Решение № 12987 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2917/2010 г.

Решение № 12987 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2917/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Шамс Алдун Мухарем Саед Хуссин, гражданин на Сирия против Решение № 208/30.12.2009 г., постановено по адм. дело № 366/2009 г. на Административен съд гр. Видин, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 503/3.12.2009 г. на началника на Гранично полицейско управление гр. Видин, с която му е наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на РБ". Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Началника на Гранично полицейско управление гр. Видин, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд гр. Видин е отхвърлил като неоснователна жалбата на Шамс Алдун Мухарем Саед Хуссин, гражданин на Сирия, против Заповед № 503/3.12.2009 г. на началника на Гранично полицейско управление гр. Видин, с която, на основание чл. 41, т. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), му е наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на РБ". За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че по отношение на жалбоподателя са налице предвидените в чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ предпоставки за налагане на ПАМ - чужденецът е влязъл в страната не по законоустановения ред, използвайки неистинска лична корта. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед са посочени разпоредбите на чл. 41, т. 1 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ. Съгласно чл. 41, т. 1 ЗЧРБ, принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. В чл. 39а от ЗЧРБ са изброени видовете принудителни административни мерки, в това число и принудително отвеждане до границата на Република България - т. 2. В хипотезата на чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ компетентният административен орган по чл. 44 от същия закон действа при условията на обвързана компетентност, след като констатира основание за наличие на принудителната административна мярка. Той няма право на преценка нито относно необходимостта от налагане на принудителна административна мярка, нито относно вида й. Нормите, регламентиращи мерките за административна принуда и процедурата по налагането им са императивни и задължителни за органа. За прилагането им е необходимо само установяване на визирания в хипотезата на нормата юридически факт - обстоятелството, че чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. В рамките на съдебното обжалване на жалбоподателя е предоставена възможност да се обори установените в административното производство факти. По делото, както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция, не са ангажирани доказателства, оборващи фактическите констатации на административния орган. Напротив, събраните такива обосновават извода, че са налице обстоятелства, съответни на материалноправното основание за издаване на административния акт. По отношение на изложените в касационната жалба доводи, че първоинстанционният съд не се е съобразил с положението на чужденеца и качеството му на беглец (бежанец) и др. факти, касаещи начина на установяване на влизането му в страната, съдът намира същите за неотносими към предмета на настоящият процес - нямат пряко правопораждащо действие относно законосъобразното пребиваване на чужденеца в страната ни. Неоснователни са и наведените доводи, че оспорената заповед е постановена в нарушение на АПК. В случая чужденецът не може да установи влизането си в страната по законоустановения ред - само ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква, само през ГКПП, определени с акт на МС или в международен договор. При така установеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че действията на административния орган по издаване на обжалваната заповед са законосъобразни и извършени в съответствие с разпоредбите на ЗЧРБ. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд - Видин съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение