Решение № 3710 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4126/2018 г.

Решение № 3710 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4126/2018 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "МЕТРОН" ООД с ЕИК 104663031, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, улица Оборище № 10, вход Е, етаж 4, ап. 7, представлявано от управителя Ц. Русев, подадена чрез пълномощника адвокат С. Стефанов против решение № 17 от 19.02.2018 г. по адм. дело № 554/2017 г. на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р - 04000415003331 - 091 - 001/29.09.2015 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 521/18.12.2015 година на директор Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" град Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, и са присъдени разноски. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, касаторът моли решението да бъде отменено, като бъде отменен и административният акт. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП чрез ст. юрисконсулт Е. Ушилова изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 17 от 19.02.2018 г. по адм. дело № 554/2017 г. Административен съд Велико Търново е отхвърлил жалбата на "МЕТРОН" ООД против Ревизионен акт № Р - 04000415003331 - 091 - 001/29.09.2015 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 521/18.12.2015 година на директор Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" град Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите/НАП/. При повторното разглеждане на делото административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Приел е, че са налице предпоставките за приложението на Регламент/ЕО/ № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност за лицата, командировани в държави - членки на ЕС. Решението е правилно. След изпълнение на задължителните указания, дадени с решение № 163 от 25.05.2016 по адм. дело № 55/2016 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, административният съд е достигнал до правилен извод, че оспорвания ревизионен акт е законосъобразен. Установена е фактическата обстановка по делото, събраните в хода на производството доказателства са обсъдени от съда задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност. Изложени са пространни мотиви за приетите от него за установени факти, въз основа на които е извел и своите правни изводи. Установено е от фактическа страна, че във връзка с Решение № 191/30.04.2015 г. на ДОДОП е възложена повторна ревизия на "МЕТРОН"ООД за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2013 г., за задължителни осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване, дължими от дружеството в качеството му на осигурител за командированите в чужбина негови работници. В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е издаден ревизионен доклад № Р- 04000415003331-092-01/02.09.2015 година от органите по приходите, определени в ЗВР, който съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Същият е връчен на дружеството съобразно чл. 117, ал. 4 от ДОПК, като в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК не е депозирано възражение. В срока по чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден обжалвания РА № Р - 04000415003331 - 091 - 001/29.09.2015 година. В хода на ревизията е установено, че "МЕТРОН"ООД има основна икономическа дейност строителство на жилищни и нежилищни сгради, като през ревизирания период е извършвало дейности на обекти както в Република България, така и в страни- членки на ЕС. Във връзка с изпълнението на сключените договори дружеството е командировало част от персонала си в Белгия и Австрия, за срок по-малък от 30 дни. В хода на ревизията е извършен анализ на регистрираните и прекратени трудови договори на дружеството и на данните от разплащателните ведомости по месеци. За всеки отделен работник е установено конкретните размери на начислените и получени трудови възнаграждения и размера на начислените и внесени осигурителни вноски. Направена е и съпоставка между издадените заповеди за командироване на работници на работа в чужбина, издадените от НАП удостоверения А1 за командированите работници и подадените искания за издаване на Удостоверения А1 и срока на командироването. На база на този анализ е прието, че "МЕТРОН"ООД не прилага изискванията на Регламент (ЕО) 883/2004 година на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 година за координация на системите за социална сигурност за лицата, командировани в държави - членки на ЕС и изискванията на чл. 6а ал. 1 от КСО. Извършено е изследване и на минималната работна заплата на територията на Белгия и Австрия и въз основа на това са определени допълнителни задължения за ДОО, ЗО и ДЗПО - УПФ на дружеството жалбоподател, дължими в качеството му на осигурител в общ размер на 122 197, 23 лв., по фондове както следва: вноски за ДОО – 55 990, 99 лв. и лихви върху тях– 16 582, 36 лв.; вноски за ДЗПФ-УПФ – 14 984, 77 лв. и лихви върху тях– 4 436, 59 лв. и вноски за ЗО – 23 646, 07 лв. и лихви върху тях– 6 556, 45 лв. При първоначалното разглеждане на делото е прието заключение на ВЛ по съдебно-счетоводна експертиза, което е отговорила на два въпроса: редовно ли е водено счетоводството на жалбоподателя по смисъла на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти и по какъв начин са изплатени командировъчните на лицата - в брой или по банков път и какъв е размерът на изплатените командировъчни. В хода на новото разглеждане на делото е прието и заключение на СИЕ със задача да се преизчисли размера на задълженията съобразно разпоредбата на чл. 6а, ал. 2 във връзка с ал. 1 от КСО относно размера на дължимите осигурителни вноски за процесния период. При така установеното от фактическа страна правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай ревизията е извършена при спазване на административнопроизводствените правила. Спазено е изискването на чл. 155, ал. 8 от ДОПК да не се влошава положението на жалбоподателя при повторната ревизия. Материалния закон е правилно приложен, като размерът на задълженията е определен по реда на чл. 6а, ал. 1 от КСО и ЗЗО. Наведените оплаквания в обратната насока са неоснователни. В случая е приложимо българското законодателство съгласно Дял II от Регламент/ЕО/ № 883/2004 година на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 година за координация на системите за социална сигурност за лицата, командировани в държави - членки на ЕС. В разпоредбата на чл. 12, § 1 е посочено, че "лице, което осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго лице. " За пълнота на изложението следва да се отбележи, че възраженията в касационната жалба преповтарят възраженията, наведени в първоинстанционната жалба, на които административният съд е отговорил като е изложил подробни мотиви, които настоящият съдебен състав споделя и счита, че не следва да бъдат преповтаряни. По изложените съображения, първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и правилни изводи за законосъобразност на оспорения административен акт. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на Дирекция "ОДОП" –гр. Велико Търново при ЦУ на НАП като ответник по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2813, 98/две хиляди осемстотин и тринадесет и 0, 98 лева на основание на чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 9, ал. 3 във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,