на Е. Г. Е., за което е съставен констативен н. а. № 113/1954 г. С имота не са извършвани разпоредителни действия, има само две бараки. На ответниците, като наследници на Е. Г. Е. са възстановени земите, които той е притежавал преди замяната с изключение на 3,433 дка, които попадат в сервитута на [улица]и на два ел. стълба. /решение № 5878/06.02.2002 г. на ПК/ Ищцата Л. Й. е поискала обезщетяване по ЗОСОИ за отчуждената нива от 4,7 дка, но с решение от 21.09.2007 г. по адм. д. № 1931/2005 г. жалбата е оставена без уважение с мотиви, че е налице основание за реална реституция. С решението, чиято отмяна се иска е прието, че ищцата е собственик на процесния имот на основание наследство и реституция по ЗВСОНИ, тъй като наследодателят й е купил процесната нива, тя е отчуждена по ЗОЕГПНС, към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ не е била в собственост на трети лица, тъй като на основание чл. 18, ал. 3 ППЗСПЗЗ на реституция при замяна подлежи притежавания имот преди това, поради което на наследници на Е. Г. са възстановени други имоти, а не получения при замяната. С молбата за отмяна се представят доказателства от отчуждителната преписка по ЗОЕГПНС, препис от които са издадени на пълномощника на ответниците след представяне на съдебно удостоверение. Представени са ПМС № 31/06.04.1949 г., докладна до Министъра на правосъдието от 13.01.1949 г. със списък на преписки по ЗОЕГПНС, между които и № 1540 на Н. И. К., заповед № РД-57-369/23.02.1994 г., с която е отказано отписването от актовата книга на процесния имот поради това, че е предоставен по замяна на Е. Г. Е. и преписката по ЗОЕГПНС на наследодателя на ищцата, съдържаща декларация от Н. и С. К., протокол от 23.10.1948 г., сметка за определяне на обезщетението, изложение от Н. К. по преписка № 1540/48 г., удостоверение от С. служба Софжилфонд № 2169/04.03.1950 г., допълнително решение № 269 от 26.10.1950 г., сметка за определяне на обезщетението по преписка № 279,1540/48 г. писмо от комисията по ЗОЕГПНС до финансов отдел. От тези доказателства се установява, че наследодателите на ищцата са притежавали в Б. къща с двор, овощна градина и нива. С решение № 1951 от 23.10.1948 г. са отчуждени по ЗОЕГПНС няколко имота, между които последния е нивата от 4,7 дка. След доклад на министерство на правосъдието, видно от контролния лист към решението са освободени от отчуждаване други имоти. Нивата от 4,7 дка не е освободена от отчуждаване и е отчуждена още с първоначалното решение, потвърдено в тази част с ПМС от 06.04.1949 г. Това е било отразено в акта за изземване и съдът го е приел за установено, защото тази констатация на акта не е оспорена и оборена. Тя се подкрепя и от представените с молбата доказателства. С тях не се установява различна фактическа обстановка от приетата от съда при постановяване на атакуваното решение, поради което не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Това основание е налице, когато доказателствата, на които се основава молбата са новооткрити и страната не е могла да се снабди с тях по обективни, независещи от нея причини, те да установяват нови обстоятелства, за които страната не е могла да узнае в хода на производството въпреки положената грижа и те са от съществено значение за изхода от спора. Представените с молбата доказателства не установяват нови обстоятелства по делото, а потвърждават вече установени факти, поради което нямат значение за изхода от спора. Затова молбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Съобразно този резултат, на ответницата по молбата следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски за това производство, доказани с договор за правна помощ и вписани в списъка в размер на 1000 лв. По изложените съображения, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение