Решение № 340 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7954/2013 г.

Решение № 340 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7954/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Хамди Керим Омер от гр. Куклен, обл. Пловдив, срещу чл. 21, ал. 1, т. 7 и т. 8 от Наредба № 34/6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници (Наредбата), издадена от министъра на транспорта (обн. в ДВ, бр. 109/14.12.1999 г., изм. ДВ. бр. 50 от 20.06.2000 г., изм. ДВ. бр. 95 от 21.11.2000 г., изм. ДВ. бр. 30 от 22.03.2002 г., изм. ДВ. бр. 107 от 9.12.2003 г., изм. ДВ. бр. 29 от 9.04.2004 г., изм. ДВ. бр. 111 от 21.12.2004 г., изм. ДВ. бр. 23 от 18.03.2005 г., изм. ДВ. бр. 58 от 15.07.2005 г., изм. ДВ. бр. 46 от 6.06.2006 г., изм. ДВ. бр. 99 от 8 . 12.2006 г., изм. ДВ. бр. 103 от 7.12.2007 г., изм. ДВ. бр. 73 от 20.09. 2011 г., изм. ДВ. бр. 13 от 14.02.2012 г., доп. ДВ. бр. 69 от 11.09.2012 г.). Твърди се, че оспорените текстове противоречат на разпоредбата на чл. 105 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Жалбоподателят в качеството си на таксиметров водач поддържа, че оспорената разпоредба в двете точки на наредбата определя и задължава лекия таксиметров автомобил да има залепен на видимо място отвън в дясно на предното стъкло и в салона на арматурното табло, както и на стъклата на задните врати стикери за цените, с определените в т. 7 размери, както и холограма по т. 8, ако за въвеждането на това изискване има решение на общинския съвет, по утвърден от същия образец, които изисквания са в нарушение на разпоредбата на чл. 105 от ЗДвП, забраняваща ограничаването на видимостта на водача. Прави се искане за отмяната им като незаконосъобразни. Ответникът - министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез процесуалния си представител юрк. Рогова в съдебно заседание и в писмени бележки поддържа становище за неоснователност на оспорването. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост на жалбата, а по същество - за законосъобразност на оспорените текстове от Наредбата. Върховният административен съд, шесто отделение, след като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема следното: Оспореният текст на чл. 21, ал. 1, т. 7 (изм. ДВ, бр. 73 от 20.09.2011 г.) от Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници гласи: лекият таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изисквания: да има залепен на видимо отвън място вдясно на предното стъкло и в салона на арматурното табло, както и на стъклата на двете задни врати стикер за цените с размери 150 мм x 130 мм на бял фон с черни букви с височина на буквите не по-малка от 5 мм и височина на цифрите преди десетичния знак 15 мм, а след десетичния знак 10 мм (приложение № 9) с информация за: а) наименованието на превозвача; б) цената за един километър пробег по дневна тарифа в населено място; в) цената за един километър пробег по нощна тарифа в населено място; г) цената за един километър пробег извън населено място; д) цената за повикване на адрес, която не може да надвишава цената за един километър пробег по съответната тарифа с повече от 50 %; е) първоначалната такса, която не може да надвишава цената за един километър пробег по съответната тарифа в населено място с повече от 50 %; ж) цената за една минута престой, която не може да надвишава 50 % от цената за един километър пробег по съответната тарифа. По делото е приложен доклад от заместник - министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията рег. № 10-03-180/10.08.2011 г. относно проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници, като в § 6 от проекта е направено предложение за изменение и допълнение на чл. 21, ал. 1, т. 7 от същата. Проектът на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 34 е публикуван в сайта на министерството на 19.08.2011 г. Депозирано е становище от председателя на Националната федерация на таксиметровите водачи в България във връзка с публикувания проект на наредбата. Изменението на оспорения текст е прието от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията във вида, в който е предложено в доклада. Обнародвано е в ДВ, бр. 73 от 20.09.2011 г. Оспореният текст на чл. 21, ал. 1, т. 8 (нова - ДВ, бр. 30 от 22.03.2002 г.) от Наредба № 34/1999 г. гласи: лекият таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изисквания: да има залепена на видно отвън място, вдясно на предното стъкло холограма, ако за въвеждането на това изискване има решение на общинския съвет; образецът на холограмата се утвърждава от съответния общински съвет. По делото е представена Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 34/1999 г., подписана от министъра на транспорта и съобщенията, в § 8, т. 3 от която е предвидено, че в чл. 21, ал. 1 се създава нова т. 8 с посоченото съдържание. Приложени са и мотивите към направения проект, от които е видно, че предложените промени относно т. 8 касаят създаване на правна възможност общинските съвети да въвеждат допълнително изискване за обозначаване на таксиметровите автомобили, които работят на територията на съответната община. Оспорената т. 8 на чл. 21, ал. 1 от Наредба № 34 е обнародвана в ДВ, бр. 30 от 22.03.2002 г. При тези данни настоящият състав на Върховния административен съд достигна до следните изводи: Жалбата е допустима, тъй като е депозирана от водач на лек таксиметров автомобил (удостоверение № 011943, издадено на 8.22.2011 г.), който съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК има правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорени са отделни текстове, а именно чл. 21, ал. 1, т. 7 и т. 8 от Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници, която е подзаконов нормативен акт. Наредбата е издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията на основание чл. 12а, ал. 5 (предишна ал. 4 - ДВ, бр. 85 от 2006 г.) от Закона за автомобилните превози. Обжалваните текстове на чл. 21, ал. 1, т. 7 и т. 8 са в Раздел IV - Изисквания към таксиметровия автомобил, които поставят изискване лекият таксиметров автомобил да има залепен на видимо отвън място, вдясно на предното стъкло и в салона на арматурното табло, както и на стъклата на двете задни врати, стикер за цените с размери 150 мм x 130 мм на бял фон с черни букви с височина на буквите не по-малка от 5 мм и височина на цифрите преди десетичния знак 15 мм, а след десетичния знак 10 мм (приложение № 9), с определената в нормата информация (т. 7), както и изискване да има залепена на видно отвън място, вдясно на предното стъкло холограма, ако за въвеждането на това изискване има решение на общинския съвет (т. 8). По отношение на холограмата няма изискване за размери. Жалбоподателят не оспорва съдържанието на информацията, която следва да съдържа стикера по оспорената т. 7, а неговите размери, като поддържа, че с поставянето му на предното стъкло и на стъклата на двете задни врати се ограничава видимостта на водача при управлението на автомобила. В предходната редакция на текста размерите на стикера са 150 мм на 100 мм. Текстът на т. 8 се оспорва от жалбоподателя доколкото с поставянето на холограмата допълнително се ограничава видимостта на водача през предното стъкло в нарушение на чл. 105 от ЗДвП. Оспорените текстове са издадени при спазване на формалните и процедурни изисквания, предвидени в разпоредбите на чл. 26 и чл. 28 от Закона за нормативните актове, в относимите редакции съответно към датата на последното изменение на т. 7 и на приемането на т. 8 на чл. 21, ал. 1 от Наредбата. В жалбата не са изложени конкретни доводи относно допуснати съществени нарушения на процедурата по издаването на акта и с оглед представените от ответника доказателства съдът намира същата за спазена. Твърдението за противоречие между оспорените текстове от подзаконовия акт с нормативен акт от по-висока степен - Закона за движението по пътищата, е неоснователно. Таксиметровият превоз на пътници е вид обществен превоз на пътници с автомобили и е регламентиран със Закона за автомобилните превози (чл. 1 от ЗАПр). Както всеки друг вид обществен автомобилен превоз и таксиметровият превоз е подчинен на разпоредбата на чл. 2 от ЗАПр, съгласно която министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията ръководи и контролира осъществяването на автомобилните превози на пътници и товари в Република България. С разпоредбата на чл. 12а, ал. 5 от ЗАПр е предоставена законова делегация на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да издава наредба, с която наред с реда за регистрация и заличаване от регистъра по чл. 12, ал. 2, определя и реда за извършване на таксиметров превоз на пътници. Въз основа на тази законова делегация министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, издавайки наредбата по чл. 12а, ал. 5 (предишна ал. 4 - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 18.11.2007 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) от ЗАПр, е включил и обжалваните разпоредби. С определените в чл. 21, ал. 1, т. 7 и т. 8 от Наредба № 34 изисквания се определя начинът за обявяване пред клиентите, потребители на услугата, на данни за превозвача, цените и условията на превоза. Жалбоподателят излага доводи, че изискванията за поставяне на стикерите по т. 7 и холограмата по т. 8 от разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от наредбата водят до ограничаване на видимостта на водача през предното стъкло и през стъклата на двете задни врати при управлението на автомобила. Съгласно чл. 105, ал. 1 (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) от ЗДвП забранява се ограничаване на видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Ал. 2 на същата норма допуска ограничаване на видимостта през стъклата на задните врати на леките автомобили, както и намаляване на прозрачността им, само при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила. Относно твърдяното от жалбоподателя съществено обстоятелство, свързано с ограничаване на видимостта през челното стъкло и през страничните задни стъкла на автомобила му чрез поставянето на стикерите и холограмата, предвидени в двата текста на оспорената разпоредба на наредбата, настоящият състав е приел, че са необходими специални знания от областта на автомобилната техника, като е дал указания в съдебно заседание на 1.10.2013 г. за установяването му чрез съдебно - техническа експертиза с оглед разпоредбата на чл. 163, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 154 от ГПК. Въпреки дадените указания жалбоподателят не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си и тезата му за противоречие на подзаконовия нормативен акт в оспорените текстове с разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП е недоказана. Отделно от това следва да се има предвид, че в чл. 21, ал. 1, т. 7 и т. 8 от наредбата мястото за поставяне на стикера и холограмата на предното стъкло е определено по един и същи начин - на видимо отвън място в дясно, което означава, че водачът може да ги разположи по начин, така че да не се ограничава видимостта му към пътя. Наредбата не поставя изискване за залепване на стикерите и холограмата на точно определено място, което позволява да се спази разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. Всеки водач на таксиметров автомобил следва да ги залепи конкретно на място с оглед индивидуалните си особености и специфичните технически характеристики на съответното превозно средство, така че да не му пречат и да не ограничават видимостта през предното стъкло и задните странични стъкла на автомобила, който управлява. Следователно, осигурена е възможност за спазване на забраната по чл. 105 от ЗДвП при така въведените изисквания, визирани в оспорените текстове на чл. 21, ал. 1, т. 7 и т. 8 от Наредба № 34/1999 г. По отношение на чл. 21, ал. 1, т. 7 от наредбата в частта, в която е предвидено поставянето на стикера в салона на арматурното табло доводи за незаконосъобразност не се сочат. Такива не са и налице. Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че не са налице основания за отмяна на оспорените текстове. Жалбата срещу издадената от министъра на транспорта и съобщенията Наредба № 34 от 6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници в частта за отмяна на чл. 21, ал. 1, т. 7 и т. 8 е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изложеното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение