Решение № 99 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8593/2008 г.

Решение № 99 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8593/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на Огнян Атанасов Симеонов, от гр. София и на началника на Столична РДНСК чрез техните пълномощници срещу решение № 166/12.03.2008 г. по адм. д. № 3492/2007 г. на Административен съд София-град. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на подадените касационни жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани с оглед наведените основания за отмяна съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанции взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу заповед № ДК-02-СО-5/4.07.2007 г. на началника на Столична РДНСК, с която е наредено на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ да се премахне незаконен строеж, представляващ "ажурна ограда". Като мотив административният орган е изтъкнал, че разрешението за строеж за процесната ограда е било отменено с влязло в сила решение № 13230/28.12.2006 г. по адм. д. № 5262/2006 г. на Върховния административен съд. За да отмени оспорения административен съд, решаващият съд е развил следните доводи: От заключението на вещото лице се установява, че оградата подлежи на лесен демонтаж. В този смисъл, според съда, оградата не трябва да е преместваема. В случая не се касае за трайно закрепена ограда, а за подвижна конструкция. Тя не представлява строеж, което значи, че началникът на Столична РДНСК не е компетентен и актът е нищожен. Така постановеното решение е неправилно като противоречащо на материалния закон и необосновано. Безспорно е, че според § 5, т. 38 от Др на ЗУТ е оградата е строеж. Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ определя чрез изброяване кръга на преместваемите обекти и оградата не е между посочените. Мотив в насока характера на оградата като строеж е и влязлото в сила горецитирано решение на Върховния административен съд. Освен това заключението на вещото лице за възможен лесен демонтаж не елеминира характеристиката на обекта като строеж. Поради това приетата за установена от съда фактическа констатация за наличие на преместваемо съоръжение не се подкрепя от обсъдените доказателства. Това сочи на необоснованост на обжалваното решение - към доказания релевантен за спора факт - наличие за строеж съдът неправилно е приложил материалния закон, приемайки обжалваната заповед за невалиден административен акт. Касае се за строеж, който като изграден при отменено разрешение за строеж се явява незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - без строителни книжа. Като предвиден в хипотезиса на цитираната правна норма, при установеното му наличие този факт ще предизвика правната последица на премахване на строежа. Това е и разпоредено с атакуваната заповед. Административният орган е установил, че релевантният за приложението на нормата на чл. 225 ЗУТ факт е осъществен и спрямо него правилно е приложил материалния закон, издавайки заповед със съдържание като оспорената. Решението като противоречащо на материалноправната разпоредба и необосновано ще следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго решение по съществото на спора в смисъл на отхвърляне на жалбата като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение