Решение № 13115 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6905/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на образованието и науката, чрез юрк. Атанасов като процесуален представител, против решение 15569 от 08.05.2025 г., постановено по адм. дело 11046/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена негова заповед РД-10-2043/11.10.2024 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Е. А. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл). В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита за неправилен извода на съда за материална незаконосъобразност на заповедта поради липса на реално съкращение на длъжността и несъответствието й с целта на закона. Навежда съображения, че при неправилно тълкуване на правните норми и съдебната практика първоинстанционният съд достига до неправилно заключение за формално осъществяване на изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл и за нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК. Прави искане решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли оспорването срещу заповедта или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Е. А., чрез пълномощника си адв. Нейкова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед РД-10-2043/11.10. 2024 г. на министъра на образованието и науката, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 ЗДСл във връзка с утвърдено длъжностно разписание, в сила от 11.10.2024 г., е прекратено служебното правоотношение на Е. А., заемаща длъжността началник отдел в дирекция Висше образование , отдел Координация и контрол при Министерство на образованието и науката (МОН) с ранг V старши, считано от 11.10.2024 г., поради съкращаване на длъжността. С обжалваното решение заповедта е отменена като незаконосъобразна. За да постанови този резултат, съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му, при спазване на изискванията за форма с посочени фактически и правни основания за неговото постановяване, както и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като се позовава на дефиницията длъжност в администрацията съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, съдът принципно приема, че за да е налице реално съкращаване на длъжността е необходимо да са налице кумулативно дадени следните две предпоставки: длъжността да не фигурира като наименование, нормативно определена позиция, в щатното разписание и като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика. Посочва и че реорганизацията и вътрешното преструктуриране в отдели и дирекции е в рамките на оперативната самостоятелност на органа по назначаване и не подлежи на контрол за законосъобразност, като упражняването на тези правомощия следва да е добросъвестно и разумно, подчинено на легитимни цели, каквато е постигането на ефективно и ефикасно функциониране на администрацията посредством оптимизиране на дейността й. Приема, че първата предпоставка заличаване на длъжността в длъжностното разписание е безспорно установена, а по отношение на втората, че липсва аналогична длъжност по идентификационни белези, към която да са прехвърлени в пълен обем функциите и задълженията на закритата позиция. Достига до извод, че формално изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл са осъществени. Приема обаче заповедта за материално незаконосъобразна, тъй като е издадена в противоречие с принципа на съразмерност, предвиден в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 ЗДСл. Според съда в случая така извършеното съкращение е продиктувано от лични мотиви, като в тази връзка посочва, че е недопустимо съкращението по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл да бъде насочено към конкретен служител. Излага съображения, че от представения доклад 8002-76/ 04.09.2024 г. се установява, че са съществували противоречия между държавния служител и директора на Дирекция Висше образование , както и че се установява голяма натовареност на служителите в отдел Координация и контрол в тази дирекция, чийто началник е била Е. А. до закриването му. Съдът приема за основателни възраженията на оспорващата и настоящ ответник, че преназначаването на служителите И. Й., М. Г. и М. Б. в Дирекция Висше образование е извършено единствено с цел запълване на свободните щатни бройки, съответно предотвратяване на възможността Е. А. да бъде преназначена на друга длъжност в дирекцията след утвърждаването със заповед РД09-3713 от 10.10.2024 г. на ново длъжностно разписание на МОН, в сила от 11.10.2024 г. Посочва, че същевременно в Дирекция Висше образование са останали общо четири вакантни позиции (2 бр. старши експерт в отдел Стратегическо планиране и политики за развитие , началник отдел Организация, контрол и академично развитие и държавен експерт в отдел Организация, контрол и академично развитие ), като прави извод, че с извършване на описаните преназначавания в Дирекция Висше образование при утвърждаването на новото длъжностно разписание на МОН и последвалите след около месец преназначавания на същите служители в дирекциите, в които първоначално са били назначени, се е целяло запълване на всички щатни бройки в Дирекция Висше образование при прекратяване на служебното правоотношение на Е. А.. След анализ на изисканите от органа справки за възложените задачи на тримата преназначени служители, приема за безспорно установено, че в случая тези служители са се водили само формално в Дирекция Висше образование , като са продължавали да изпълняват задачи от предходните си дирекции и тяхното преназначаване е извършено само за да не останат свободни бройки, което сочи на превратно упражняване на власт в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. По тези съображения приема заповедта за незаконосъобразна и я отменя. Решението е валидно, допустимо и правилно по следните съображения: Законосъобразно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 106, ал. 1 ЗДСл орган, в съответствие с изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилен е изводът, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради това, че не съответства на материалноправните норми и целта на закона. Настоящият състав споделя направеното заключение, че в случая формално са изпълнени предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. За да бъде съкратена една длъжност на приетото в оспорената заповед правно основание, трябва да са налице кумулативно две предпоставки: 1. длъжността вече да не фигурира като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на административната единица или ако съществува, то да е намален броят на длъжностите, при запазване на системата от функции, задължения и изисквания, т. е. да е намален броят на служителите, които изпълняват длъжността, но тя остава да съществува и 2. длъжността като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика вече да не съществува. В случая от събраните по делото доказателства се установява наличието на тези две предпоставки. Длъжността, на която е назначена Е. А. началник отдел Координация и контрол в Дирекция Висше образование при МОН не съществува вече като нормативно определена позиция в длъжностното разписание на ведомството. По делото е установено, че с доклад 80-1605 от 03.10.2024 г. на заместник министър на образованието и науката е предложено дирекция Висше образование да се преструктурира от три в два отдела, при запазване на числеността й от 19 щатни бройки, като е създадена длъжност технически сътрудник . Със заповед РД09-3713 от 10.10.2024 г. на министъра на образованието и науката е утвърдено ново длъжностно разписание, в сила от 11.10.2024 г. Съгласно него Дирекция Висше образование е с обща численост 19 щ. бр., както следва: директор на дирекция 1 щ. бр.; отдел Стратегическо планиране и политика за развитие 9 щ. бр., от които: началник отдел 1 щ. бр., държавен експерти 2 щ. бр., главен експерт 3 щ. бр., старши експерт 2 щ. бр., технически сътрудник 1 щ. бр.; отдел Организация, контрол и академично развитие 9 щ. бр., от които: началник отдел 1 щ. бр., държавен експерт 2 щ. бр., главен експерт 5 щ. бр., старши експерт 1 щ. бр. При тези данни се установява първата хипотеза на първата предпоставка, а именно длъжността вече не фигурира като наименование и нормативно определена позиция. От събраните по делото доказателства и при извършената от съда съпоставка на длъжностните характеристики за длъжностите началник на отдели Стратегическо планиране и политика за развитие и Организация, контрол и академично развитие се установява безспорно, че е налице и втората предпоставка, а именно длъжността, заемана от оспорващата пред първата инстанция като съвкупност от функции, задължения и изисквания съгласно длъжностната характеристика да не съществува вече. Наличието на тези две предпоставки водят до извод за осъществяване на правното основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Независимо от това, касационната инстанция счита за правилни решаващите изводи на първоинстанционния съд за противоречие на оспорената заповед с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и с целта на закона. Те се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, от които е видно, че причина за съкращаването на процесната длъжност, заемана от Е. А. са установените противоречия между нея и прекия й ръководител, констатирано в приетия по делото доклад от 04.09.2024 г. на инспектори в Инспектората по чл. 46 ЗА до министъра на образованието и науката. Отделно от това в доклада се сочи голямата натовареност на служителите в отдел Координация и контрол , чийто началник е била оспорващата и настоящ ответник до закриването му. Правилни и основани на събраните по делото доказателства са изводите на съда за извършено преназначаване по едно и също време на трима служители от други дирекции непосредствено преди извършената структурна промяна, в сила от 11.10.2024 г. на свободните длъжности в дирекция Висше образование и преназначаването им на свободни такива след утвърждаване на новото длъжностно разписание, което е извършено с цел запълване на свободните щатни бройки. Тези действия на касатора сочат на предотвратяване възможността за държавния служител да бъде преназначен на друга длъжност в дирекцията след съкращаването на длъжността му. От данните по делото се установява, че тримата преназначени служители са изпълнявани преимуществено задачи и дейности, възложени им от предишните ръководители, свързани с дейността им, изпълнявана като държавни служители на предходните заемани от тях длъжности. Същите лица се преназначени обратно около месец след издаване на оспорената заповед на заеманите от тях длъжности в дирекциите, в които първоначално са заемали длъжности, съответно И. Й. в дирекция Наука , отдел Национални научни инициативи , М. Г. в дирекция Връзки с обществеността и протокол и М. Б. в дирекция Финанси , отдел Финансиране на висшето образование и студентско кредитиране . Съвкупният анализ на събраните писмени доказателства обосновава правилността на изложените от административния съд доводи, че извършеното съкращаване на длъжността в случая представлява превратно упражняване на власт, което на общо основание подлежи на контрол за законосъобразност по чл. 146, т. 5 във вр. с чл. 6 АПК. Последната разпоредба задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Според чл. 6, ал. 2 АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая не е доказано, че структурните промени целят оптимизация работата на администрацията. Правилно съдът приема за установено, че извършеното съкращаване на длъжността е продиктувано от лични мотиви и не са преследвани целите, изложени в доклад 80-1605 от 03.10.2024 г. на заместник министър на образованието и науката. Наведените в касационната жалба доводи в обратен смисъл са неоснователни. Не са представени доказателства за значителни промени на законовите и подзаконовите нормативни актове или на функционалните задължения на организационната структура на Дирекция Висше образование , а освобождаването именно на служителката Е. А., която е имала противоречия с прекия си ръководител, сочи на лично отношение при осъществяване на съкращението. Аргумент за това са и извършените преназначавания на свободните щатни бройки на служители от други дирекции, които са върнати на заеманите от тях преди това длъжности непосредствено след съкращаването на длъжността началник отдел Координация и контрол в дирекция Висше образование . Доводите на касатора, че тримата служители, както и много други са преназначавани по няколко пъти през 2024 г. и това е практика в МОН, не могат да обусловят извод в обратна насока. Действително за органа по назначаването не е налице задължение да предложи на служителя, чиято длъжност се съкращава друга подходяща такава в рамките на администрацията. В случая обаче последователността в действията на касатора, съпътстващите ги документи и събраните по делото доказателства сочат, че се преследва не постигането на заложената от законодателя цел и че органът действа недобросъвестно. От безспорно установената фактическа обстановка следва, че с оспорената заповед се цели премахването на определено лице, което противоречи на института на съкращаване на щатна длъжност за оптимизация на работния процес. Съвкупната преценка на изложените обстоятелства обуславя извод за неправилно приложение на закона и превратно упражняване на власт от административния орган, съставляващи основания за отмяна на оспорената заповед по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК, както законосъобразно приема съдът. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените от касатора основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, МОН следва да бъде осъдено да заплати такива в размер на 1000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 01.10.2025 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,