Решение № 12102 от 13.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5445/2015 г.

Решение № 12102 от 13.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5445/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Южен плод 2006" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Филипова като процесуален представител, против решение № 1373 от 9.03.2015 г., постановено по адм. дело № 5343/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 01139393/16.12.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 508/24.03.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) - София. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и противоречие с материалните и процесуалноправни разпоредби. Прави се искане за отмяната му и за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП" - София, чрез юрк. Горанов излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е РА № 01139393/16.12.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 508/24.03.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София относно установени задължения на касационния жалбоподател за довнасяне по ЗДДС общо в размер на 344 132,54 лева и лихви за забава в размер на 36 235,91 лева в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 70, ал. 5 и чл. 6 ЗДДС по фактури, издадени от "ХХХ Груп" ЕООД, "Палм трейдинг" ЕООД, "Транс проект 2011" ЕООД, "Ер си ес груп" ЕООД, "Крос София" ЕООД и "Дътчи 2010" ЕООД за данъчни периоди от м. 04.2012 г. до м. 03.2013 г. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против ревизионния акт. За да постанови този резултат, е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите в съответствие с изменението на разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в сила от 1.01.2013 г., в предвидената форма, при спазване на процесуалните правила и материалноправните норми. Обосновал е извод, че фактурираните доставки на плодове и зеленчуци не са реално осъществени. Обжалваното решение е правилно. Спорът по делото е за реалността на доставките по издадените фактури. Наличието на реална доставка или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС е основна предпоставка както при начисляване на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Собствеността върху родово определени вещи съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. При покупко-продажбите на родово определени вещи, каквито са плодовете и зеленчуците, предмет на спорните доставки, те се индивидуализират по общи и специфични белези при предаването им от продавача на купувача. Затова главният факт за доказване на изпълнението на доставките е фактическото предаване на стоките в описаните фактури от доставчиците на жалбоподателя. Съдът е изследвал всички предпоставки по постановения отказ съобразно мотивите на РА и РД към него, обсъдил е събраните в ревизионното и в съдебното производство доказателства към процесните фактури по доставчици, както и приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. С РА е отказан данъчен кредит в размер на 97 088 лв. по 48 броя фактури, издадени от "ХХХ Груп" ЕООД през м. 12.2012 г. и м. 01.2013 г., с предмет на доставките: плодове и зеленчуци. Този доставчик е декларирал в дневника за покупки ВОП, като в хода на ревизионното производство са извършени насрещни проверки на фирмите, осъществили транспортните услуги по превоз от Германия на зеленчуци, основно картофи. Обосновано съдът е приел, че липсват доказателства за начина на разплащане на доставките, за наличие на собствени активи, вкл. складови помещения, трудов потенциал, вторични счетоводни документи, удостоверяващи отчитането им, за стоковия поток, както и липсват приемателно-предавателни протоколи, удостоверяващи получаването на стоките от жалбоподателя. При липса на данни, че проверените транспортни фирми са доставили директно стоките на получателя, при липса на пътни листове, товарителници, документи за разтоварване и измерване на стоките от общото количество, не може да се направи извод за индивидуализирането им и за реалното им доставяне на жалбоподателя. Правилно е заключението на съда, че наличието на данъчни фактури, включването им в дневника за продажби от прекия доставчик, както и последващата им реализация от жалбоподателя на други лица не доказва предаването на стоките и не прави доставката реална, доколкото се касае за родово определени вещи. Съдът е обсъдил възражението на представителя на дру-вото, че стоките са доставени до склад в кв. Слатина и представените в тази връзка пътни листове, които обаче не установяват факта на транспортиране на количествата плодове и зеленчуци, предмет на фактурите, от доставчика на жалбоподателя. По отношение на доставчика "Палм трединг" ЕООД и издадените от него 48 бр. фактури за данъчен период м. м. 08, 09, 10 и 11.2012 г. с предмет на доставките: плодове и зеленчуци съдът е направил обоснован извод, че не са представени доказателства за реалното предаване на стоките от доставчика на жалбоподателя. Липсват приемо-предавателни протоколи, доказателства за съхранение, последващо натоварване и извозване на стоките от наетия от доставчика склад от 10 кв. м. След като е обсъдил представените ЧМР, протоколи за начисляване на ДДС по ВОП - картофи, осъществени от Германия, договор за влог с "Фриго сток" ЕООД за съхраняване на месни продукти, правилно съдът е приел, че по делото няма доказателства за предаването на жалбоподателя на фактурираните количества картофи, а по отношение на останалите видове плодове и зеленчуци липсват данни да са придобити от доставчика, съответно доставени на получателя. Обосновано съдът е приел, че пътните листове удостоверяват превоз от едната складова база на "Южен плод 2006" ЕООД в с. Коларово до другата в гр. София, кв. Слатина и обратно, но не и превоз на фактурираните от "Палм трединг" ЕООД стоки с транспортните средства на жалбоподателя. Извод за реалност на доставките не може да се направи и от счетоводното им отразяване в счетоводството на получателя и последващата реализация на стоките. С РА е отказан данъчен кредит по 35 бр. фактури, издадени от "Крос София" ЕООД за данъчни периоди м. 02.2013 г. и м. 03.2013 г., с предмет на доставките плодове и зеленчуци. От управителя на дружеството са представени дневници на счетоводна сметка 410, 701, 500, 4532 - начислен ДДС продажби, инвойси за покупка на плодове и зеленчуци, транспортен документ, протоколи за начисляване ДДС при ВОП, като е установено, че част от транспорта по ВОП е извършен от жалбоподателя. Съдът е приел, че не са представени доказателства този доставчик през посочените периоди да е имал назначени лица на трудов или граждански договор, извършеният от жалбоподателя транспорт по ВОП с каква крайна дестинация е, имал ли е наети складови помещения за съхранение на стоките и извършено реално предаване на същите от доставчика на жалбоподателя чрез приемо-предавателни протоколи, складови разписки, кантарни бележки, доказващи реалното натоварване и разтоварване на стоките. Обсъдил е приложения договор за наем на хладилно помещение без подпис на управителя на доставчика, като е достигнал до обоснован извод, че липсват доказателства за отделяне на количеството стоки от общото такова и впоследствие - предаването им на жалбоподателя. При правилно установените по делото факти относно доставчиците "Транс проект 2011" ЕООД, "Ер си ес груп" ЕООД и "Дътчи 2010" ЕООД съдът е достигнал до обосновано заключение за законосъобразно определяне в РА на данъчните задължения по ЗДДС за ревизираните периоди. В случая не е доказан произхода на стоките, както и прехвърляне на собствеността върху родово определените вещи, предмет на доставките по спорните фактури. Съдът е обсъдил подробно представените доказателства относно тези доставки и е направил обосновано заключение, че не е установено прехвърляне на право на собственост върху фактурираните стоки от доставчиците на ревизираното лице, поради което доставките не са осъществени, не е възникнало данъчно събитие, а в РА законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури. Обосновано съдът е приел, че надлежното осчетоводяване на фактурите със съответно взети стопански операции в счетоводството на жалбоподателя, наличието на транспортни средства и складова база, нает от него персонал по трудови договори и последващата реализация на стоките от негова страна, не води до извод, че посочените доставчици са разполагали с необходимия технически, материален и кадрови ресурс за осъществяване на доставките. По делото не са представени приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки, стокови разписки или други документи, удостоверяващи приемането, съхранението, претеглянето, натоварването и разтоварването на стоката, свързани с индивидуализирането на количествата плодове и зеленчуци, фактурирани на жалбоподателя от общото количество стоки. При тези данни правилно е заключението на съда, че не е доказано доставчиците да са притежавали родово определените вещи, както и прехвърляне на собствеността върху фактурираните плодове и зеленчуци чрез предаването на същите съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД. При недоказано настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и ал. 2, предл. 1 ЗДДС доставките на стоките не е реална, поради което и отказът на данъчен кредит е законосъобразен. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че с оглед събраните доказателства по отношение на всеки от доставчиците фактът на реално осъществяване на доставките не е установен. Няма преки доказателства за предаването на родово-определените вещи. Доколкото процесните сделки представляват покупко-продажба на стоки, определени по своя род, за които не е съставен писмен договор, за доказването на прехвърлянето на правото на собственост, представляващо облагаема доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС, следва да бъде удостоверено наличието на право на собственост върху такива вещи, предаването и приемането им от купувача. В случая не е установено предаването и приемането на стоката, предмет на процесните фактури. Представените пътни листове не могат да бъдат обвързани с процесните фактури. Това, че датите са близки с тези на част от фактурите не е достатъчно да докаже транспорта на стоките именно по тези доставки от конкретните доставчици. Това не е установено и от вещото лице. Пътните листове представляват частни документи по смисъла на чл. 181 ГПК и нямат достоверна дата, съставени са от служители на ревизираното лице и отразяват само движението на автомобилите, но не и предаване на конкретни стоки от доставчици, респективно тяхното получаване. След като не са представени други доказателства, свързани с транспортирането на стоките и реалното им предаване на жалбоподателя, правилно съдът е приел тези обстоятелства за недоказани. Действително потвърдената от вещото лице констатация на ревизиращите органи, че доставчиците не могат да бъдат открити на данъчния адрес, което препятства проверка на счетоводството им, не може да доведе само на това основание до извод за нереалност на доставките. Законосъобразно обаче съдът е направил извод, че с представените от жалбоподателя доказателства не е установено предаването на стоките като способ за индивидуализирането им по чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на решението на СЕС по съединени дела C-80/11 и C-142/11. В практиката на СЕС трайно е възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци. Правилно административният съд е приел, че жалбоподателят носи доказателствената тежест при условията на пълно доказване на фактите, от които черпи своите права, а именно, че е осъществена облагаема доставка на стоки по всяка една от фактурите, по които е упражнил право на данъчен кредит. Липсата на преки доказателства за реалността на доставките не може да се преодолее и със заключението на експертизата, което е извършило проверка само на счетоводните записвания при ревизираното лице, за които по делото няма спор, че са редовно водени. Констатациите на вещото лице, че жалбоподателят е извършил последващи продажби, документирани с фактури към различни клиенти не може да докаже, че реализираните количества плодове и зеленчуци са именно тези, получени по процесните фактури. Последващата реализация на стоките е само индиция за извършена доставка и при липса на приемо - предавателни протоколи, стокови разписки, кантарни бележки и други доказателства не би могло да се обоснове извод за реалност. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,