Решение № 517 от 5.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1795/2009 г.

Решение № 517 от 5.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1795/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290, ал. 2 ГПК. О. "Р", представлявана от кмета К. П. П. е подала касационна жалба срещу решение № 1* от 18.12.2008 г. на В. окръжен съд по гр. д. № 783 от 2004 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 512 от 8.12.2004 г. постановено по същото гражданско дело. В жалбата се твърди, че решението е неправилно тъй като с него е подменено предходното съдебно решение и е разширен предмета на спора, извън заявения с исковата молба и разрешен с влязлото в сила решение, чиято поправка се иска. Ответникът "М" А., гр. Р. в представеният отговор подържа, че касационната жалба не следва да се разглежда от ВКС, че не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК и че решението е правилно. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна срещу въззивното решение за поправка на ОФГ, което е неблагоприятно за нея, в едномесечния законен срок. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. С решение № 647/06 от 27.06.2007 г. по гр. д. № 313 от 2005 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение е оставено в сила решение № 512 от 8.12.2004 г. на Окръжен съд, гр. В. с което е признато за установено по отношение на община ". че "М"А., гр. Р. е собственик на две едноетажни монолитни сгради със застроена площ от 119 кв. м. и 130 кв. м. с обособена покрита тераса, находящи се в кв. 69, парцел **** по плана на гр. "., представляващи част от обект "П" и общината е осъдена да предаде владението на тези постройки. С тези решения е разрешен спора между страните, който е започнал с искова молба, депозирана от "М"А. срещу община "Р. на 29.01.2004 г. в Районен съд, гр. М. за собственост на двете сгради, изградени в терена отреден за "П", а не за индустриален терен на Завод за стоманени телове и въжета, праводател на ищеца. Към исковата молба ищеца е представил извлечение от баланса си, сметка 202 "сгради и съоръжения" в които посочва спорните две сгради. Атакуваното решение е постановено в хипотезата на чл. 247, ал. 1 ГПК и с него е допусната поправка на очевидна фактическа грешка като в диспозитива са включени " П. за отдих и туризъм- Стадион", ведно с едноетажните сгради - обект на иска, ведно с всички останали подобрения в имота, футболно игрище, тенискорт, външна тоалетна склад, алеи, писти и сектори за зрители". В мотивите към решението са наведени аргументи относно обема на претендираните имоти като е разсъждавано извършено ли е оттегляне на иска и какво включва исковата претенция, т. е. по съществото на приключилият с влязло в сила решение спор. Изрично е подчертано, че производството е за поправка на очевидна фактическа грешка, следователно по допуснато противоречие между диспозитив и мотиви, което не е обвързано със срок, а не допълване на решението и то извън предмета на исковата молба. Решението е неправилно защото с него е разширен неоснователно от съда спорния предмет. В случая не е поискана и допусната поправка на грешка в решението, а извършено в противоречие с процесуалните правила допълване на същото. Наведените доводи от ответника, че следва да се приложат правилата на чл. 280, ал. 1 ГПК са неоснователни защото по спора има влязло в сила решение на касационната инстанция и решението с което е поискана поправка е инкорпорирано в него. "Решението за поправка на явна фактическа грешка, важи с обратна сила и представлява едно цяло с поправеното решение" /Решение № 141 от 4.04.2001 г. на ВКС по гр. д. № 415/2000 г., 5-членен с-в/. Решението е неправилно и следва да се отмени като ВКС при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК следва да се произнесе по съществото на спора. Молбата на "М"А. за поправка на очевидна фактическа грешка следва да се отхвърли тъй като такава не е допусната. Ответника следва да заплати направените по делото разноски т тази инстанция в размер на 1000 лв. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.