Решение № 4775 от 21.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6250/2015 г.

Решение № 4775 от 21.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6250/2015 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя Х. Т. К., чрез процесуалния представител адв. М. Л. срещу решение № 761 от 31 март 2015 г., постановено по адм. дело № 2869/2014 г., по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 031304844 от 11 март 2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 418 от 08 август 2014 г. на директора дирекция "ОДОП" – В., с който на дружеството за данъчен период м. октомври 2008 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 24 от 01 октомври 2008 г., издадена от [фирма] в размер на 11 400 лв. (единадесет хиляди и четиристотин лева). Със същото решение търговското дружество е осъдено да заплати сумата 1 069,50 лв. (хиляда шестдесет и девет лева и петдесет стотинки), представляващи юрисконсултско възнаграждение. Релевират се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт. Ответникът – директорът на дирекция "ОДОП" [населено място] при ЦУ на НАП в представени по делото писменни бележки застъпва становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Пред Административен съд Варна [фирма], представлявано от управителя Х. Т. К. е обжалвало ревизионен акт № 031304844 от 11 март 2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място] по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, с който са установени задължения за довнасяне на ДДС главница в размер на 11 400,00 (единадесет хиляди и четиристотин лева) и лихви за просрочие в размер на 6 583, 22 лв. (шест хиляди петстотин осемдесет и три лева и двадесет и две стотинки), в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 24 от 01 октомври 2008 г., издадена от [фирма] ( [фирма]). По реда на чл. 152 и сл. от ДОПК дружеството е обжалвало изцяло ревизионния акт пред по-горестоящия административен орган. Последният се е произнесъл с решение № 418 от 08 август 2014 г. като е потвърдил законосъобразността на акта. Въз основа на приобщения доказателствен материал инстанцията по същество е приела, че органът по приходите правилно е отказал на търговеца за данъчния период на месец октомври 2008 г. правото на приспадане на данъчен кредит в размер в посочения размер, с предмет на доставка слънчоглед. Изложила е доводът, че процесната стока не е доставена реално и не е индивидуализирана, поради което не е налице условието на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Решението е неправилно. Предмет на развилия се спор пред инстанцията по същество е реалността на извършената от [фирма] доставка на слънчоглед, за която е издадена фактура № 24 от 01 октомври 2008 г., издадена от [фирма] ( [фирма]) по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС - дали е прехвърлено правото на собственост върху слънчогледа, която е родово определена вещ, чрез предаването му или индивидуализирането му срещу насрещна престация съобразно правилото на чл. 24, ал. 2 от ЗДДС. Изводите на първоинстанционният съд са в противоречие с материалния закон и са необосновани. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил всички доказателства и доводи на жалбоподателя, поотделно и тяхната съвкупност. От приобщения доказателствен материал по делото, както и от назначената от административния съд и неоспорена от страните съдебно – счетоводната експертиза се доказва извършването на реална сделка по процесната фактура. Освен фактурата за 19, 920 тона слънчоглед са представени складова разписка № 152 от 01 октомври 2008 г. (л. 85 от първоинстанционното дело), преводно нареждане от 06 октомври 2008 г. до СЖ [фирма], банково извлечение № 173/3/06 октомври 2008 г. от СЖ [фирма], дневник за покупките за месец октомври 2008 г., справка от електронната везна за доставения слънчоглед; справка декларация за ДДС за месец октомври 2008 г.; протокол за приемане на декларация и дневници (л. 93 от първоинстанционнното дело); дневник за покупките за месец октомври 2008 г.; потвърждение от НАП с вх. № 03001129488; хронологичен опис на сметки 401 и 503. От изброените писмени доказателства се установява, че фактурата е намерила отражение в счетоводните регистри на ревизираното лице и то е отчело приход от извършената продажна на слънчоглед, съответно и законовото облагане на оборота по смисъла на ЗДДС. Предвид изложеното, търговецът е опровергал пред инстанцията по същество констатациите на ревизионния акт, поради обстоятелството, че издадената фактура е описана в дневниците за продажби по ЗДС в периода, в който са издадени и участват при определяне на резултата за съответния период. Първичният счетоводен документ съдържа реквизитите поп чл. 114 от ЗДДС. Налице е спазване изискванията на закона при счетоводното записване и отчитане на данък добавена стойност. Воденото от касатора счетоводство е при спазване изискванията на законовите и подзаконовите нормативни актове. Освен писмените доказателства за извършване на плащане по банков път, са налице и данни за складова база на жалбоподателя, където е било осъществявано товареното на стоката, претеглянето й на електронна везна (вж. от приобщения доказателствен материал - л. 100 от адм. дело № 2869/2014 г., по описа на Административен съд Варна), мястото на товарене и разтоварване на стоката. Описаното доказва, че дружеството е разполагало със стоката, предмет на спорната доставка, както и отбелязаното във фактурата количество. Налице са достатъчно доказателства за наличието на стоката при доставчика. С представената складова разписка (л. 85 от същото дело) се документира фактическото приемо-предаване на стоки, материали и активи. Установява се, че спорното количество слънчоглед е реално прието – предадено и натоварено, а вследствие и е получена от получателя, т. е показва, че доставката не е фиктивна. От разпита на свидетелите по делото също се констатирана, че е налице реалност на доставката. Безспорно е установено как е протичала организацията на трудовия процес във фирмата, транспорта на стоките, както и собствеността на превозните средства. Доказано е за чия сметка и по какъв ред е извършен транспорта на стоката. Налице е съответствие между в датите на процесната фактура, складовата разписка, дневника за покупките и заплащането на стоката. Представен е пътен лист (л. 265, том 1, от приложения доказателствен материал), от който се установява транспортирането на слънчогледа от товарната фирма. За това и за извършената услуга е издаден валиден документ, с реквизити, лимитивно изброени в чл. 114 от ЗДДС така, че да се приемат за установени фактите в нея. Въз основа на нея получателят по сделката притежава валиден документ, който удостоверява, че е извършена доставката и да се направи извод, че получената стока или услуга са облагаеми такива. По отношение на ревизираното лице [фирма] са спазени изискванията на закона. Неправилен е изводът на Варненския административен съд, че от представените доказателства – писмени и устни не може да се докаже твърдяната реалност на доставката на слънчоглед. Дружеството е представило всички документи, които с оглед предмета на доставката са могли да се намират при него и от които може да се докаже получаване на доставката, за която е издадена фактурата. Още един основен факт е доказан от заключението на вещото лице, изготвило съдебно – счетоводна експертиза, което не обсъдено и възприето в атакуваното решение. Изследвана е логиката въз основа на представените от счетоводителя на жалбоподателя счетоводни документи за месец октомври 2008 г. Взета е предвид аналитична сметка 18001 от счетоводните регистри на жалбоподателя. От анализа на същата са показани салдата и оборотите по партидата – слънчоглед за избрания период. Така в заключението на вещото лице е показана справка за салдата по отчетените покупки на слънчоглед, обективирани в фактурите за месец октомври 2008 г., въз основа на който е отразено в табличен вид движенията от осчетоводените документи. Като са отчетени стойностите и количествата на родово определената стока е изведена информацията за всяка от партидите със слънчоглед. Изследван е наличния запас от количествата слънчоглед, закупения и съответно отписания през този период. Отчетено е, че покупките на слънчоглед са свързани с три доставки от три различни дружества, сред които е доставчикът по процесната фактура [фирма]. Установено е, че към датата на доставката – 31 октомври 2008 г., касаторът е разполагал с 514 246 кг. слънчоглед и въз основа на аналитичните сметки са отчетени активите на капитала на дружеството, представляващи слънчогледа, обективиран във спорната фактура, посредством което се установява, че е налице реалност на доставката. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното съдебно решение е постановено при неправилно прилагане на материалния закон, не е обосновано и са нарушение съдопроизводствените правила като съдът не е извършил съвкупна преценка на приобщения доказателствен материал по делото. Изложеното налага решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, като бъде отменен изцяло ревизионния акт на органите по приходите на НАП. Разноски по делото се претендират само от ответника по касация. С оглед изхода на спора обаче такива не се дължат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,